Най-мащабните
археологически проучвания на Трапезица дадоха богати плодове
МНОГОБРОЙНИ ЦЪРКВИ, КУЛИ, ДВА БАРБАКАНА, СКЕЛЕТИ, НАКИТИ И МОНЕТИ РАЗКРИХА
АРХЕОЛОЗИТЕ ТОВА ЛЯТО НА ТРАПЕЗИЦА. За четири месеца екипите на Константин
Тотев, Йордан Алексиев, Мирко Робов, Мария Долмова и Деян Рабовянов работиха
на пет сектора на хълма с повече от 100 ученици, студенти и възрастни.
25 от включилите се в разкопките са членове на движението „Съхрани българското”.
Най-мащабните археологически разкопки във Велико Търново от много години
насам приключват с любопитни и важни резултати за археологията. От 1879
г. са първите проучвания на Трапезица, които са и първи в България въобще.
След това археолози стъпват на хълма през 1884-а, през 1900 г. и в периода
1992-97 г. Проф. Марин Дринов и д-р Васил Берон покровителстват първите
разкопки, Жорж Сьор също копае в Търново, а последните проучвания са били
под шапката на Археологическия институт. Тогава на Трапезица са работили
н.с. Мария Долмова и ст.н.с. Йордан Алексиев.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ МАНАСТИР НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРОУЧВА АРХЕОЛОГЪТ ЙОРДАН
АЛЕКСИЕВ. Той работи при църква N 8, в която дълго време са били съхранявани
мощите на свети Иван Рилски. Търновският археолог работи на Трапезица вече
трето лято. Той си е избрал да проучва комплекса „Иван Рилски”, където
са били съхранявани мощите на светеца. И това лято той продължи да се занимава
и да разчиства разрушенията, които земетресение преди много години е причинило.
Другото важно нещо, което археологът е разкрил, е един участък от крепостната
стена около 40-45 метра.
Голяма част от времето и усилията на екипа през това лято бяха съсредоточени
в проучването на сградата, която е долепена до вътрешното лице на крепостната
стена и която въз основа на много белези е маркирана като седалище на игумена.
Много стенописни фрагменти е разкрил археологът от началото на разкопките
до сега. Повечето от тях са стенописи от първия регистър на украсата, където
обикновено се изобразяват светци в естествен ръст. Сред тези парчета стенопис
има едно, на което ясно личат три пръста от ръка, която държи свитък. Има
запазени около четири или пет много изразителни очи и едни устни и растителни
орнаменти. Като време тези стенописи могат да се отнесат към средата на
XIII век.
Интересна находка на екипа на ст.н. с. Йордан Алексиев е гробна яма с огромно
количество скелети. Той се натъкнал на необичайната находка, докато разкопавал
игуменарната.
„Цялото помещение беше запълнено с разрушения. Като се изчерпаха разрушенията,
се достигна в южната страна на човешки скелети, които ме накараха да си
мисля, че може би това са хора, които са били в сградата по време на земетресение.
Галерията на трапезарията, галерията на църквата безспорно сочат, че сградите
са се сринали при много силен земетръс. Има нападали цели блокове. Има
няколко скелета, които са по очи, забелязва се преплитане на един скелет
с друг. Те са на едно-две нива. Друго, което прави впечатление, е, че има
кости, които лежат върху тухли, има и тухли върху скелетите, което за мен
сочи за една синхронност, една едновременност на събитията. Има три детски
скелета, един юношески и два женски. Това е първоначалната информация,
която на място ни дадоха колегите от Института по експериментална морфология
и антропология към БАН с директор проф. Йордан Йорданов. Всичко е подробно
заснето и проф. Йорданов ще продължи в лабораторни условия в София. Идеята
е да не се вдигат, за да могат да оцелеят през зимата. По инициатива на
Министерството на културата ще се направи един покрив и ще се затвори с
мрежа, за да нямат птиците достъп”, разказа ст.н.с. Йордан Алексиев.
СТ.Н.С. МИРКО РОБОВ ТОВА ЛЯТО РАБОТИ НА УЧАСТЪКА НЕПОСРЕДСТВЕНО ДО ЮГОИЗТОЧНАТА
ПОРТА. Той разкри в югоизточния сектор на Трапезица част от крепостната
стена с дължина над 50 метра. Това e първото съоръжение, което ще бъде
възстановено и реконструирано по проект на арх. Пламен Цанев. Целта с надграждането
на крепостната стена, която включва укрепването на оригиналните останки
и върху тях надзиждане, е да се получи силует, подобен на този на крепостната
стена на Царевец.
