От ВАС за ВАС  - НОВИНИ

и

Приключи реставрацията на фреските в Боянската църква
      Уникалните стенописи на Боянската църква вече изцяло са възстановени след продължил половин век период на консервация и реставрация.
Първите посетители днес - сред тях бяха и президентът Георги Първанов и кметът на София Бойко Борисов - за първи път видяха най-старите фрески от X - XI век, времето преди боянският майстор да изпише образите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава.
    Боянската църква, която е обявена за паметник на културата от национално и световно значение, е била затворена за посетители през 1954 г. Реставрацията започнала 10 години по-късно и през през 1998 г. била спряна. Тогава започнали да пускат посетители на малки групи. Без реставрация останала най-старата част на храма, строена в края на Х век.
    През 2005 г. управлението на църквата беше дадено на Националния исторически музей. Директорът на музея Божидар Димитров разказва:
"Много исках да възстановим и най-старите фрески. С изумление установих, че българските реставратори се боят от тази работа - да не би да развалят шедьоврите. Трябваше да открия един смел човек и го намерих в лицето на проф. Григори Григоров, декан на катедра "Реставрация" в Националната художествената академия".
    Според редставратора Владимир Цветков най-трудно е било отстраняването на старите реставрационни намеси от 20-те и 30-те години на миналия век, когато са използвали цимент. На всичко отгоре фреските са били лакирани, което не е позволявало на живописния слой да диша. С течение на времето по-голямата част от тях са били унищожени, но специалистите са били щастливо изненадани от откриването на напълно запазен образ на Св. Богородица. Реставраторите са работили с акрилни бои, за да се отличава тяхната намеса от оригинала. Те са разкрили и трите слоя фрески на различни поколения зографи.
    Според историците църквата е строена през Х век и е разширявана два пъти по-късно. Тя е малка кръстокуполна постройка, която блести не с архитектурните си качества, а със стенописите. През XIII век била разширена и обновена по поръка на местния владетел севастократор Калоян. Неизвестни зографи изписали всички стени, като покрили фреските от XII век (преди тях има и от Х - ХІ в.).
    В канонична композиция е създадена галерия от образи, взети от живота. Запечатани са първото изображение на свети Иван Рилски, на ктиторите, на света Петка, на цар Константин Асен и царица Ирина - владетели от Второто българско царство. Най-красиви са ликовете на Калоян и Десислава, за които се предполага, че са позирали на боянския майстор. Световни специалисти не един път са определяли тези образи за предшественици на Европейския Ренесанс.
    Църквата носи имената на свети Никола и свети Пантелеймон и е била осветена през 1259 г. Тя е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО и е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през ХІІІ вeк, поради което през 1979 г. е включена в списъка на Световното културно наследство под № 42.
    За възстановяването на най-старата част по инициатива на Божидар Димитров са били събрани 165 хил. лв. от дарители, чиито имена са изсечени на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.

05.12.2006 г.