Назад към първата страница на Научно-техническа информация
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ
и
ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ В СТРОИТЕЛСТВОТО

    Проблемът за енергийната ефективност в строителството е обект на оживени дискусии във FIEC и членовете му. Изготвен е проект на Директива за енергийната ефективност в строителството, обсъден на срещата в Брюксел на 20.12.2000 г. и на конгреса на FIEC в Люксембург през м. май.
    Намаляването на потреблението на енергия в жилищния отрасъл е важна част от предвидените мерки за съобразяване с евроизискванията за намаляване на емисиите на газове, предизвикващи т. нар. "парников ефект" с 8 % през 2008-2012 г. (еквивалентни на 335 мт CO2) спрямо стойностите през 1990 г., съгласно Протокола от Киото, предвиждащ твърде негативно развитие в този аспект.
    Една от основните констатации на ЕК е, че ЕС разполага с намаляващи възможности за влияние във връзка със страничния ефект от доставката на енергия, но като един от основните консуматори трябва да направи всичко възможно, особено от гл. точка на търсенето, за да намали силната зависимост от външни доставки.
    На 26 април 2000 г. Комисията прие План за подобряване на енергийната ефективност в ЕО, в който строителният и транспортният сектор са определени като нуждаещи се от предприемане на редица мерки.
 

 КОНСУМАЦИЯ НА ЕНЕРГИЯ В СТРОИТЕЛНИЯ СЕКТОР

    Най-големият краен потребител на отоплявана площ са домакинствата в страните от ЕС със 69 %, следвани от затоплянето на вода (15 %). Електрическите уреди, вкл. осветителните достигат до 11 % от общата консумация, а готвенето - 5 %. От друга страна, потреблението на ел. енергия за осветление и офис оборудване е по-високо от
това на домакинствата.
    През 1997 г. общата крайна енергийна консумация в ЕС е около 930 Mt. 40.7 % от общото енергийно търсене се реализира в жилищния. Около 10 % от потребяваната енергия в строителството идва от подновими енергоизточници /ПЕИ/.
    Увеличават се нивата на консумация за кв. м. жилищна площ.
    В домакинския отрасъл между 1985 и 1997 г. средния размер на европейското жилище също се увеличава от 83 на 87 кв м.. Това съответно води и до повишаване на потреблението. В сферата на услугите консумацията на кв. м. се повишава по-бързо, отколкото обитаваната жилищна площ /в кв. м./, с 1.3 % годишно през 90-те години.
    Строителният отрасъл предлага едни от най-големите възможности за енергийна ефективност /като индивидуален консуматор/ .
 

Потенциални мерки за енергоспестяване /енергийна ефективност/ в строителния сектор

    Енергията в сградите се използва основно за отопление, гореща вода, готвенеи осветление. Не са включени мерките за неинсталирано оборудване като домашни уреди и офис оборудване, което представлява 20 % от общата енергийна консумация в жилищния отрасъл и 40 % (вкл. за осветление и климатизация)1. Въведена е специфична пазарна политика на трансформация за тези видове оборудване (напр. сертифициране, минимални изисквания за ефективност и др. под.)
 

Световен спестяващ потенциал

    Базира се на приемане на нормално ниво на приспособяване и рехабилитация на съществуващите сгради, увеличаване на съществуващата складова мрежа с около 5% на година и увеличаване използването на най-добрите налични строителни технологии.

