Назад към  първата страница Организации
ОРГАНИЗАЦИИ
и
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДЕН НА ДИАЛОГА МЕЖДУ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И МЕСТНАТА ВЛАСТ
7 октомври 2002 г.

2003 година - реален старт на финансовата децентрализация

    Като върховен законодателен орган, Народното събрание на Република България има определяща роля за мястото на българската община и за участието на местната власт в демократичното управление на страната. Парламентът е една от основните държавни институции, с които Националното сдружение на общините работи и търси постоянно взаимодействие на различни нива - с ръководството на Народното събрание, с парламентарните комисии и отделните депутати. Доказала своята полезност форма на работа е ежегодно провежданият Ден на диалога между законодателна и местна власт.
    Настоящият четвърти Ден на диалога между законодателната и местната власт има решаващо значение за бъдещото развитие на общинското самоуправление в България. Общините вярват, че народните представители ще подкрепят предстоящите законови промени, поставящи началото на реформата в местните финанси, в съответствие с европейските критерии и практика. Реалният старт на децентрализацията в управлението и финансирането на общините не бива да се отлага за пореден път.
    В изпълнение на поетите ангажименти от Споразумението за сътрудничество между Правителството на Р. България и НСОРБ, още от началото на 2002 г. започна интензивна работа за осигуряване на условия за децентрализация през следващата година.
    (Извършеното до сега е описано в Приложение 1).
    Направеното до момента е резултат от интензивната и компетентна дейност на десетки експерти от общините и от централната власт, участвали в смесените работни групи. Първият етап на процеса завърши с приемането през м. юни от Министерския съвет на Концепция за финансова децентрализация и Програма за нейната реализация. С тях за пръв път се определиха ясни цели, мерки и срокове за тяхното постигане.
  Основната цел и смисъл на започващата реформа е предоставяне на местни публични услуги, съответстващи на потребностите и възможностите на българските граждани. За нейното постигане е необходимо да се осигури устойчиво и дългосрочно балансиране на приходите и разходите на общините и ефективен граждански контрол.
    Заложените в приетата Програма за финансова децентрализация задачи изискват адекватни промени в законодателната уредба. Те трябва да са насочени от една страна към разширяване правомощията на местните власти, а от друга - към спазване на строга финансова дисциплина и упражняване на ефективен граждански контрол.
    Това изисква:
  ясно определяне на разходните отговорности на централната и местните власти и осигуряване на подходяща приходна база за общините;
  повишаване на финансовата самостоятелно на българските общини;
  увеличаване възможностите на общините за финансиране на инфраструктурата;
  одобряване на бюджетната среда на централно и местно ниво;
  реформиране на системата на фискални взаимоотношения в подкрепа на горепосочените изисквания.

  Кое от действащите нормативни актове трябва да остане в миналото?
    Един от най-сериозните проблеми пред местните власти е значителното разминаване между отговорности и права. Българските общини са прекомерно зависими финансово от централните власти, имат ограничени възможности да влияят върху размера на общинските приходи, както и върху управлението на своите разходи. (Сравнителни данни за общинските бюджети в България и в други европейски страни са представени в Приложение 2). Начинът на определяне на местните данъци и такси предопределя факта, че българските общини са на едно от последните места в Европа по правомощия да набират средства от собствени приходоизточници. Не са създадени действащи стимули за местните власти да увеличават собствените си приходи, както и системно да подобряват ефективността на разходите за услуги. Години наред общините се опитват да преодоляват бюджетния си дефицит, в т.ч. и чрез продажба на активи, което не само ги декапитализира, но е заплаха за бъдещата им финансова стабилност.
    Всичко това отдавна се дискутира в обществото. Постепенно се постигна консенсус, че местните финанси са може би единствената сфера, останала нереформирана от началото на демократичните промени след 1989 г. В същото време, процесът на присъединяване на Р. България към Европейския съюз налага постигането на определени критерии и изисквания към местните власти. Наложителни са съществени промени в българското законодателство, съобразени с принципите на Европейската харта за местното самоуправление, ратифицирана от Народното събрание през 1995 г. Участниците в Деня на диалога през 2001 г. имаха възможност да се убедят, че много от параграфите на чл.9 от Хартата все още не са изпълнени.
    Цялостното осъществяване на финансовата децентрализация е сложен и продължителен процес. Приетите до момента от Министерския съвет нормативни актове създават предпоставки за неговото стартиране от началото на 2003 г.
    Следващата решаваща стъпка е приемането от Народното събрание на промени в основни закони за местното самоуправление - за общинските бюджети, за местните данъци и такси и за общинската собственост. Предложенията за тяхното изменение и допълнение са разработени от смесени работни групи от експерти на общините и на съответните министерства и ведомства след продължителни дискусии, съпоставка на различни варианти и обединяване около най-реалистичните на този етап решения. Подготовката на законопроектите е в съгласувателна фаза между министерствата. Предлаганите промени породиха отделни мнения и опасения, че
общините ще получат твърде голяма финансова самостоятелност. Тази тревога е напълно неоснователна, тъй като предвидените изменения създават само минимума от условия, които позволяват стартирането на финансовата децентрализация. При продължаване на промените на следващи етапи, ще бъдат отчитани резултатите от първоначалните стъпки. В зависимост от това, ще бъде ускорявана или забавяна скоростта на промените, ще бъдат внасяни корекции.
    Целта на настоящият Ден на диалога е да се мотивират, обяснят и дискутират най-важните направления за законодателни промени, гарантиращи старта на финансовата децентрализация, да се обсъди доколко първите стъпки са във вярната посока, да се постигне еднопосочност в очакванията за благоприятна нормативна среда.

