ОРГАНИЗАЦИИ

и

Практически проблеми по приложение на ЗУТ в строителния надзор и техническия контрол

       Уважаеми колеги,

    Позволявам си да застана тук пред Вас водена от единственото желание да се стимулира професионална дискусия в средите на строителните инженери, занимаващи се професионално с технически надзор в проектирането на строителни конструкции и със строителен надзор по редица проблеми, с които се сблъскваме ежедневно и за съжаление не сме в състояние да решим. Причина за това е несъвършения Закон за устройство на територията, който сме принудени да спазваме при своята дейност.
    Няма да фокусирам Вашето внимание върху процесите на планиране и програмиране на регионалното развитие, неговото управление и финансово обезпечаване. Въпреки че самото име на Закона сякаш иска да ни подскаже , че първостепенно значение имат членовете в него, регламентиращи устройственото планиране на национално и регионално ниво, независимо от моето лично мнение, че в него липсват определени подробности, абсолютно необходими да затвърдят тази теза. Но като Закон, който трябва да регламентира инвестиционната дейност и свързаното с нея селищно устройство ЗУТ не е достатъчно последователен и гъвкав. Сега ЗУТ възпрепятствува всяка инвестиционна инициатива. Абсолютно е необходимо да се облекчат редът и условията за реализиране на инвестициите в строителството. В противен случай само ще се надяваме напразно на чуждестранни инвестиции у нас. И никакви политически причини няма да са виновни, а невъзможността да се реализира бързо каквато и да е строителна инициатива - гараж с авторемонтна работилница или атомна централа. Купът документи, който един Инвеститор трябва да събере, за да получи заветното разрешение за ползване е почти еднакъв и в двата случая. Процедурите са толкова бавни и изнервящи, че много Инвеститори или губят търпение и се принуждават да строят незаконно, защото това се оказва единственият бърз начин за реализация на инвестиционната инициатива, или тази инициатива се променя докато се съберат всички необходими строителни книжа за да се получи разрешението за строеж и Инвеститорът отново прави нарушения и попада в графата "извършител на незаконно строителство поради съществени изменения на одобрените проекти". А за какви изменения в хода на строителството можем да говорим, когато една триетажна къща се строи за два месеца, а от ХЕИ и Служба "ПАБ" при РДВР един проект не може да се одобри за този срок. Още толкова време трябва на районния техник и районния архитект да обработят проектите и да ги поднесат на главния архитект за преглед и издаване на разрешението за строеж или допълването му с новата промяна на инвеститорската воля.
    Пълно заблуждение за всеки Инвеститор е възможността по-бързо да въведе в експлоатация строеж, представляващ промяна на предназначение без извършването на каквито и да е СМР - например офис в партерен етаж става магазин за промишлени стоки. В общи линии строежът представлява смяна на бюрата със стелажи и щанд. За това Инвеститорът след дългата процедура на подготовка на строителни книжа и разрешение за строеж се надява по-бързо и по-лесно да получи Удостоверение за ползване от Кмета на общината. Това е добре, но ето че Кметът на съответната община решава да въвежда собствен бюрократичен чадър и ето каква Заповед 1845 от 17.07.2002 г. "забива" Кметът на Община Варна: цитирам: "На основание чл. 44 ал.1 и 2 от ЗМСМА, във връзка с чл.4, ал.2 от Наредба 6 за разрешаване ползване на строежите в РБ нареждам: допълвам текста на Заповед 1828 от 12.07.2002 г. - за целта да се образува експертна комисия от трима представители на Дирекция "Архитектура и благоустройство" и двама представители на Дирекция "Обществен ред и контрол", която да разглежда постъпилата строителна документация и извършва оглед на място. Протоколът със становище на комисията да служи като мотив - основание за решението на Директор Дирекция " Архитектура и благоустройство " и т. н...."
    А бедният Инвеститор се надява по-бързо и по-леко да въведе строежът си в експлоатация вместо с Разрешение за ползване с Удостоверение за ползване. И до настоящият момент в Община Варна не е създадена тази
комисия и месеци наред на бюрото на Главния й архитект стоят куп молби с всички необходими строителни книжа за издаване на Удостоверения за ползване. Но нейно величество "административна бюрокрация" се оказва безгранична и непробиваема.
