Назад към първата страница на Научно-техническа информация
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ
и
ДОБРОВОЛНИ  СТАНДАРТИ – НЕОБХОДИМИ СТАНДАРТИ
Здравка Вълева - ДАСМ

   Либерализацията в икономиката и изграждането на пазарни икономически отношения налага промени в дейността по стандартизация, която следва да отрази този нов тип икономически отношения. След доста години лъкатушене, сега когато е ясна целта към която се стреми българското общество - членство в ЕС, може да се каже, че дейността по стандартизация у нас почива на същите принципи както европейската и международната стандартизация.
   Процесът от създаването до прилагането на стандартите е доброволен. Доброволността е в основата на политиката по стандартизация, осъществявана в Република България. Още преди приемането на Закона за националната стандартизация, ние имаме известен опит в прилагането на този принцип що се отнася до създаването на стандарти. През 1993 г. бяха направени промени в Правилника за прилагане на Закона за стандартизация /действуващ до 1999 г./, беше приета Наредба No.3 през 1994 /основание чл. 6 от ППЗС/ и бяха създадени първите технически комитети, организирани на доброволен принцип за работа по стандартизация. Прилагането на стандартите все още беше задължително. Първите стандарти, утвърдени през 1989 г. като незадължителни за прилагане, бяха стандартите от серията БДС 9.000, с които се въвеждат международните стандартите от серията ISO 9000 в редакцията им от 1987 г.
   За съжаление само промените в нормативната база не са достатъчни, необходимо е да се промени мисленето и цялостното отношение на обществото към стандартизацията. То трябва да прояви разбиране и съпричастност към извършващите се промени в дейността по стандартизация.  Мисията на ДАСМ е да спомогне промяната да се състои, а целта на конференцията и в частност на този доклад е да посочи, че стандартизацията не е самоцел, а е насочена към усъвършенстване на:
качеството на стоките и услугите;
качеството на живот;
ефективното използуване на ресурсите;
условията за търговия.
   От определението за стандарт е ясно, че в стандарта е отразен обобщеният резултат от научни изследвания, технологии и практически опит, който е насочен към постигането на оптимална полза за обществото. Стандартите не налагат задължения, които трябва да се спазват, а дават готови решения и възможност постиженията в технологиите на развитите страни да ги ползват на развиващите се. Приносът от прилагането на стандартите за усъвършенстване на ефективността на производството и улесняване на международната търговия е признат в споразумението на Световната търговска организация, относно техническите пречки пред търговията.
   У нас всички от производител до потребител в най-широкия смисъл. на тези две думи, т. е. цялото общество трябва да осъзнае, че стандартите са необходимо "зло".
   Към разработването на стандарти трябва да се пристъпва след като се прецени дали  те са необходими и желани и  дали те ще бъдат прилагани.
   В случай, че тази преценка е положителна може да се предположи, че стандартите ще бъдат приети от най-широка аудитория, а съдържанието им няма да дава предимство на никои от заинтересованите от разработването им страни, т.е. те ще бъдат безпристрастни.
   Необходимо е да се планира кога и как да се стандартизира.
   Прилагането на европейските и международните стандарти води до усъвършенствуване на търговските отношения и фигуративно казано до повишаване компетентността на пазарите, защото те са продукт на цялостна и задълбочена преценка и планиране от европейските и международни организации по стандартизация.
   Съвременните тенденции в развитието на обществено-икономическите отношения в  международен план намират отражение в работата по стандартизация  на национално равнище като правят неперспективно разработването на национални стандарти.
 

 Необходими и желани стандарти

   Стандарти трябва да се разработват само при условие, че е изразена готовност и е постигнато съгласие между всички заинтересовани относно тяхната необходимост.
   През призмата на нашите условия и желание за членство в ЕС, което е свързано от своя страна с членството на националния орган по стандартизация в СЕN и CENELEC, усилията ни трябва да бъдат насочени към въвеждането на 80% от европейските стандарти като български и отмяна на  конфликтните национални.
   Предполагам, че на всички присъстващи е ясно каква огромна по обем работа предстои да се извърши в близките пет – шест  години и размера на необходимите финансови средства. Стандартизацията е много скъпо струваща дейност и в никоя държава тя не се финансира само от правителството. Напредък в обновяването на националния фонда от стандарти може да има само при условие, че производителите осъзнаят необходимостта от съвременни български стандарти и се включат във финансирането на дейността.
 

