 |
|
|
|
|
|
Съдебната система е най-корумпираната институция в България за 2006 г. Корупцията в съдебната система в България заема водеща позиция през 2006 г. в изследването Световен корупционен барометър на Transparency International. Следват корупцията в политическите партии, парламента и здравеопазването.
България е включена за четвърти път в изследването на Transparency International. През 2003 година първо място в Световния корупционен барометър заема корупцията сред политическите партии. През 2004 и 2005 година най-висок е индексът на корупция при митниците.
Световният корупционен барометър за 2006 година е създаден на базата на глобално проучване на общественото мнение, включващо 59 661 анкетирани лица в 62 страни с нисък, среден и висок общ доход на глава от населението. Изследването е осъществено от Gallup International в периода юли-септември 2006 година.
Секторите и институциите, върху които корупцията оказва най-сериозно въздействие в България през 2006 г., са съдебната система (според 75% от гражданите), политическите партии (73%), здравеопазването (72%) и парламента (72%). При сравнение на данните с предишните години се наблюдава тенденция на намаляване на отрицателните оценки за тяхната дейност. Същата положителна тенденция се наблюдава и при оценките относно полицията (намаление от 72% през 2005 г. на 61% през 2006 г.) и бизнеса (намаление от 63% през 2005 г. на 61% през 2006 г.).
При сравнение на данните от периода 2004 – 2006 година се наблюдава тенденция на повишаване на негативните оценки относно ефекта, който корупцията оказва върху политическия живот. През 2004 година 64% от гражданите са изразили мнение, че корупцията влияе в най-значителна степен върху политическия живот в България, през 2005 година броят на същите отговори е 71%, а през 2006 година - 75 на сто.
Същевременно се увеличава делът на гражданите, които смятат, че корупцията засяга личния и семейния живот на хората.
Глобалният поглед върху изследването посочва политическите партии като институциите, които са най-засегнати от корупцията. Проблемът с корупцията при политическите структури доминира в страните с висок и среден доход на глава от населението. Това са държавите от Западна Европа, Северна и Латинска Америка и част от страните в Централна и Източна Европа.
Изследванията относно оценките на гражданите за дейността на правителствата в техните държави в борбата с корупцията показва, че мнозинството от хората смятат, че усилията на техните правителства по противодействие на корупцията са незадоволителни. 15% от анкетираните не само споделят мнението, че управляващите не противодействат адекватно и ефективно на корупцията, но в действителност я насърчават. Други 16% считат, че “правителствата не се борят с корупцията”, а 38% - че са неефективни в дейността си по ограничаване и противодействие на корупцията. Това дава общ резултат на негативните оценки, равняващ се на 69%. Едва 22% от гражданите смятат, че правителствата противодействат ефективно (17%) или много ефективно (5%) на корупцията.
Резултатите за България показват картина, близка до общата оценка в световен мащаб. Данните отчитат една особеност – значителният процент от граждани, които нямат мнение или не искат да отговорят на въпроса (25%).
На въпрос “През последните 12 месеца Вие или член на Вашето семейство давал ли е подкуп под каквато и да е форма?” отговорите в глобален аспект са: “Да” – 8%, “Не” – 82%, “Без отговор” – 0%. В изследванията от предишните две години около 5-7% от респондентите не дават отговор на зададения въпрос, което е непряка индикация за личен опит при сблъсъка с корупционни практики.
В сравнителен план опитът на българските граждани с предлагането на подкупи е с едни от най-ниските стойности сред държавите от Югоизточна Европа, но далеч не отговаря на средната стойност за държавите членки на ЕС.
Средната стойност на подкупите, които се дават в България, е около 80 евро.08.12.2006 г.