    Не само външни инвеститори няма да дойдат у нас, но с такъв закон и с такава администрация ще се възпрепятствува съживяването на икономиката на България, собствените ни сили и ресурси ще се насочат в други посоки - на изток или на запад, но не и тук, не и за максимален просперитет на иначе прекрасното ни Отечество.
    В чл. 166, ал.З се казва, че лицата, упражняващи дейността строителен надзор, не могат да сключват договори за строителен надзор на строежи, за които наетите от тях по трудово или друго правоотношение специалисти са проектанти или строители, или доставчици, както и свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон. Това е изключително неправилно в частта си, засягаща проектантите. Една добра фирма за надзор се стреми да привлече като свои специалисти най-изявените проектанти. В списъка на оправомощените и квалифицирани специалисти, заверен от МРРБ фигурират по няколко специалиста от една специалност, които не са на трудов договор в надзорната фирма, а се привличат като специалисти за решаване на конкретен проблем - на хонорар като упражняващи свободни професии. Когато в надзорната фирма се сключи договор за надзор на даден строеж, със заповед на Управителя й ще се назначи такъв колектив за строителен надзор, в който не фигурират проектанти.
    Това не води до накърняване на интересите на Инвеститора, защото няма такава надзорна фирма, която да има някакъв интерес от това, че проектантът по някаква част от строежа е неин член. С какво това ще влоши работата на надзорната фирма? Какви цели ще постигне тя в ущърб на Инвеститора? Нима интересите на надзорника и проектанта са различни? Нищо подобно - и единият и другият имат една цел - проектът да се реализира по най-добрия начин! А това е и в интерес на Инвеститора. Този текст от ЗУТ трябва непременно да отпадне, за да се премахне наложената понастоящем практика проектантите да се преподписват един на друг с цел да няма проблеми при издаването на Разрешение за ползване на строежа. Най-добрите проектанти, които са членове на няколко надзорни фирми с активна дейност, на практика са най-ощетени. Само който не е бил проектант и който не знае какво значи да създадеш и изстрадаш един проект, само той не може да разбере абсурдността на тази законова разпоредба, която те принуждава да се лишиш от авторство. За специалността "конструкции" това може да се окаже и фатално.
    Член 167 , ал. З.т.З от ЗУТ постановява, че право да упражняват строителен надзор имат физически лица, които не са допуснали или извършили нарушения по този закон, по отменения ЗТСУ и актове по прилагането им за последните три години. Това е още един абсурд. Не греши само този, който не работи. Под един знаменател са поставени всички нарушения, а и срокът за наказание, особено когато нарушението не е с умисъл и целящо да заблуди държавните органи, е много дълъг. Едногодишният срок за наказание, предвиден в ЗТСУ е напълно достатъчен. Освен това настоящият Закон лишава "провинилите се" от право на защита, защото съгласно чл.239, ал.З от този Закон гласи :
    "Наказателно постановление, с което е наложена глоба до 100 лв. включително, не подлежи на обжалване". И ето как попадаш в един омагьосан кръг - наказан си несправедливо по чисто субективни причини с минимална глоба дори от 50 лева и за три години си лишен от възможността да упражняваш строителен надзор и технически контрол защото не ти се дава възможност да защитиш правата си както е редно в една правова държава. Всяко наказателно постановление следва да се обжалва, за да може всеки един участник в инвестиционния процес да защити правата си. Не се обжалва стойността на наказателната санкция, а нейната същност - справедливо и законосъобразно ли е наложеното наказателно постановление. В ръцете на началниците на Регионалните дирекции за строителен контрол е поставена професионалната изява на всеки един от нас! Има и по-силно определение от "несправедлив" на този Закон, но се задоволявам с него и апелирам да се борим за спешна промяна и на този член.
