 |
|
|
|
|
|
20 години след земетресението в Стражица хора в общината още нямат собствен дом "Районът пострада, защото беше строен по бедняшки начин. 15 млн. лв. са необходими, за да се изгради цялата инфраструктура до 1986 г.", твърди кметът Стефан Стефанов
20 години след земетресението в Стражица на 7 декември 1986 г. хора в общината още нямат собствен дом, не е приключил и възстановителният процес. Държавата осигури стотици милиони, несъизмерими с днешните условия, за да ликвидира последиците от природното бедствие, и с тези пари според последвалите ревизии можеха да се построят три Стражици. Отделно българите в страната събраха 70 млн. лв. година след земетресението. Част от парите и имуществото обаче не отидоха по предназначение, а се преляха в частни фирми. И както сам кметът Стефан Стефанов признава, останалите общински фирми са източени до грам.
Проверка на правителствена комисия установи, че 368 къщи построени до 1991 г. са на собственици, които не са имали жилища преди това.
А десетки са и тези, които нямаха нищо общо със Стражица, но използваха еуфорията и смутното време и си построиха къщи.
15 години институции и граждани се питат къде потънаха милионите за Стражица. Няколко години обаче вече никой не пита как така, за да се задоволят грандомански амбиции, се изгради една класическа пирамида, умело точена не само за къщи, здравни служби, улици и училища, а за издържане на ненужни структури и приходящи специалисти, а също и нечии приумици. Това вече е минало и едва ли ще се намери институция, която да търси отговорност защо трябваше да се строят две мощни производствени бази, които днес стоят като ненужни истукани. Как се плащаше за неизвършена работа, как Стражица се засипа със строителни отпадъци, а се плащаше за извозване до сметището, как къщите от 35 000 лв. станаха пет пъти по-скъпи и т.н.
Независимо че придоби друг облик - на ново селище, на което градове могат с право да завиждат, Стражица си остава малкият градец, в който живеят около 6000 души и в който сякаш животът е спрял, особено в зимните месеци. Макар с преференции, с които бяха изградени и ремонтирани 5564 къщи и общински жилища, останаха 144 индивидуални незавършени къщи на различен етап на строителство. Никой не може да каже каква ще е съдбата им, но постройките вече са руини и до десетина години сигурно ще останат празни дворове, защото комуто каквото му трябва, все от руините си го намира. Иначе фургони в общината отдавна няма. Демонтирани са и изградените 703 временни къщички, за които тогава бяха похарчени 20 млн. лв. После се отчете от Политбюро на ЦК на БКП, че такова строителство било грешка, тъй като е временно, и практически бараките трудно издържат на зимите. Така временни къщички повече не се роиха. Но парите бяха похарчени.
В делничния ден в Стражица се срещат малко хора, и то предимно на градския пазар. Можеш километри да вървиш по улиците, без да срещнеш някого. Но пък каруци с конче или магаре никак не са рядкост.
"Преди земетресението беше по-добре, имах си къща, сега нямам нищо, казва Асен Ангелов от Царски извор. 56-годишният вдовец живее на квартира в Стражица и сега си има нова жена. "Все едно че съм на пътя, плащаме 50 лв. наем. Навремето дадох документи да ми строят къща в Царски извор, защото старата бе разрушена от земетресението. Дойдоха майстори, заклах едно агне, за да ги посрещна, нали къща ще ми строят, да се радвам. Изсипаха бетона в основите и дотук. На фургон живях четири години, след това го взеха, останах навън. Събрах парчета тухли и цигли от пътищата и си направих една колибка, като пилчарник, и заживях с жена ми, преди да почине. Разпилях си децата от немотията. Крадци ми разпиляха колибата. Сега с втората жена събираме отпадъци с каручката, за да преживяваме. Получавам 36 лв. социални помощи. И не съм само аз така в Царски извор, има пет-шест души като мен. Общинско жилище ли? Всичко търси пари, за да ти даде нещо."