Използвани стандарти

   Разработването и публикуването на стандарти има смисъл, ако те ще се прилагат.Стандартите се прилагат доброволно, задължение за спазването им възниква, ако съответствието с тях се изисква в един от следните случаи:
   Когато стандартът представлява част от търговско описание на продукт, процес или услуга.  Производителите, за да докажат съответствието на продукта с изискванията, могат да се обърнат за сертификация към трета независима  страна (сертификационен орган).
   Когато стандартът или част от него са позовани в договор. Съществуването на стандарти облекчава подготвянето на изискванията, предмет на договора. Специално внимание трябва да се обърне на факта, че изискванията заложени в един стандарт не са достатъчни само те да бъдат предмет на договор. Стандартите са особено полезни при подготвяне на договори за доставка в обществения сектор. Споразумението на Световната Търговска Оорганизация  /СТО/  изисква договорите за правителствени доставки да се подготвят на основата на международни стандарти. В Европа директивите за обществени доставки изискват в договорите да се прави позоваване на национални стандарти, въвеждащи европейските, когато има такива.
Когато стандартът е позован в нормативен акт.
   Позоваването на стандарт в нормативен акт, прави прилагането му задължително или го определя като източник за съответствие. Изграждането на единния европейски  пазар е  наложило разработването на нова стратегия за техническо хармонизиране и стандартизация  основана  на следните принципи:
хармонизацията на законодателството се ограничава до съществените изисквания  /директиви "Нов подход"/, на които трябва да отговарят продуктите представени на пазара на общността;
техническите изисквания към продуктите ще се определят в хармонизирани стандарти. (Дебело трябва да се подчертае, че хармонизираните стандарти не са специфична категория европейски стандарти. Прилагането им е доброволно в обхвата на директивите от "Нов подход");
продуктите, произведени в съответствие с хармонизираните стандарти се счита че отговарят на съществените изисквания /презумпция за съответствие/.
   За да бъде успешно представянето на наши продукти на пазара на общността бяха предприети съответните зоконодателни и административни мерки, – Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТПИ) и Решение  № 727/22.11.1999 г.на МС.
   Съгласно нашето законодателство хармонизираните европейски стандарти се въвеждат като български чрез превод на български език/ § 3 ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите/. В официалния бюлетин на агенцията за всеки въведен хармонизиран европейски  като БДС ще се публикува справка за връзката му  с нормативния акт въвеждащ съответната директива.
Нашият опит показва, че ниската заинтересованост и малките продажби  от стандарти на външнш клиенти не оправдават големите разходи за отпечатване. Взето е решение само една малка част от стандартите да се отпечатват, останалите ще се разпространяват на електронен  носител.
 

Стандарти, приети на най-широко равнищe

   Към разработване на стандарти трябва да се пристъпва само когато между широк кръг от заинтерисовани е постигнато съгласие, че стандартите са необходими и желани и това съгласие ще доведе до постигане на консенсус при приемането им.. 0бщоприетите. принципи за работа по стандартизация, като консенсус, доброволност, прозрачност са валидни и за работата на ДАСМ кано нацинален орган по стандартизация. Посочените принципи и правилата за оформяне на българските стандарти са заложени в БДС 0 "Стандартизация", който е в три части, и в процедурите за работа по стандартизация на ДАСМ. В последните години с оглед на глобализацията на икономиката дейността по стандартизация все повече се основава на международни и регионални споразумения. Държавната агенция по стандартизация и метрология е афилиран член на СЕN и има подписани споразумения за сътрудничество с националните органи по стандартизация на Русия, Украйна, Р.Беларус, Р.Молдова, Р.Армения, Естония, Литва, Грузия, Р. Азърбейджан, Македония, Хърватска, Словашка Република и др.
   В нашата страна съгласно Закона за националната стандартизация, като български стандарти се въвеждат стандартите на ISO, IEC, CEN и CENELEC, а конфликтните национални се отменят. Приоритет в дейността на националния орган по стандартизация е въвеждането на европейски стандарти, като в близките една, две години усилията ще са насочени към въвеждането на хармонизираните европейски стандарти. Тук е мястото да се отбележи, че в Стратегия 2010 на CEN e предвидено до 2002 година основната работа по стандартизация свързана с директивите от "Нов подход" да приключи. Това означава, че СЕN ще разполага с фонд от около 10 000 стандарта. Може да се види каква работа ни предстои и какви средства са необходими. По наши изчисления само за въвеждането на хармонизираните европейски стандарти в превод на български език приблизителната сума е около 80 000 EUR.
 

Безпристрастни стандарти

   Съдържанието на стандартите не трябва да бъде такова, че да дава предимство на продукти или услуги на отделен доставчик, на отделна група с общ търговски интерес или на една страна. Съдържанието на стандартите трябва да бъде такова, че да дава възможност за проверка на съответствие с неговите изисквания. Не трябва по никакъв начин посредством доброволното прилагане на даден стандарт да бъде налагано изискване за удостоверяването на съответствието от трета страна /сертификация/, тъй като сертификацията е предлагане на услуга. Това означава, че в стандарта не трябва да има изискване продуктите да носят сертификационен знак.
 

Планирани стандарти

   В нашия случай планирането се свежда преди всичко до разработването на програма за въвеждане на европейските и международни стандарти. Програмата се разработва в две части, като в първата част се посочват европейските стандарти, които ще се въвеждат като български чрез признаване, а във втората европейски и международни, които ще се въвеждат в превод на български език. При подготвянето на програмата се дава приоритет на хармонизираните европейски стандарти, а стандартите от области, в които липсва достатъчно интерес и финансиране въвеждането им се планира да стане чрез признаване. Въвеждането на стандарт чрез признаване не означава,че при възникнал интерес и финансиране той не може да бъде преведен и одобрен  вече като български стандарт на български език. Програмата се публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
   Близко е времето, когато разработването на стандартите и услугите, свързани с тяхното прилагане ще бъдат в рамките на информационната мрежа. Държавната агенция по стандартизация и метрология трябва да бъде готова да посрещне предизвикателствата на 21 век, за да стане пълноценен член на световната стандартизационна общност.
 

Адрес на автора:
ДАСМ
София 1000, ул. "6 септември" No.21
тел. 988 50 43, 986 17 07
 
 
 

Copyright © 1993 - 2001  От ВАС за ВАС
Всички права запазени