„В момента се работи от двете страни на Югоизточната порта, също и в най-северната
част на Трапезица. Считаме, че до късната пролет вече един представителен
участък около 100 метра от крепостната стена ще бъде изграден, който едновременно
с Югоизточната порта, затваряна с двукрили врати, с проход между тях и
с кулата, която е защитавала това съоръжение, ще станат част от емблемите
на Търново”, разказа археологът.
В този участък от крепостната стена е разкрита една полукръгла кула, която
е отбранявала подстъпите към Югоизточната порта. Разкрити са две много
интересни отводнителни съоръжения – барбакани, които са служили за събиране
на повърхностните води и са ги отвеждат през крепостната стена. Разкрити
са няколко помещения, прилежащи към крепостната стена. Някои от които функционално
свързани с нея. Открити са едно хранилище за зърнени храни, както и правоъгълна
дълбока яма, облицована с градеж, с вместимост над четири кубика.
Тази година се разкриха и погребения, съобразени с посоката на крепостната
стена. Два от гробовете са детски. Археологът съди по открития в тях материал,
че се отнасят към средата и втората половина на XII век.
„Свързваме ги вероятно с някаква епидемия, защото мястото за създаване
на некропол край самата крепостна стена е малко нелогично. Некрополите
са се създавали основно край кварталните църкви на Трапезица. Хвърля се
голяма светлина вече и върху градоустройствената структура – поредицата
от помещения и улицата, която минава над тях, с нейната типична настилка,
т. е. структурата на Трапезица вече започва по малко да се изяснява като
градоустройствена среда”, каза ст.н.с. Мирко Робов.
Интересни са и движимите паметници, които неговият екип открива. Това са
над 200 монети. Оловна ампула пък привлича вниманието на археолозите с
изображенията на Богородица от едната страна и на св. Димитър от другата.
Това е втора такава ампула, открита във Велико Търново, а в България са
намерени не повече от 30 такива. Открити са и един много интересен пандатиф
с изобразен грифон и със златно покритиe, както и един пръстен - също с
позлата и също с изобразен грифон. Екипът е намерил и един много интересен
монограм, който в горната си част наподобява силно монограма на Теодоси
Търновски, открит в игуменарницата на Килифаревския манастир. Този обаче
е с допълнителни букви и предстои да бъде разчетен.
ТАЗИ ГОДИНА КЪМ ЧЕТИРИМАТА АРХЕОЛОЗИ СЕ ПРИСЪЕДИНИ И ДЕЯН РАБОВЯНОВ. ТОЙ
ЗАПОЧНА РАБОТА В ЮГОЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ХЪЛМА.
„Основното, което трябваше да се проучва тази година, е една част от крепостната
стена с прилежащи съоръжения и жилищен квартал към нея, който се очертава
с тези зидове отгоре. Жилищният квартал е късен, вероятно от финалния период
на Второто българско царство, при царете Иван Александър и Иван Шишман
и може би началото на османското присъствие до средата на XV век, но трябва
да го потвърдим с повече данни. По него има свидетелства за дълго средновековно
обитаване също от периода на Второто българско царство, което е свързано
с изграждането на крепостта Трапезица, на крепостната стена и една масивна
постройка, която се разкрива в крайната част на проучваното пространство.
Но него ще проучваме догодина. Следващата година ще довършваме това пространство,
което е останало, и ще се разширим или в посока нагоре по крепостната стена
на запад, или в посока на север, навътре към квартала, но това ще го обсъдим
вече по-късно с колегите и с целите на програмата. Иначе открихме сравнително
много материал, въпреки че очевидно кварталът е бил напуснат организирано.
Около 400 монети са открити тук и дават добри данни за хронологията на
обекта. Те са предимно от мед и сребро. Открита е и много керамика, украшения
и битови предмети”, сподели Рабовянов.
Той работи на единственото място на Трапезица, където е обхванат сигурен
пласт от ранните периоди, т. е. от тракийския период и от праисторията.
Открити са следи от жилища от този период, до известна степен нарушени
от средновековните, но все пак достатъчно запазени.
Н.С.
МАРИЯ ДОЛМОВА ПРОДЪЛЖИ РАБОТАТА СИ ПРИ ЮГОИЗТОЧНАТА ПОРТА, А СТ.Н.С. КОНСТАНТИН
ТОТЕВ ПРОУЧВА ОКОЛО СЕВЕРНАТА ПОРТА.
Археолозите, които това лято работиха на хълма, се надяват Трапезица да
стане една от емблемите на Велико Търново, редом с хълма Царевец. Тази
година Министерството на културата отпусна за разкопките милион и половина
лева, а голямата програма на културното ведомство е свързана с 30-годишен
период на проучване и консервация. Археолозите обаче са убедени, че Трапезица
може да придобие вид на изключително атрактивен туристически обект за два
пъти по-кратко време./ В-к "Борба"
Copyright
© 1993 - 2008 От ВАС за ВАС
