 |
|
|
|
|
|
Национална работна среща "Форми на управление и собственост във водоснабдителните и канализационните услуги"
01.02.2001 г. Зала 228 на УАСГ
ПРОГРАМА
9.00 - 9.10 - Откриване
9.10 - 9.30 - "Състояние и перспективи за развитие на управлението на ВиК в България"
инж. Пл.Никифоров - Директор на Дирекция "ВиК" в МРРБ
9.30 - 9.50 - "Форми на управление и собственост във водоснабдителните и канализационните услуги в Европейския съюз", проф.д-р.инж. Т. Пейчев - Президент на БАВК
9.50 - 10.10 -"Организационни реформи във ВиК на Унгария, Словакия, Чехия, Румъния, Хърватска и Словения", доц. дтн. инж. Румен Арсов - Декан на ХТФ, УАСГ
10.10 - 10.30 - "Юридически основи на управлението и формите на собственост във ВиК"
Андрей Делчев - Управител на EUROLEX ООД
10.30 - 11.00 - Кафе-пауза
11.00 - 13.00 - Въпроси, Дискусия и Предложения
13.00 - 13.30 - Обяд
14.30 - 16.30 - Въпроси, Дискусия и Предложения
16.30 - 17.00 - Заключителни изказвания и ЗакриванеСписък
на организациите и експертите, които са поканени да участвуват в работната среща
"Форми на управление и собственост във водоснабдителните и канализационните услуги"I. Институции и организации
1. МРРБ - Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
2. МОСВ - Министерство на околната среда и водите.
3. Държавна агенция по приватизация при МС.
4. Национално сдружение на общините в Република България.
5. Всички търговски дружества "ВиК" - 49 бр.
6. Българска национална асоциация по качеството на водите.
7. Национален комитет за подобряване водоснабдяването в България.
8. Национален браншов синдикат "Водоснабдите^Г.
9. НТС по Водно дело.
10. БТА, БНТ, БНР, Телевизии - ВТУ, Нова, 7 - дни.
11. Журналисти от централни ежедневници -Труд", "24 часа', 'Дума", "Демокрация", "Сега".
12. Вестник "АБС"II.Персонално поканени експерти
1.ст.н.с.д-р инж. Тодор Вачков - Зам.Министър на МРРБ.
2.проф.дтн,инж. Емил Маринов - Зам.Министър на МОСВ.
3.инж. Пламен Никифоров - МРРБ.
4.Христо Станков - МРРБ.
Б.Трендафил Димитров - МРРБ.
6.инж. Николай Куюмджиев - МОСВ.
7.инж. Иван Тотев - бивш Зам.Министър в МРРБ.
8.инж. Веселин Алтимирски - бивш Зам.Министър в МРРБ.
9.инж. Иван Гаджев - бивш Зам.Министър в МРРБ.
10. г-н Андрей Делчев - юрист.
11. инж. Ангел Малинов - Депутат в НС, Председател на НТС "Водно дело".
12. Атанас Папаризов - депутат в НС.
13. Лили Стоянова - Министерски съвет.
14. Мариета Немска - Министерски съвет.
15. Димитър Бъчваров - Министерски съвет.
16. Георги Йончев - Министерски съвет.
17. Цвета Каменова - МРРБ.
Предложения за подобряване качеството на водните услуги
А. Изменения и допълнения на действуващи законови и подзаконови нормативни актове
1. Да отпаднат чл.23, ал.2 точки 6/7 и 21 от Закона за корпоративното подоходно облагане, отнасящи се до разходите за подобрения, модернизация, реконструкция и ремонт, които не се признават за текущи разходи и се облагат с данък.
2. Да отпаднат чл.193, ал.2 и ал.З от Закона за водите, отнасящи се до образуване на цената на водната услуга, в която се включва само таксата за водоползуване за реално ползуваната вода от абонатите и че общите загуби на вода над 25% не се калкулират в цената.
3. Да се направят изменения и допълнения в съответните нормативни актове с цел улесняване вземанията на водните компании.Б. Приемане на нови законови и подзаконови нормативни актове
1. МРРБ да внесе в МС проект за Закон за водоснабдяването и канализацията.
2. МРРБ да внесе в МС проект за Национална стратегия за развитие на ВиК, която да се утвърди с акт на МС или на НС.
3. МРРБ да внесе в МС проект за нормативен документ за учредяване на Национален и общински фондове "ВиК".
4. МРРБ да внесе в МС проект на Методика за определяне на цена на водните услуги и контрола върху тях.