30-годишната Нурие Кадирова обаче има хубава къща. Тя помни без грешка датите на двете стражишки земетресения - на 21 февруари и 7 декември 1986 г. Тогава е била на 10 години. От тогава семейството й първо живеело във фургон, после в апартамент, а сега и в къща. Има две деца, съпругът й работи от един месец в Холандия. Нурие смята, че преди Стражица била по-хубава, имало живот и щастливи хора. Сега хората били без настроение, мълчаливи. Безработицата в града била голяма. Тя имала роднини, които също нямали собствен дом, живеели на квартира.
Парите за обезщетиние потънаха се оплака Марин Викторов. Доскоро мъжът е бил безработен, сега е нает от фирма "Рентнер". Семейството на Марин живее в общински апартамент и плаща наем, който не е висок. Години Викторови не плащали наема, после два пъти общината ги съдила и платили всичко с лихвите. Надявахме се да ни опростят наема, но не стана, отчет мъжът. Съдят ни за наема, а кой ще осъди държавата, дето не ни плати обезщетението след оценката на двете къщи. Уж парите били в ДСК, после били прехвърлени на фирма, после пък общината ги била изтеглила. Така живяхме осем години във фургон, разказва Марин.
Едната къща на Викторови била оценена за 6000 лв., парите потънали. Дошли работници, разпокрили я, взели циглите и тухлите. Другата къща била на брат му, станало същото. Марин писал молба до кмета, а той му заявил да донесе удостоверение за наследници и да си търси парите. Какво мога да направя с тези 6000 лв., които сега са 6 лв., пита мъжът. Викторов разказа още, че от общината му предлагали да купи общинския апартамент, но той бил амортизиран, тече. Изходът е да изтегли заем и да си строи къща. Но как да му дадат парите, като няма постоянна работа.
Недоволни винаги ще има, но държавата направи много за Стражица, събраха се доста пари, казва Пламен Кръстев, шефът на фирма "Рентнер", когото срещаме на улицата. Къщата на бизнесмена е правена по стопански начин, но и семейството му използвало преференциалните цени за строителството, които уредила държавата. Що се отнася до луксозното строителство и презастраховането с жилища - общината нямала вина. Къщите изглеждат големи, но са с по 3-4 стаи и са пригодени за едно семейство. Е, имаше възрастни хора, на които им трябваха малки къщички, но имаше и собственици с големи, хубави домове, които сега живеят в малки апартаменти, отчете Кръстев. И въпреки че времето е трудно, наред с бизнеса Пламен прави редовни дарения за строителството на стражишката църква.
Който е имал желание, си е построил къща.
Който пък е решил, че някой друг трябва да му построи къщата и той само да влезе, не става, контрира кметът Стефан Стефанов оплакванията на бездомците. Градоначалникът обясни как на 30 декември 1987 г. Тодор Живков дошъл в Стражица и издигнал примера как българите сами, с приятели си строяли къщите. И от тогава държавата се оттеглила от строителството в Стражица, твърди кметът. Стефанов разказа парадокса как миналата седмица при него дошла жена да иска ремонт на къщата си, пострадала от земетресението. 20 години живеела в нея и сега се сетила да си търси правата.
11 години вече стоят незавършени тези 144 къщи, но техните собственици не се нуждаят от тях, защото са се устроили, разказа Стефанов. Още повече че нямало молби за строителство на къщи, защото държавата е обезщетила тези собственици с апартаменти. А който иска, може да си купи и общински апартамент. Няма друг вариант, мина времето, когато всеки избираше къде да живее и как да бъде обезщетен, отчете кметът. Освен това общината е предоставила на приходящи в общината 156 общински жилища, част от които не се стопанисват добре. Категоричен съм, че няма хора в общината, които са без дом, уточни градоначалникът. Това се отнася и за ромите, които имат едни от най-хубавите къщи в Стражица.
