 |
|
|
|
|
|
Преслав – вечният български град Архитектурното разнообразие създадено през от IX в. показва наличието на завидна за онези далечни години строителна техника, с която сътворени неповторими образци на жилищното строителство, църковната архитектура, скулптурата и живописта. Напредъкът в развитието на културата и материалното производство, оказват благоприятно влияние и върху изграждането на защитата на новата столица. Двете крепостни стени били сигурен щит срещу неприятелските набези, а между тях израства градът, разделен на вътрешен и външен. Човешкото въображение е безсилно да си представи изумителната гледка, която е представлявал Велики Преслав. Дворци, стопански сгради, църкви оградени от два снежнобели каменни пръстена – защитни стени, по чиито ъгли величествено се издигали кръгли и правоъгълни стражеви кули.
Във Вътрешни град са намерени останките от разкошен дворцови комплекс. Дълги години археолозите са работили по разкриването на останките на Големия и на Малкия дворец. Точното очертание на Големия дворец бе установено през 1962 г. Дължината му е повече от 35 м и широчина над 25 м. При разкопките на двете сгради са намерени неопровержими доказателства за сложното им архитектурно устройство, а мраморните колони, плочите с акантови палмети и фрагментите от битова керамика говорят за неразривната връзка между архитектурата и приложно-декоративните изкуства, за естетиката и майсторството на преславските строители. В архитектурното изграждане на втората българска столица буйното въображение на самобитните майстори достига своя апогей в смелите решения и украса на култовите сгради. В Преслав са открити голям брой базилики различиващи се по размери, план и надстройки. С цялата си красота се откроява Кръглата (Златна) църква – най-голямото творение на Преславската строителна школа.
Разкопките разкриват нейното изключително богато архитектурно-пространствено решение. Съставена е от три части – кръгъл наос, притвор и атрии. Кръглана църква се издига в близост до дворцовия комплекс.
За първи път в Преслав в средновековната българска архитектура се въвежда инкрустация с цветни керамични плочки, облицовки от дърво и украса от ковани метелни пластинки. Появата на преславската керамична икона разнася славата на българските майстори-иконописци. В Преслав са открити 9 работилници за рисувана керамика. Всички те са групирани около манастира “Св. Пантелеймон”. В Преслав творят Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски и десетки други писатели и ученици на Преславската книжовна школа.
в-к СТРОЕЖИ & ИМОТИ
07.12.2005 г.