Два
лева за килограм хляб след Нова година
До един-два месеца килограм бял хляб у нас може да достигне 1,6-2,0 лв.,
пише в новия си брой столичният вестник „Фактор”. В момента цената му е
1,3-1,4 лв. за килограм и се увеличава по-бавно отколкото тази на суровините.
На този етап разликата се поема от производителите, които калкулират много
пъти по-ниска печалба от търговците, обяснява в обширен материал на страниците
на вестника Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите
и сладкарите.
Според него хлебарите не могат да следват със същото темпо ръста при цената
на зърното, защото сивият сектор при тях е много голям. Но увеличението
е неизбежно, защото поскъпва не само брашното, но и горивата, трудът, кредитите.
Идва и моментът, когато повечето фирми започват масово да връщат заемите
за модернизацията си, което също ще се калкулира в крайната цена.
Все пак цената се задържа благодарение и на това, че много от играчите
в сектора са затворили цикъла на производство. При големия сив сектор това
помага, пояснява Георги Попов, но в бъдеще безспорно ще се върви към специализация
и по-неефективните дейности ще се закриват или продават.
Независимо от всичко, по данни на асоциацията, цената на хляба у нас е
близо 4 пъти по-ниска от тази в Гърция, по-ниска е и от тази в Румъния,
а след последните корекции в Македония - и от стойността на насъщния в
югозападната ни съседка. За сметка на това цената на хлебното зърно не
се различава от тази в страните от региона, когато в нея се калкулират
и транспортните разходи.
Според браншовика тя е 500-520 лв. за тон без ДДС с уточнението, че сделки
на по-ниска цена се правят само при нужда от свежи пари. Цената на бялото
брашно тип 500 на едро с ДДС сега е 850-900 лв. за тон и вероятно ще расте,
за да се впише във формулата 1:2:4, която е правилото във веригата зърно-брашно-хляб.
Според Георги Попов предварително огласената информация, че у нас тази
есен са засети само около 8 млн. дка, може да се окаже спекулативна, но
ако се потвърди, напрежението от тази година ще се повтори и през 2008
г.
В момента зърнопроизводителите и без това протестират, защото компенсациите
за провалените им посеви се забавят, а национално доплащане към европейските
субсидии за площ не се предвижда в бюджета за 2008 г. Такова доплащане
няма и през текущата година, а това ги поставя в неравностойна позиция
спрямо колегите им в Евросъюза. / Днес+