5. Да се приемат нормативни актове/ които да регламентират:
- Условията, реда и органите, които могат да спират водоподаването към индивидуалните и груповите абонати;
- Начините за компенсиране в случаите/ когато бюджетни структури не плащат консумираната от тях вода;
- Използуването на тексите за водоползуване за финансиране на инвестиционни проекти;
- Премахването на ДДС на водата за населението или да се използува за финансиране на инвестиционни проекти;
- Преобразуване на водните компании в АД/ като ДМА на водопроводните съоръжения се отделят от общите им активи;
- Собствеността и поддръжката на сградните водопроводни отклонения в участъка от уличния водопровод до общия (главния) водомер, включително;
- Достъпа и реда за отчитане на апартаментните водомери, както и начините за разпределяне на разликата между общия водомер и сумарния разход по апартаментни водомери.
6. Да се създаде Национален Център по Водоснабдяване и Канализация.В. Други предложения
1. Да се спре преобразуването на водните компании и даването на концесии до приемането на съответната нормативна база.
2. Да се прилагат всички форми на управление на водните услуги с изключение на "английския модел". Формата на управление да се съобразява с местните условия и традиции и задължително да се приема с общински референдум или от съответните общински съвети.
3. Държавната политика в областта на ВиК, включително селищните ПСОВ да се възложи изцяло на МРРБ или на друга правителствена структура, например Агенция по ВиК.
4. Цената на водата за бедни хора да бъде социално поносима, като разликата се поеме от социалното министерство.
5. Да се предоставят кредитни финансови облекчения и преференции при изграждане на инвестиционни обекти.
6. Към МРРБ да се създаде експертна група (комисия), която да обсъжда и предлага решения по въпроси с национално или регионално значение, включително за формите на управление на водните компании.
7. Управителите на ТД "ВиК" да се избират (назначават) за срок от 3 до 5 години.
8. МРРБ да приеме стратегия на държавна политика за производство и прилагането на тръби, помпи, водомери и арматури.
9. МРРБ и браншовите организации да приемат съвместна програма за обучаване на ръководни и изпълнителски кадри.
10. МРРБ да приеме програма за ускурено хармонизиране на нормативната база за проучване, проектиране, изпълнение, въвеждане в действие и експлоатация на обекти по ВиК.Обобщена характеристика на водните услуги в Европейския съюз
1. Водоснабдяването с питейна вода в страните от ЕС е задължение на публичните власти с изключение на Англия и Уелс. Почти винаги собствеността върху ДМА на съоръженията по ВиК остава публична, независимо кой ги финансира или изгражда.
2. Трайна е тенденцията водоснабдителните и канализационните предприятия да се поставят под единно управление, с изключение на Дания и Холандия.
3. В много страни има подчертана тенденция за прегрупиране и укропняване на предприятията по водните услуги.
4. Констатира се слаба тенденция към делегирано управление или "приватизация", с изключение на Испания, където смесеното или частно делегиране се увеличава. В Италия, Гърция, Финландия и други страни се увеличава учредяването на общински фирми.
5. Консуматорите на вода все по-често се организират в асоциации, които искат информация и участие при определяне политиката във водоснабдяването и цената на водата.
6. В почти всички страни консумацията на вода се измерва чрез водомери, с изключение на Ирландия. В Обединеното кралство и Норвегия малка част от населението има водомери.
7. Законодателството по водите в ЕС налага приемане на нови закони и регламенти във всички страни и увеличаване на зависимостта между тях. В съответствие с новите изисквания на ЕС в облата на ВиК във всички страни на ЕС се разработват мащабни проекти осигурени със значителни финансови средства.
8. Когато инвестициите се субсидират от държавата или от общините, не всякога се възстановяват от консуматорите. Амортизационните разходи не винаги се включват в цената на водата. Понякога замърсяването на водите е включено в "такса вода".
9. Съществуват тенденции за увеличаване участието на консуматорите в управлението.
10. Във всички случаи качеството на водата за пиене трябва да отговаря на Европейската директива.
11. Основните форми за управление на ВиК, прилагани в страните на ЕС, съгласно Таблици 1 и 2 са:
1. Пряко публично управление:
- Пряко управление от общината, чрез звено включено в нейния щат;
- Автономно управление от общинска структура без юридическа самостоятелност.
2. Пряко необщинско управление (междуобщинско, регионално):
- Консорциум или Асоциация;
- Регионален или централен държавен орган.
3. Делегирано публично управление:
- Кооперативна компания;
- Публични търговски компании.
4. Делегирани частни или смесени компании (концесии; аренда; ВООТ) :
- Частни компании;
- Компании със смесен капитал;
5. Пряко частно управление (компании със 100% частен капитал).
