Студенти
ще могат да получават кредити от банките
Единствено с лична карта и документ за принадлежност към дадено висше училище
ще може да се тегли студентски кредит. От студентите няма да се изискват
никакви гаранции. Рискът от непогасяването на заема ще се поема от държавата.
По време на следването, както и първата година след завършването, няма
да се погасяват нито главницата, нито лихвите към дълга.
На студентите ще се гарантира нисък лихвен процент по заемите, който не
трябва да надвишава успореднената инфлация за предходните 5 г. Ако днес
бъде отпуснат такъв кредит, той ще е с лихва 5,35,4 %, което е два пъти
под пазарната. Ще съществува възможност и за опрощаване на дълга. Това
са част от идеите, заложени в новия модел за студентско кредитиране, ,
пише вестник Янтра днес. Пред студенти от Великотърновския университет
образователният министър Даниел Вълчев за първи път представи публично
основните моменти в бъдещия закон. Вицепремиерът обяви, че до края на януари
2008 г. проектозаконът за студентското кредитиране ще бъде внесен за обсъждане
в парламента.
Извършените промени в Закона за висшето образование тази пролет имаха за
цел да създадат условия за известно повишаване на конкуренцията между университетите,
което според министъра води и до повишаване на качеството. Т.г. за първи
път имаше сериозно разширяване на приема във висшите училища около 42
хил. студенти т.г., при 32 хил. м.г. Важна промяна беше и субсидирането
въз основа на броя на реално приетите студенти, а не на местата, които
са отпуснати, независимо дали са заети, или не. Това ще рече, че ако един
вуз има добро име в обществото и повече студенти искат да кандидатстват
в него, то може да си позволи увеличение на таксите. С голяма изненада
през пролетта, когато изчистим регистъра на студентите, ще установим, че
някои от най-престижните университети в България не успяха да изпълнят
квотата си по всички специалности, сподели вицепремиерът. Това е истинският
критерий колко се цени даден университет. Последиците от промените са,
че ако българският модел на висше образование върви към повишаване на съфинансирането
от страна на обществото чрез студентските такси, това означава, че ние
сме изправени пред предизвикателството да отговорим на въпроса “Как да
гарантираме равния достъп до висше образование?” В момента има четири основни
инструмента, с които достъпът до висше образование се облекчава. Това са
системата от студентски стипендии, студентските общежития и квартирни помощи,
субсидия за столово хранене и за транспорт. Към това се прибавят и осигуровките
за всеки студент.
Така системата за студентското кредитиране ще става толкова по-важна, колкото
студентските такси нарастват през следващите години по отношение на общата
издръжка на вуза. Върви се към поетапно премахване на ограниченията в размера
на таксите за обучение. По примера на Европа, академичната общност сама
ще решава какви да бъдат таксите за обучение, а не държавата. Държавата
обаче трябва да създаде механизъм за компенсиране на възможното увеличение
в лицето на системата за студентско кредитиране.
Да се гарантира равен достъп до висше образование, е въпрос не само на
социална справедливост, а и на растеж на нацията, каза министърът. Затова
заем по реда за студентско кредитиране ще могат да ползват студентите както
в държавните, така и в частните висши училища.
Възможността за отпускане на кредит ще се отнася за степените магистър,
бакалавър и доктор.
От привилегиите на закона няма да могат да се възползват тези, които учат
второ висше. Кредитополучатели могат да бъдат всички български граждани,
както и граждани на ЕС, но само за базирани в България висши училища. Това
означава, че човек не би могъл да тегли кредит, за да учи в Кембридж например.
Най-спорен е въпросът за какви разходи може да служи кредитът. Големият
въпрос е дали той да бъде в размер, който да покрива само таксите, или
по същество да бъде потребителски кредит. Ако ще обслужва само таксите,
практически ще има само безкасови плащания. Аз съм студент, удостоверявам
този факт, подписвам съответните необходими документи и банката превежда
парите, простичко обясни министърът. Ако обаче има потребителска част,
нещата стоят по-различно, защото част от сумата трябва да се получи в брой.
Така има опасност у нас да възникне и професия “студент”, не скри притестенията
си Даниел Вълчев.
За кредитиране е избран моделът на облекчените заеми. Тъй като заемът е
банково базиран, отпада необходимостта от създаване на нова институция
за студентско кредитиране. Така системата ще бъде отворена за всички търговски
банки и ще работи практически без администрация. Гаранционният фонд ще
бъде създаден със средства от ЕС или от фискалния резерв. Рискът от непогасяване
ще бъде споделян между държавата и банките, като вероятно между 70 и 90
% от риска ще поема държавата. Тя ще субсидира част от лихвата и цената
на гратисния период. Ще заплаща и разходите на банките по администрирането
на заема.
До края на т.г. в МОН трябва да намерят отговор на няколко въпроса, свързани
със студентското кредитиране.
Един от тях е по отношение на участието на държавата дали да предоставя
целия кредитен ресурс, да гарантира само заема и респективно цената на
ресурса, или да търси смесен подход. Вероятно ще се насочим към гарантирането,
тъй като със сума от десетина милиона ще може да постигнем в пъти повече
кредити, каза министър Вълчев.
На обсъждане ще бъде поставен и въпросът за съотношенията между кредитирането
и системата за стипендии. Съществуват много модели, при които двете вървят
паралелно. Обикновено акцентът при студентските стипендии е като вид потребителски
разход, а системата за студентско кредитиране по често покрива такси. От
друга страна, има случаи, в които по една система човек получава парите,
а от неговия успех или от други факти с правно значение зависи дали ще
възстановява заема, и то в пълен размер, т.е. дали кредитът няма да прерасне
в стипендия. Според вижданията на МОН системата за кредитиране не трябва
да нарушава системата за получаване на стипендии, сподели министър Вълчев
и допълни, че за тази и следващата година по оперативна програма “Човешки
ресурси” са предвидени 20 млн. евро за студентски стипендии.
Сред дискусионните въпроси е и този за участието в системата на чужди граждани.
За европейски граждани няма да има никакво съмнение, че ще могат да се
възползват от кредита, тъй като иначе текстът ще бъде възприет като дискриминационен,
каза министърът. Това е и една индиректна покана към гражданите на ЕС да
дойдат да учат в България. Няма яснота по отношение на гражданите от Македония,
за които сега има известни облекчения, както и за чужди граждани с българско
самосъзнание.
За студентско кредитиране у нас се говори от години. Няколко поредни парламента
имат такива законопроекти. Сега е времето да се реши този въпрос и има
силна политическа воля, сподели министър Вълчев.
Стратегията за развитие на висшето образование към момента не е окончателно
оформена и тече дебат. Но има два принципа, които са особено важни за висшето
образование. Това са качеството и достъпът, а студентското кредитиране
касае и двете.
Моделът на финансиране на висшето образование, какъвто го познаваме от
1999 година, съдържа няколко компонента. Държавата финансира само държавните
висши училища.
Валиден е и принципът на споделяне на разходите за издръжка на обучението,
като голямата част плаща държавата чрез субсидия в бюджета и съфинансиране
от страна на студентите чрез такси. Таксите обаче са незначителна част
от финансите на едно висше училище, като формално са 30% от норматива за
издръжка./ инт