    Един въпрос, който следва да се дискутира, това е правоспособността да се упражнява технически контрол върху конструктивната част от инвестиционния проект от строителни инженери със стаж минимум шест години. Това е много рискована постановка. Един инженер с шест години проектантски стаж може да е способен да оцени с бърз преглед качествата и недостатъците на чуждия проект, а друг със същия стаж, но не проектирал достатъчно видове сгради и съоръжения, може да няма и понятие от това, което гледа. Между впрочем и големият стаж не определя възможностите даден колега да е в състояние да извършва контролни дейности върху конструктивните проекти. Още повече, че лично моето мнение е, че контролният специалист, наречен в ЗУТ технически контрол, е необходимо да бъде много повече от "проверяващ" . Той трябва да бъде и "обучаващ". В отсъствието на проектантските институти, където поколенията проектанти се учеха едно от друго, а специалистите КТК бяха като университетски преподаватели - защитата на всеки един проект беше като изпит по стоманобетонни или стоманени конструкции, дори и като защита на дипломна работа, ролята на техническия контрол е огромна. Опитът ми като технически контрол ме научи, че почти всички млади колеги "бягат" от по-възрастните си колеги и не желаят те да проверят проектите им. Рискът да бъдат открити грешки и неправилно конструирани части от конструкцията и те да бъдат върнати за поправка е много голям! Затова състудентът Х днес ще подпише сгънатите листи на вече готовия проект в папки, а утре У ще му се реваншира с аналогичен жест. Услугата е мечешка, но когато това го разберем, ще бъде много късно.            Строителният надзор често вижда грешките, но авторското право на проектанта му дава и правото да се защитава пред Инвеститора. Тук от изключителна важност е авторитетът на строителния надзор - конструктор. Той е този, който е последната преграда между самочувствието на неопитния проектант, безразсъдния или неопитен технически контрол и потенциалната авария на някоя конструкция. Но ако и надзорникът е с недостатъчен опит, независимо от стажа си ? Не ми се мисли за това какви поуки може да ни даде едно земетресение с магнитут VII - VIII степен по скалата МШК. Съставителите на ЗУТ са преди всичко юристи и такива мисли не са минавали през умните им глави. Редно е при създаването на Закона за браншовите организации да се реши този въпрос по - професионално.
    Много от строителните инженери, които имат фирми за строителен надзор или работят в такива, са се сблъсквали с надменността и грандоманщината на някои от служителите на РДНСК и ДНСК . Тяхното поведение се подхранва от презумцията, че всички надзорници се мъчат да ги излъжат, че са некадърници и печалбари. Много постановки в процеса по въвеждане на сградите в експлоатация се доуточняват с вътрешни регулярни писма между ДНСК и РДНК в страната. Тези писма се пазят от инспекторите в дълбока тайна, а при най-малкото несъответствие на представената документация с тях ни обвиняват в некомпетентност. Те не били длъжни да дават информация. Никой не им плащал да дават съвети и да "обучават" надзорници. Тази порочна практика трябва да се ликвидира със Закона. Трябва да се задължат всички съгласувателни и контролни инстанции, в т. ч. и служителите от поделенията на ДНСК да дават консултации без право на отказ срещу определена от Закона такса. Да се задължат всички институции министерства и ведомства, в срок до шест месеца да публикуват пълен набор от валидните към настоящия момент нормативни документи, законови, подзаконови актове и наредби, които желаят да бъдат спазвани при изготвянето на инвестиционните проекти и при строителството на сгради и съоръжения. Ако в този срок някой нормативен документ не бъде публикуван, то той задължително следва да отпадне. Само така ще се въведе порядък в една дейност, в която нещата понастоящем се уреждат с наредби от преди 20-30 г. без да са актуализирани.
    В заключение искам да кажа, че с казаното до тук не се изчерпват дефектите на закон като ЗУТ, но не е необходимо да чакаме да се сътвори нов, в който да се заложат същите членове, които се опитах да коментирам. Апелирам към активно действие с оглед решаване на чисто професионалните проблеми в законовата основа. До приемането на нов закон е необходимо в предстоящите промени на сега действуващия ЗУТ да се разгледат повдигнатите въпроси.

                                                                                                                           Съставил: инж. Таня Драгиева
                                                                                                                                           Председател на РД - Варна при ССКБ