12. Най-широко приложение намира прякото публично, а най-малко прякото необщинско (надобщинско) управление, съгласно данните от табл.2. По процент от населението на ЕС, прилаганите видове управления са както следва:
- Директно общинско управление - 37%;
- Директно надобщинско управление - 12%;
- Делегирано публично управление - 16.5%;
- Делегирано частно или смесено управление - 20.5%;
- Частно управление - 14%;
13. Участието на частния сектор в някои страни е както следва:
- Австрия - 0%;
- Англия и Уелс - 100% частни активи;
- Белгия - 10% концесии;
- България - 1 бр. концесия (София);
- Германия - 18% концесии;
- Гърция - 0%;
- Дания - 0%;
- Ирландия - 0% ;
- Испания - 28% концесии;
- Италия - 4% концесии;
- Люксембург - 0%;
- Норвегия - 0%;
- Полша - 1 бр. концесия (Гданск);
- Румъния - 1 бр. концесия (Букурещ);
- Словакия - 0% ;
- САЩ - 15% концесии;
- Унгария -25% концесии;
- Финландия - 0%;
- Франция - 75% концесии;
- Холандия -27% концесии;
- Швейцария - 0%;
- Швеция - 2% концесии;
- Шотландия - 0%.
- Япония - 0%;Някои основни сравнения между управлението на водните услуги В ЕС и в България
1. Собствеността на ДМА в ЕС върху водопроводните и канализационните съоръжения е публична (с изключение на Англия и Уелс) и няма изразена тенденция към приватизация.
2. Цената на водата в ЕС не е либерализирана, а се утвърждава или контролира от държавен или общински орган. В случай на концесионно или друго частно управление, има строго определени правила за промяна на цената.
3. Като най-перспективни форми на управление в ЕС се очертават:
- Делегираното публично управление;
- Концесионното управление - френски и германски (ВООТ) модели.
4. Английският модел за управление не е подходящ за България.
5. България има силно развита водопроводна мрежа/ която обслужва 98.8% от населението на страната. По този показател тя се нарежда на едно от челните места в Европа.
6. България изостава значително от страните в ЕС по степен на изграденост на канализационни мрежи и ПСОВ.
7. България има много големи загуби на вода, дължащи се главно (но не единствено) на технически амортизираните стоманени и азбестоциментови водопроводи.
8. Най-специфичната характеристика за българското водоснабдяване, са груповите водоснабдителни системи/ някои от които обслужват стотици населени места разположени в десетки общини от различни области.
9. България има все още значителни неизползвани водни и финансови ресурси.
10. България разполага с висококвалифицирани ръководни и изпълнителски кадри, които не се използуват ефективно.Обобщени характеристики на водните услуги в България
1. От освобождението на България от турско робство до наши дни собствеността върху ДМА на ВиК съоръжения е била винаги държавна или общинска.
2. Управлението на дейността "ВиК" е осъществявано от държавните или общински органи. Държавата никога не е преставала, в една или друга форма, да ръководи дейността.
3. Използваните форми на управление са:
- Директно общинско управление от звена, включени в общински щат.
- Директно държавно управление от звена, включени в щата на някой държавен орган - министерство, комитет, окръжен или околийски съвет.
- Делегирано държавно или общинско управление, чрез предприятия (фирми) със 100% публичен капитал (държавен, общински или държавно-общински). Предметът на дейност на тези фирми е по ВиК, и само в редки случаи има комплексен (комунален или благоустройствен) характер.
- Акционерно дружество с държавен капитал (гр.Бургас) - 1 бр.
- Концесия със смесен капитал (общински и частен) - 1 бр.
4. Финансирането на обектите и отделните съоръжения е извършено основно от държавни или общински бюджети. Значителна част от водопроводните мрежи (особено в селата) са построени по пътя на самооблагането, чрез доброволен труд и финансови средства на местното население.
5. Най-големият проблем сега е намирането на финансови средства, както за нови, така и за модернизация на съществуващите обекти. Решаването на този въпрос следва да се търси по няколко начина:
Чрез собствени средства на водните компании.
- Чрез държавния и общинските бюджети.
- Чрез учредяване на Национален и общински фондове "Водоснабдяване и Канализация".
- Чрез заеми от български или чуждестранни банки при преференциални и облекчени условия.
- Чрез концесии.
6. Силно е принизено значението на научно-техническото информационно обслужване и международно сътрудничество.
7. Нормативната база се нуждае от спешна актуализация и хармонизиране с европейските и световните стандарти.
8. Липсва дългосрочна стратегия за развитие на водните услуги, която да е приета с акт на МС или на НС.
9. Липсва Национален център за научно-приложно, технологично, нормативно и информационно осигуряване на ВиК.
10. Липсва закон за ВиК, който да регламентира всеобхватно водните услуги.
11. Липсва централен (национален) регулатор на водните услуги.
В случай, че се започне по-широко концесионно управление на услугите по ВиК, трябва чрез Закон или акт на МС да се създаде съответен регулатор за контрол върху концесионера.
12. Водните компании не предоставят годишни публични отчети за основните резултати от своята дейност.Българска Асоциация по водоснабдяване и канализация
България, 1202 София, ул.Кирил и Методий 17-19, ет.5, стая 509
тел: 02/940 52 42, тел/факс: 02/987 50 79, 58 29 83
E-mail: bawk@mail.prosoft.bg