    Кои са основните направления за промени в три от най-важните за финансовата децентрализация закони?

    В ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ
  Първата важна промяна е свързана с извършеното разделение на финансираните чрез общинските бюджети дейности на държавни и общински. Спазва е принципа разходите за делегираните от държавата дейности да се финансират с държавни трансфери, а за общинските - от собствени приходи. Предвижда се възможност за подпомагане на общини с нисък местен данъчен капацитет чрез изравнителна субсидия от държавата.
  Втората промяна регламентира размера на разходите за делегираните от държавата на общините дейности, да се определя на основата на стандарти за стойностна, количествена и качествена оценка на услугите. Стандартите за численост на персонала и за издръжка на държавните дейности в образованието, здравеопазването, социалното подпомагане и социалните услуги и културата през 2003 г. са определени с решение на Министерския съвет от 12 септември 2002 г.
   Промените от една страна увеличават правомощията на общините да влияят върху собствените си приходи, а от друга - вменяват нови, по-големи отговорности на органите на местното самоуправление.
    С оглед разширяване правомощията на общините при формиране приходната част на общинския бюджет, се предлага:
  Постъпленията от местни данъци да се определят от общинския съвет, съгласувано с органите на данъчната администрация;
  Постъпленията от общинска собственост, местни такси, услуги, права и други - самостоятелно от общинския съвет;
     Предоставя се право на общинските съвети да приемат наредби за съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на о    бщинските бюджети.
 Наред с разширяване на правомощията, се предвижда адекватно увеличаване на отговорностите:
  Спазване на ясно дефинирани източници за финансиране на капиталовите разходи - собствени приходи, общински облигационни заеми, заеми от финансови институции и други;
  Отпадане на възможността целевите субсидии за капиталови разходи да се трансформират в общи;
  Определяне на размера и финансирането на общинския дълг. Предлага се общинският дълг, формиран от дължими вноски и временни безлихвени заеми от централния бюджет да представлява безусловно задължение на общината. Неговият размер се ограничава до не повече от 25% от размера на собствените приходи и общата изравнителна субсидия. Предлага се да отпадне възможността дългът да се използва като средство за балансиране на бюджета.
  Засилването на гражданското участие и контрол при съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на общинския бюджет е също важно направление на промените.
    Чрез предлаганите промени се цели също така да се създадат минимални стимули в общините да увеличават приходите от преотстъпени данъци. За тази цел се предлага част от преизпълнението спрямо разчета да остава в общината, където тези приходи са създадени.
    Приемането на предлаганите промени, изисква съответни изменения и в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица (те също са подготвени).

    В ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
    Както е известно, поради конституционни ограничения, на този етап не могат да се правят принципни промени в местните данъци. По тази причина може съществено да се усъвършенства само нормативната уредба за местните такси.
    Основната цел на разработените промени е размерите на местните такси да отразяват съществуващите различия в себестойността на услугите в отделните общини. За тази цел, се предвижда:
  общинските съвети да определят размера на местните такси и цени на всички услуги и права, предоставяни от общините, при спазване на посочени в закона общи принципи и изисквания;
  определянето на отстъпки и облекчения за дадени ползватели да станат елемент на общинската политика - да се регламентират ежегодно с решение на общинския съвет съобразно спецификата на социално-демографската структура на място и да са за сметка на общинските приходи.
  Местните такси ще се събират от общините за тяхна сметка, с изключение на таксата за битови отпадъци, която ще продължава да се събира от органите на данъчната администрация. Общинските съвети ще могат да възлагат на други органи или лица събирането на местните такси срещу заплащане.
    Поради изкуствено раздуване в медиите на въпроса за промените при определянето на таксата за битови отпадъци, е необходимо да се отчита следното: Натрупано е обществено недоволство както от това. че таксата не е обвързана с количеството отпадъци, така и от лошото качество на услугата. На общините трябва да се даде възможност да бъдат по-гьвкави и да отговорят на очакванията за по-добро благоустройство и чистота на населените места.
    Според предлаганите промени, таксата за битови отпадъци ще се определя в лева на ползвател според количеството, а когато то не може да се установи - пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. За основа ще може да се използва данъчната оценка на имота, количеството вода или електроенергия, потребена от домакинството (особено подходяща за вилни зони), броят на членовете на домакинството или други показатели, определени от общинския съвет. Всяка община, в зависимост от своята специфика, ще може да избира подходяща за нейната селищна мрежа база за определяне размера на тази такса.
    Предвижда се общината своевременно да уведомява ползвателите за дължимите от тях такси и за сроковете на плащане.

