 |
|
|
|
|
|
Новата Национална здравна карта предвижда преструктуриране на лечебните заведения според реалните здравни потребности на хората Новата Национална здравна карта предвижда преструктуриране на лечебните заведения според реалните здравни потребности на хората. Под председателството на министър-председателя Сергей Станишев Съветът за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение разгледа проект за актуализация на Националната здравна карта. В края на август премиерът възложи на междуведомствена работна група да подготви предложение за актуализиране на документа. Тя се ръководи от заместник-министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев.
Очаква се окончателният вариант на Националната здравна карта (НЗК) да бъде утвърден на заседание на Министерския съвет в края на януари следващата година. Предложението на работната група е след актуализацията документът да има задължителен характер, а не препоръчителен както е в момента. Премиерът разпореди да бъде разработена и Национална програма за преструктуриране на лечебните заведения. В нея ще бъдат включени и социалните заведения към Министерството на труда и социалната политика, както и ведомствените болнични заведения към министерствата на вътрешните работи, транспорта и отбраната. Ще се изготви и средносрочна програма за публично-частно партньорство, която включва предоставянето на концесии за дейности и за обекти в системата на Министерството на здравеопазването.
Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски подчерта, че целта е да се повиши ефективността на здравната система, като на българските граждани се осигури равнопоставеност и достъп до своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ.
Предложението е болничната помощ да се реформира на регионален принцип, като се имат предвид демографските показатели, здравния статус и пътната инфраструктура. Не се предвижда закриване на здравни заведения, а тяхното преструктуриране.
Актуализираната НЗК е разработена на базата на 6-те региона за икономическо планиране на страната. По този начин развитието на здравната система е съобразено с регионалния подход в икономическото планиране. Това позволява на следващ етап ефективно да се използват средствата от структурните фондове на ЕС. В центъра на новата НЗК се поставя пациентът и необходимостта му от адекватен достъп до медицински услуги и подобряване на качеството им. Досега в центъра бяха поставени броят и видът на лечебните заведения и лекарите.
Един от основните акценти в проекта на актуализирана НЗК е състоянието на болничната мрежа и нейното преструктуриране. В момента у нас има 262 болници, от които 125 многопрофилни, с общо 45 537 легла. Данните сочат, че осигуреността с болнични легла на 10 000 души население у нас е 59 – еднаква със стойността на този показател в ЕС. Анализът показва, че няма драстични несъответствия с ЕС на осреднените показатели за брой болници и брой легла, но има диспропорции по отношение на тяхното географско разпределение, видове медицински дейности и ресурсно обезпечаване.
Легловият фонд в страната е достатъчен и той не трябва да бъде намаляван или увеличаван, но задължително трябва да се преструктурира. С новата карта се предлага да се определят потребностите на населението от основни видове легла (терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични), а част от леглата, разкрити към настоящия момент, но не съответстващи по териториално разпределение на нуждите на хората от региона, да бъдат преструктурирани в легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Предлага се преструктурирането на болничните легла да стане съобразно осреднените норми и показатели в ЕС - броят легла за активно лечение по региони да е 4,3 на 1000 жители, хоспитализациите за една година да са 175 на 1000 жители, средният престой на преминал болен в стационар да е 7 дни, а използваемостта на легловата база – 80%. Въвеждат се и нови критерии и задължителни изисквания за структура за лечебните заведения за болнична помощ.
В 28-те областни многопрофилни болници за активно лечение ще се осъществява специализираната и високоспециализирана болнична помощ, като по определени специалности (съдова хирургия, хематология, пластично възстановителна хирургия) ще се изпълняват и междуобластни функции. Областните болници ще имат отделения по всички специалности от терапевтичния и хирургичния профил, спешна помощ, както и обща и клинична патология и съдебна медицина.
В университетските болници ще се извършват уникалните за страната диагностично-лечебни дейности, научноизследователската работа, прилагането на съвременните медицински технологии. Те ще бъдат по една в район.13.12.2006 г.