15 млн. лв. са необходими на общината да се изгради цялостно инфраструктурата. Останали са незавършени читалища в Стражица и селата, църкви, художествената галерия, хотел, магазини, паркове, детски кътове, търговски сгради, детската градина и др. Сградата на АПК, която сега е частна собственост, боде очите на всички в Стражица, защото е разрушена. Но собствениците не могат да се разберат. Започнатият хотел в центъра на града също стои като руина. Много пъти е обявяван на търг, но без успех. Даже няма интерес и за терена, който е атрактивен.
За последните три години за общината са постигнати доста неща. За това време са усвоени за капиталови разходи 600 000 лв., но от 124 разработени проекта са спечелени 67 за над 6 милиона лева.
Инвестициите от 2000 г. са 3,8 млн. лв.
Миналата седмица в общинската хазна са постъпили 80 000 лв. за почистване от МОСВ и по програма ФАР за развитие на бизнеса. Очертава се да бъдат изградени търговски център и инсталация за биогаз. С помощта на "Красива "България" са ремонтирани двете детски градини в Стражица и за децата са създадени много добри условия. Църквата също се изгражда с дарения и догодина ще бъде завършена. Общинската администрация прави всичко възможно да възроди с помощта на бизнеса 4000 дка с лозя, но проблемът е в комасацията.
Заради драстичното източване на досегашните фирми в Стражица е учредено ново предприятие на общинско подчинение. Казва се "Странични дейности". Възстановен е бетоновият възел, произвеждат се още тротоарни плочки. Възстановили сме 10 000 кв. м тротоари в общината, отчита кметът. Освен това пътищата между селата са обновени по програма САПАРД, правят се опити да заработи градската пречиствателна станция, която още не е напълно достроена технологично с биологично пречистване.
За безработицата в района общината си е направила социологическо проучване и чиновници са обикаляли къща по къща, за да разберат с какво се изхранват безработните. Иначе официалната безработица е 32 процента. 700 работни места по социални програми и чрез бизнеса създадохме, но се оказа, че 60 безработни напуснаха доброволно програмите. Проблемът с квалифицираната работна ръка остава да е сериозен за общината. Сега повечето нискоквалифицирани безработни отиват в чужбина или си търсят работа на парче, не искат постоянна заетост.
Проверка защо хората не внасят данъците си е направила общината. Събираемостта е едва 50 процента. И какво се оказало - тези, които взимат държавни заплати, не си плащали данъците, каза кметът. Затова общината е направила схема за погасяване на дълговете.
След 20 години от земетресението Стражица е реалност. В града живеят и работят 6000 души. Макар и с намален капацитет не е ликвидирано нито едно предприятие, няма демографски срив, а също и необработваема земя.
Всеки в Стражица помни страшното земетресение на 7 декември и без да го питат, започва да разказва как се е случило. И белезите никога няма да се заличат в съзнанието на хората, които са го преживели. Като видя строеж без колони, косата ми настръхва, защото не сме си взели поука. Трябва да се строи така, че земетресение да не ни руши къщите. Стражица пострада, защото беше строена по бедняшки начин и си плати за това, смята Стефан Стефанов. Мечтата на кмета е с мандата си да остави Стражица, както е била през 1986 г. – уредена, с читалище, кино, хотел, комуникации, спокойствие. А пък да десетина години градът сигурно щеъ стане една спокойна спалня на В. Търново и Горна Оряховица.
Разбрах, че на никого не му пука за Стражица вече, трябва сами да се оправяме, отчете кметът. 13 записки за нанесени щети от природните бедствия стояли в министерството на Емел Етем, но пари никакви не са отпуснати. За сметка на това пък в общината работи млад и амбициозен екип, който за три години е разработил над 120 проекта. Това е удовлетворението на кмета, макар да се ядосва от демагогията на управляващите и от Закона за обществените поръчки, който поражда корупционни елементи.
В-к" Борба"
08.12.2006 г.