    В ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ
    Предлаганите промени целят създаване на условия за по-добро стопанисване и увеличаване на приходите от общинска собственост, както и разширяване на нейния обхват.
    В тази връзка се предвижда срокът за отдаване под наем на имоти - частна общинска собственост да се увеличи до 10 години, а за имоти - публична общинска собственост - до 5 години. Предлага се незастроените имоти в урбанизираните територии - частна държавна собственост и на жилищата, държавна собственост, невключени в държавния ведомствен жилищен фонд. да преминат в собственост на общините. Това отразява компетенциите на общините по планиране и устройство на територията, както и възможностите за по-добро управление и стопанисване на имотите.
    Предвидено е да се отмени задължението на общините да продават своя собственост срещу компенсаторни записи. Тази промяна отразява конституционната защита на собствеността - да не се продава общинска собственост за покриване на държавни задължения.
    Предложено е и прецизиране на редица разпоредби, свързани с правомощията на общинския съвет и кмета при извършване на сделки с общински имоти. Всички специфични условия ще се регламентират от общинските съвети, в съответствие с общозадължителните условия на закона.
    Предлага се приемането на по-справедлива процедура за принудително отчуждаване. Собствениците ще бъдат обезщетявани парично, като отпадат процедурите за договаряне на доброволна покупко-продажба или замяна с оглед ускоряване на процеса. Отчуждаването ще се извършва със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план и невъзможност общинските нужди да бъдат задоволени по друг начин.
    Предложените изменения и допълнения, изискват внасянето на адекватни промени в Закона за държавната собственост, както и отмяната на Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост. С приемането на промените в тези три основни закона, ще се създаде база за положителни изменения и в Закона за държавния бюджет на Р. България за 2003 г. в частта му за общините.
  Интензивната работа по финансовата децентрализация ще продължи и през 2003 г. Програмата предвижда да се разработят следващите стъпки, като се следят резултатите от изпълнението на новите права и отговорности от местните власти. Ще продължи усъвършенстването на стандартите за държавните дейности и ще се разработят стандарти за общинските дейности. Вече е създадена и работна група, която да изготви проект на Закон за общинското кредитиране. В момента се разработва система за мониторинг и оценка на изпълнението на Програмата за финансова децентрализация, с която ще се измерват резултатите от извършваните реформи.
    Финансовата децентрализация е продължителен процес, в който централната и местните власти трябва да поемат своята част от отговорностите. Успехът на започнатото зависи от:
  Подкрепата от народните представители чрез приемане на предлаганите от Правителството законопроекти, свързани с развитието на процеса;
  Продължаването на съвместната работа между централната изпълнителна власт и общините по изпълнение на ангажиментите, залегнали в Програмата за финансова децентрализация;
  Бързото и отговорно поемане от органите на местното самоуправление на новите им правомощия.
 Определяща роля за успеха на децентрализацията имат общините, които трябва:
  Да разширят знанията и капацитета си за упражняване на разширените им изключителните им компетенции;
  Да поемат политическа и лична отговорност за взетите от тях решения;
  Да установят необходимия задължителен баланс между свободно упражняване на местен избор и стабилност на национално ниво при осигуряване на минимални и рационални стандарти на публичните услуги;
  Да създадат условия за прозрачност и ефективен граждански контрол върху общинските дейности.
    НСОРБ и партньорските му организации ще поемат своя дял в изпълнението на многобройните и нелеки задачи, които общините трябва да решат. Сдружението вече работи по подготовката на консултативни разработки за подпомагане на общините при навлизане в новите им правомощия, подготвят се и проекти на примерни наредби на общинските съвети, разработват се обучителни модули за кадрите, организира се разпространението и съдействието за прилагането на добри практики на български и чужди местни власти и т.н.
    Всички ние, представители на местната и централната власт, съзнаваме предизвикателствата, които реформата в местните финанси ще постави пред нас.
    Съзнаваме също така, че европейската интеграция налага ускоряване, а не отлагане на тези реформи. Ето защо ние можем да се обединим около най-важните законодателни промени, които слагат началото на един нов етап в развитието на местното самоуправление в страната.
        Успех в съвместните усилия по този път!
 

