|
|
|
Алтернативният туризъм в България На семинар в село Кметовци беше обсъдено развитието на проекта "Автентична България". "Посяхме зрънцето на алтернативния туризъм, сега чакаме отговора на държавната администрация", каза председателят на консорциум Вега/БТД Ал. Бабинов.
В петък и събота в хотел "Фенерите" на габровското село Кметовци се проведе двудневен семинар на консорциум "Вега", чиято основна цел беше да запознае обществеността с развитието на проекта "Автентична България".
Самият семинар беше структуриран в 3 дискусионни панела, в които организаторите представиха пред журналисти в детайли постигнатите до момента резултати по проекта, съобщи econ.bg.
Основният замисъл на отделните панели беше да се обсъдят резултатите и да се маркират целите, пред които в момента е изправен проектът като цяло, а именно:
- Налице е вече е сформирана група от експерти-консултанти, чиято задача е да предостави информация на хотелиерите, а те от своя страна да знаят, че има специализиран екип, на който могат за определен период от време да разчитат безплатно;
- Да се разясни на хотелиерите, че сформираната единна мрежа е от изключително значение за самите тях;
- След като вече е изградена базисната структура на новосформирания алтернативен туристически продукт, е необходимо до средата на месец март 2007 г. да се намери неправителствена организация, която да поеме в "свои ръце" финансово стабилната организация и да я представи в над международен мащаб;
Предстои да се търси международен източник, с които да се даде официално гласност на развиващия се в страната нов алтернативен туризъм
От "Вега" поясниха, че докато бъде намерен международният партньор, в близките 1-2 години консорциумът ще регистрира безплатно всички хотели.По време на първия панел на семинара, озаглавен "Какво е автентично в българския контекст", основните дискутирани теми бяха:
- Доколко представяният проект може да бъде едновременно и автентичен, и модерен;
- Комуникационният процес в триадата държава – бизнес – местна власт;
- Ролята на медиите като информационен посредник между страните.
Изводи:
- Да се преразгледа начинът, по който се преразпределят средствата и да се прилага по-строг контрол върху тях;
- Необходима е навременна намеса за укрепване на неправителствения сектор;
- Липса на ясна идея в общините в какво ще се влагат отпусканите средства;
- Необходими са промени в Закона за туризма
- Не се обръща подобаващо внимание на проблема за концесионирането на паметниците на културата;
- Липсва нормална комуникация между местната и държавната власт.Вторият панел по време на семинара беше на тема: "Изграждане на кулинарен и винен туризъм в България"
Основните дикутирани теми бяха:
- Какво трябва да се разбира под термина "българска кухня" – само шопска салата и кавърма или българската кухня може да бъде по-адаптирана?
- В какво се изразява автентичността на храната?
- Как да интегрираме и представим нашите вина?
- Как да се стимулира селският туризъм?
Изводи:
- Необходимо е регионализиране на храните, т.е в отделните региони да се представят само продукти, с който е известен съответният регион. Туристът да знае, че Банският старец може да бъде открит само в Банско, а не и на морето;
- Ролята на спа-туризма в страната трябва да бъде намалена или да не й се дава приоритет, тъй като в момента изконно българското остава в неговата сянка;
- Бизнесът все още не е напълно запознат със спецификата на програмата "Натура 2000"; трябва да се помисли за допълнителна информираност на обществеността по този въпрос. В проведения панел участниците достигнаха до заключението, че от приложението на програмата "Натура 2000" бизнесът само може да спечели.
Участниците в дискусията направиха предложение да се направи среща в Министерството на културата, където да се обсъди възможността за изготвянето на културен календар за следващата година и тази инициатива да се реализира не по-късно от края на месец септември всяка година.Темата на третата проведена дискусия по време на двудневното събитие беше: "История и култура в туризма"
Водещите теми в дискусията бяха:
- Как туризмът може да допринесе за популяризирането на културното наследство?
- Как може да се запази това, което притежава страната?
Изводи:
- Културното наследство на нацията може да се запази и от него да се извлекат огромни дивиденти, само ако остане в рамките на страната, дори в рамките на отделния регион. Националните ценности не трябва да бъдат постоянно в движение из европейските галерии, защото от това страната губи огромен финансов ресурс.В края на работния семинар организаторите представиха и мултимедийната страна на проекта - бъдещия интернет сайт на "Автентична България".
Според Александър Бабинов идеята е "да се създаде модул за обработване на системата директно от самия хотелиер"."Автентична България" – "зрънцето", което постави основите на един нов тип туризъм в страната
"Автентична България" се нарича независимата марка за качество в туризма, която се присъжда на малки хотели, къщи за гости и заведения за хранене, отговорили на изискването за автентичен и оригинален туристически продукт. В момента новата марка за качество "Автентична България" е присъдена на над 70 хотела и къщи за гости в различни региони на страната.
Българска роза върху старинна тракийска монета и надпис "Автентична България" е знакът, който отличава сертифицираните обекти от местата, предлагащи унифициран масов туризъм. Хотелите получават марката в съответната степен: бронз, сребро или злато. Туристическите обекти са определени след оценка от независими експерти от фирма Ти Ейч Ар Консултинг.
Програмата "Автентична България" е финансирана от Американската агенция за международно развитие (USAID) и разработена от Консорциум ВЕГА/БТД и туристическия бранш.
Тя се реализира от средата на месец юни тази година с помощта на международните консултанти Сю Уорън и Паулюс Куликаскас.
Целта на програмата е да увеличи конкурентоспособността на българския туризъм и да помогне за привличането на платежоспособни туристи, които търсят високо качество и различно преживяване.
"Автентична България" е насочена към тези туристи, които търсят места за настаняване, които са малки, предлагат повече лично отношение при обслужването, където могат да видят природа, традиции, занаяти и култура, различни от техните, да се срещнат с местни хора и да опитат типична храна и напитки06.12.2006 г.