 |
|
|
|
|
|
Река Искър може да промени околностите на София Инж. Кирил Велев
София е единствената столица в Европа, която не е разположена на голяма река, езеро или море.
Преди Втората световна война софиянците в събота и неделя почиваха по река Искър - от Панчарево до Лакатник.
След войната постепенно реката се превърна в приемник на отпадни води, боклуци, на обект за безразборно изземване на инертни материали.
Беше направен само неуспешен опит западният напоителен канал да се превърне в плавателен в района на София, но тази недобре обмислена идея отпадна.
За премахването на тази аномалия през 70-те години бяха направени цялостни проучвания и разработки за поречието на реката е района ма София. Те не можаха да бъдат реализирани по най-разпични причини.
Затова сега отново предлагаме те да бъдат включени е новия общ градоустройствен план.
Да се възложи изготвянето на концесионни условия за тях, за да се види, че те са привлекателни за инвестиране.
Така Искър ще се превърне е 16-кипометров плавателен капал от летище София до Курило.
Поречието на реката в района на София е уникално къс своите топографски, геоложки, хидрогеоложки и хидроложки дадености. За съжаление през последните 50 години не се направи нищо за използването на това национално богатство.
Искър при Курило има средногодишен отток от 725 милиона куб. м. Половината от него е многогодишно изравнен от язовир „Искър" - 346 млн. куб. м и язовир „Бели Искър' - 44 млн. куб, м. Допълнителната приточност до бент Панчарево е 66 млн. куб. м, от Източно Софийско поле - 121 млн. куб. м. и 148 млн. куб. м от Западно Софийско поле.
Районът на София има достатъчно вода за питейно-битови нужди и условно чисти води за промишлеността и напояването, затова е напълно неоправдано да се прехвърлят води от съседни поречия.
Необходимо е само да се изпълни на етапи проектът за дълбочинна корекция на Искър от Курило до Панчарево. Той предвижда бент с височина 10 м при прага на Курило. Прагът е на кота 500 и е изграден от здрави пясъчници. Получава се езеро Курило с около 15 млн. куб. м. Вкарват се плаващи земесмукачки, които започват да удълбават коритото на реката, което е с малък наклон.
Земесмукачките осигуряват евтини пясъци и песъчливи глини, с което най-бързо ще се рекултивират всички радиоактивно замърсени райони около Кремиковци.
Получава се и постоянно водно ниво, което позволява гравитачно отводняване на всички мочурища; които са повече от 60 хил. декара. Те ще се продадат или отдадат под аренда, за да се превърнат в зеленчуков пояс.
При постепенното удълбаване на реката до Враждебна се получава плавателна артерия с дължина около 12 км. Тя успешно може да се свърже с езерото на кариера Враждебна, която преди това е оформена в модерна водна база.
Най-проблематичен е участъкът на Искър от Враждебна до Бусманци. В този район има огромни запаси от инертни материали на дълбочина до 50 м при съотношение на чакъл към пясък - 50:50. Експлоатационните запаси са около 50 млн, куб. м при съдържание на разсипно злато около 0.20 г/куб. м. Тяхната експлоатация е свързана с разширението на летище София и корекцията на реката.
Удължаването на пистите с около километър налага преместването на Искър на 500 м на изток, за да не пречи на експлоатацията на летището при строителството на мостовото съоръжение.
Преместването на Искър намалява хидравличния й наклон и тя не може да проведе меродавния катастрофален отток. Оттокът е 550 кум. м/сек. за обезпеченост 0.1% и се определя безусловно от сифонните преливници на бент Панчарево.
Намаляването на катастрофалния отток с плитко фундиран мост е проява на некомпетентност, която застрашава сигурността на пистите.
Мостовото съоръжение от 3 отвора по 15 м и ширина 650 м може да се направи най-икономично, на сухо, без скъпо струващо скеле върху 4 реда предварително излети пилоти ф1000 с дълбочина 40 и 30 м. След това изместването и издълбаването на Искър се извършват с плаващи багери. Разкрива се нова кариера. От нея ще се вземат инертни материали за строителството.
Ако са приеме вместо праг при Враждебна да се направи нов дълбоко фундиран мост ще се получи плавателен канал до летище София с дължина 16 км. По този начин ще се получи и удобна пътна връзка до Ботевградско шосе.
Необходимите инвестиции за тези обекти са многократно по-малки от тези за ВК „Рила". Затова се отхвърли проектът за дълбочинна корекция на Искър в района на София.
Полученото езеро Курило може да изравнява среднодневния отток на Искър около 20-25 куб. м/сек. Това позволява при Курило да се изгради вкопана, нисконапорна, върхова централа от 10 мгВт с долен тунел-изпускател на река Батулийска. Там завършва горното водно ниво 480.00 на бъдещия бент Томпсън. По този начин, цялата каскада Среден Искър става върхова и много привлекателна за инвестиции, с мощности, равни на Горна Арда. Съществуват големи водни количества и големи денивелации, и то в леснодостъпен район.
Към посочените обекти трябва да прибавим и язовир Батулия. В поречието на река Батулийска на 12 км от Курило съществуват рядко срещани благоприятни хидроложки, топографски, геоложки и инженерно-геоложки условия. Със 100-метрова бетонова стена се образува водохранилище от 100 млн. куб. м. То многогодишно регулира 92 млн. куб. м и осигурява 55 млн. куб. м вода годишно с по-добри качества от тази на Рилския водопровод. С тунел, дълъг 6 км и диаметър 2.4 м, тя се довежда до Ромча. Оттам с два напорни водопровода с дължина 5 км и диаметър 1220 мм се довежда до Курило от десния проходим бряг на Искър.
Язовир Батулия ще бъде третият водоснабдителен язовир за София.
Той ще водоснабдява Искърското дефиле до Своге и южните склонове на Стара планина, които в бъдеще ще станат отдушник на панелна София.