                Приложение 1

    Финансовата децентрализация - хронология на дейностите

  Подписано е Споразумение за сътрудничество между Министерския съвет на Република България и НСОРБ за последователно осъществяване децентрализация в управлението и увеличаване на финансовата самостоятелност на общините (11 декември 2001 г.)
  Приети са Правила за провеждане на консултации между министъра на финансите и НСОРБ по чл. 37 от Закона за общинските бюджети (12 февруари 2002 г.);
  Прието е Решение на Министерски съвет 96 за бюджетната процедура за 2003 г. (19 февруари 2002 г.);
  Прието е Решение на Министерски съвет 138 за създаване на работна група за разработване на Концепция и Програма за финансова децентрализация (11 март 2002 г.)
  НСОРБ проведе 10 дискусионни форума за изработване на позиция но реформите в основните сфери на общинската дейност. Излъчени са контактни групи за взаимодействие с министерствата и ведомствата. Проведоха се работни срещи с техните ръководства (м.февруари -м.юни 2002 г.)
  Прието е Решение на Министерски съвет 399 за приемане на Концепция и Програма за финансова децентрализация. Работната група, създадена с РМС 138 от 11.03.2002 г. продължава дейността си, като упражнява функции на координация по изпълнение на предвидените мерки и мероприятия в Концепцията за финансова децентрализация и в Програмата за реализацията й (13 юни 2002 г.)
  Със Заповед на министър-председателя на Република България  РД-43 е определен състава на работни групи за разработване на предложение за изменения в ЗОБ, ЗУДБ, ЗКПО, ЗОДФЛ, просктотекстове за включване в ЗДБРБ за 2003 г., ЗМДТ, ЗОС и ЗДС (16 юли 2002 г.);
  Прието е Решение на Министерски съвет 520 за одобряване на разходни тавани но бюджета за 2003 г. (1 август 2002 г.)
  Работната група, създадена с Решение 138 прие подготвените от работни групи проекти на ЗИД на ЗОБ, ЗМДТ, ЗКПО, ЗОДФЛ, ЗОС и ЗДС. Предстои тяхното обсъждане н приемане от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание (9 септември 2002 г.);
  Прието е Решение на Министерския съвет 612 за разделение на ддейностите финансирани чрез общинските бюджети, на държавни и общински и определяне на стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на държавните дейност по образование, здравеопазване, социално подпомагане и социални услуги и култура през 2003 г. (12 септември 2002 г.).

 
 

    Приложение 2

СРАВНИТЕЛНИ ДАННИ ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ В БЪЛГАРИЯ И В ДРУГИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ

СТРУКТУРА НА ОБЩИНСКИТЕ ПРИХОДИ %

и
държавни
трансфери
в т.ч.
местни
приходи
в т.ч.
привлечени
средства
споделени
данъци
субсидии
местни
данъци
местни
такси
други м.
приходи
Западна Европа
35.6
11.8
23.9
59.3
34.0
14.7
10.6
5.0
Източна Европа
 67.8
35.7
32.1
29.7
12.6
7.1
10.0
2.5
България, 2000 г.
78.2
39.9
38.3
18.2
4.6
7.0
6.6
3.6

 

ОБЩИНСКИ ПРАВОМОЩИЯ ВЪРХУ МЕСТНИТЕ ПРИХОДИ
М

Видове местни приходи
Общински правомощия в Европа
Общински правомощия в България
1. Местни данъци      Местните власти определят данъчната основа или данъчната ставка
     Съществуват законови ограничения - граници
Местните власти нямат никакви правомощия върху местните данъци
2. Местни такси       Местните власти определят вида и размера на местните такси        Местните власти определят:
  свободно 50% от приходите от местни такси (такса смет)
  в рамките на законови ограничения - 30%
  нямат правомощия върху останалите - 20%
  нямат правомощия да въвеждат нови местни такси
3. Други местни  приходи        Местните власти определят свободно вида и размера на другите неданъчни приходи         Местните власти определят свободно вида и размера на другите неданъчни приходи
    1000 София, ул. "Алабин" 16-20, ет.7
тел: 02/980 03 04, 980 03 13
факс: 02/987 98 26
E-mail: namrb@mamrb.org    Web: www.namrb.org

 

Copyright © 1993 - 2004  От ВАС за ВАС
Всички права запазени