Спестяващи възможности на сградните фасади

    Като цяло крайното потребление на енергия в повечето жилищни сгради в Европа се използва основно за създаването на удобен пространствен климат, както и за отопление, вентилация. Делът на отоплението в общата енергийна консумация е средно около 69 %, плюс други 15 % за затопляне на вода. Една от най-големите възможности за намаляване на тази консумация е подобряването на изолациите на сградите, без влошаване на качеството на услугата.
    През 1995 г. има приблизително 150 млн. жилища в 15-те държави-членки на ЕС. Около 32 % от съществуващите наличност са построени до 1945 г., около 40 % между 1945 г. и 1973-75 г. и около 28 % през 1973-75 г.Средно 56 % от жилищните сгради са собствени, вариращи от около 40% в Германия до почти 80% в Испания. 66% от жилищата в ЕС са еднофамилни къщи, като 80 % и повече в Германия, Ирландия, Люксембург и Обединеното кралство.
    Изследване на EUROSTAT от 1999 г. показва някои различия с оглед мерките за изолация на сградите, вземани от държавите-членки, очевидно, но не единствено свързани с климатичните условия на страните.
    Най-ниско е нивото на термоизолацията на сградните фасади, преобладаваща е нуждата от спестяване за отопление спрямо другото енергопотребление на домакинствата. По-доброто изолиране означава повишаване на дела на енергия за топла вода и др. цели /извън отоплението/. Във всички страни, където има стабилно увеличение на топлинните загуби през този век; остарелият жилищен фонд.
    Средната загуба на топлина в ЕС понастоящем за нови сгради е около 55W/m2, в сравнение с 100 W/m2 за сградите, строени до 1945 г. Общото потребление на енергия в новите жилищни сгради е 60 % от необходимото за старите жилища. Енергоспестяващият ефект в резултат от приложението на правилата относно топлоизолациите за съществуващите жилища ще помогне за реализацията на този важен спестяващ потенциал.
    Под ръководството на Института за информация и системи - Рим е създадена мрежа от европейски експерти, включваща френски, германски и английски партньори "MURE"/мерки за рационално използване на енергия/. Създадена е база от данни относно мерките, вземани от 15-те държави членки на ЕС за енергоспестяване в 4 основни сектора-крайни потребители: жилищно строителство, транспорт, промишленост и услуги. Те са законодателни, фискални, финансови, информационни кампании, одити и т. н.
    Съвременните тенденции на стандартите за термоизолация са за по-ниски стойности в южноевропейските страни, напр. същата сграда има по-високи загуби въпреки мекия климат.
 

 3.4 Спестяващ потенциал на парните котли

    Изследването SAVE посочва, че в ЕС има над 10 млн. парни котли с над 20 год. експлоатация. Спестяващият потенциал, дължащ се на подмяната на старите котли се изчислява на около 10 Мt. Директива 92/42 на EC въвежда минимални изисквания за локални котли за топла вода, което гарантира, че всички нови такива имат добра ефективност. Повечето от старите котли са огромни, което води до допълнителни трудности. В някои от държавите-членки са задължителни кондензиращите котли с коефициент на полезно действие над 98 %. Общото годишно производство зависи от съчетаването на котела и отоплителната инсталация /радиаторите/, употребата на контролни съоръжения и правилното съобразяване на котлите със сградата и климата. Консумацията на ел. енергия, основно на циркулационните помпи, често е много висока.
 

3.5 Спестяващ потенциал на другото инсталационно оборудване

    Потреблението на енергия за осветление в жилищния сектор е около 100 МW/ч, където голямата част от инсталациите не са постоянно натоварени и около 150 МW/ч в сектора на услугите, с преобладаващ дял на луминисцентното осветление.
    Климатизацията е бързо развиващ се сектор за строителството и сферата на услугите с около 30 МW/ч и се предвижда удвояване на потреблението до 2020 г. при запазване на сегашните тенденции. Спестяващият потенциал е 25 %. Поради естествената замяна с нови модели и малкия дял на новото строителство се предвижда достигане на спестяващ потенциал от 10 МW до 2010 г., ако са ефикасни въведените мерки, вкл. минималните изисквания за енергийна ефективност относно оборудването.
 

3.6 Потенциал на инсталациите за производство на енергия

    В много сгради е налице обещаващ потенциал за намаляване на емисиите на CO2и енергоспестяване чрез интегриран подход, като традиционно енергоспестяването на сградното покритие се съчетава с екологично чисто енергопроизводство. Този вид на производство на енергия трябва да бъде децентрализирано и приложено на обекта. Сред посочените инсталации, свързани със строителния сектор, на първо място са възстановимите енергоизточници: евентуалната полза от въвеждането на инсталации от такъв тип в сградите е налице от много години. В частност се прилагат различни слънчеви технологии, вкл. затопляне на вода и помещения, както и фотогалванично и пасивно акумулиране на соларна енергия. В Бялата книга за възстановимите енергоизточници се посочва, че общият капацитет за 100 млн. кв. м. слънчеви колектори може да бъде достигнат до 2010 г. /1995 г. е 6,5 млн. кв. м./. Висок е делът на локалното производство на вода (50%), сградното отопление е 11 %, големите колектори заемат 19%. Общ капацитет 3 GW, по-големият дял се пада на мрежово свързаните инсталации, вкл. в структурата на сградите /покриви или фасади/. Въпреки известния напредък в последните години, все още това е само възможност за използване на слънчевата енергия в сградите и се нуждае от по-ефикасни мерки. Що се отнася до биомасата, солидни биогорива като напр. дървените стърготини, те се използват вече отчасти в строителния сектор за отопление и топла вода. Приложение: както за индивидуално локално отопление, така и за централно - в големи сгради и жилищни блокове.
    Комбинираното производство на ел. енергия, в т. ч. и за отопление, също има енергоспестяващ ефект. Съпроводена е с намаляване на потреблението на течни горива и на вредните емисии. Приложимо е основно в големи сгради, жил. блокове, болници, хотели, развлекателни центрове, летища, търговски центрове и др. Използването на посоченото оборудване в строителството може да доведе допълнителен потенциал. Предвижданията са за потребление на 1 млн. бр. годишно от 2003 собственици в ЕС. Свързването на повече сгради в мрежа трябва да стане приоритет.
 

 Помпи
    Те все още са една възможност за отопление, особено на едно- и многофамилни сгради. Някои модели осигуряват и затопляне на водата. С изключение на Швеция пазарният им дял в повечето европейски държави-членки е сравнително малък. Високите инвестиционни разходи, сравнени с другите технологии, се считат за основна пречка. Изследването "SAVE" относно електрическото отопление на жилищните сгради, с участието на представители на тази индустрия предвижда дял от 4 % до 2010 г.
 

3.7 Спестяващ потенциал от гледна точка на проектирането: биоклиматичен аспект

    Твърди се, че вземайки предвид съществуващите биоклиматични или екологични измерения при проектирането и разполагането на сградите, енергоспестяването може да бъде увеличено съществено. В определени случаи сградите, отговарящи на изискванията за висока термоизолация, позволяват, при подходящо проектиране за пасивно спестяване на енергия, подобряване на активната слънчева система за локална топла вода и сградно отопление, оптимизиране на осветлението и естественото затопляне и слънчевия/светлинния контрол, намаляват енергопотреблението до 60 %. Подобни сгради изискват максимално 10 W/m2 за отопление, стигащо до 15 kWh/m2 в умерените климатични зони /Централна Европа/. Дори в наличните сгради, където проектирането и разположението са вече фиксирани, спестяващият потенциал може да бъде в тези граници при наличие на съответни условия. Основната концепция за оптимизиране на биоклиматичните фактори е в посока на проектирането и строежа на сгради в хармония с околната среда. Стратегията за отопление и вентилация предвижда мерки като увеличаване потреблението и акумулирането на пасивна слънчева енергия през отоплителния сезон и намаляване през летния период. Отчетени са факторите: разполагане на сграда по начин, позволяващ проектирането и излагането на максимално външна пространствена площ спрямо слънчевата активност /или при вентилация - за защита от слънцето/, въздушната активност, потенциално и налично засенчване от дървесна растителност, обкръжаващия терен и водни пространства. Съответната термоизолация често е предпоставка за прилагането на тези мерки.
    Стратегията относно осветлението включва подобряване на употребата на светлинни източници /естествени/ и намаляването на изкуствените. Имат се предвид осветителните техники, вкл. формата на прозорците, разпространението на светлината, призмената технология и подобни мерки.
 

3.8 Приложение на инициативата в държавите-кандидатки

    През 1999 г. статистическото бюра на ЕС реализира проект "Енергопотребление в домакинствата", покриващ ЕС и държавите от Централна и Източна Европа. В повечето от последните над 2/3 от населението живее в градски зони. Делът на собствените недвижими имоти е над средния за членовете на ЕС. Често е над 80 и 90 %, само в Полша, Чешката република и Латвия е под 55 %. В мнозинството от посочените страни над 70 % от общото потребление на енергия от домакинствата е за отопление. Също така, в преобладаващата си част централизираното производство и разпределение на енергия е най-разпространеният начин за отопление. Особено сградите с едропанелни конструкции, които бяха най-използвани в края на 60-те години до 90-те се характеризират с много високо потребление на енергия - 200-300 kWh/m2, дължащо се предимно на ниските изолационни стандарти.
    Икономическите реформи в тези държави доведоха до значително увеличаване на цените на енергията за
домакинствата, особено за централизираното отопление, затова енергоспестяването в строителния сектор за тях е от съществено значение.
 

3.9 Заключение

    Енергоспестяването в строителния сектор включва много разнообразни аспекти, както беше посочено. Посредством такъв интегриран подход може да бъде изготвен опростен коефициент за строителството, който да бъде превърнат в стандарт, ясно показващ стойността на енергията в сградите. Нещо повече, това дава възможност на проектантите за по-голяма гъвкавост в детайлите, съобразно действащите норми. С оглед постигане на определена степен на хармонизация на оценката на сградите от проектантите и потребителите от ЕС, трябва да бъде изготвена обща методология, основана на интегриран способ.

Copyright © 1993 - 2001  От ВАС за ВАС
Всички права запазени