НОВИНИ

и

Откри се разширението на Дома на науката и техниката – Враца

    Евелина Васкова е кореняк-врачанка. Завършила е Втора гимназия “Козма Тричков” и Физико-математически факултет при СУ “Климент Охридски”. Професионалният й път минава през Завод за полупроводници – Ботевград, Изчислителния център на Химическия комбинат, Дирекция по стандартизация и метрология. От октомври 1992г. е директор на Дома на науката и техниката във Враца. В най-трудните години успя да опази ръководената от нея институция. Под нейно ръководство колективът на дома е един от първите, спечелил проекти на ЕС. Подавайки ръка на други неправителствени организации в тази насока, той се превърна в един от центровете за работа по проекти на ЕС. Днес, след разширението, сградата на Дома на науката и техниката, е една от най-красивите, в която кипи духовен живот.

    - Произхождате от стари врачански родове. Това отразява ли се по някакъв начин на светогледа Ви?
    - Ако се върнем назад във времето, един от прадедите ми е известният врачанин Коцо Коджабашията. Корените ми са от Васковите и Костенците.

    Двете ми баби бяха столетници. Чрез техните спомени съм се докосвала и до 19-ти век. Баща ми е открил във Враца през 1922г. първата адвокатска кантора. Майка ми също е адвокат. Кръвта вода не става. Целият ми живот е свързан с Враца. Може да се каже, че съм отявлена патриотка на местно ниво. Много съм чувствителна, когато ползват града ни като трамплин. За мен той е вечен дом, а не хотел, в който да преспиш и да си отидеш.
    Смятам, че Враца е естествен център на Северозапада. Един град става град, защото има интелигенция. Не железницата, а човешкият потенциал налага потребностите. През 1900г. Враца става окръжен център с пет околии, четвърти по големина в страната. През 1902г. в града ни са вече инж. Боев и арх. Георгиев, който е завършил в Торино. През 1934г. Враца се превръща в областен център с девет околии. Днес тя е духовният център на Северозападна България.

    - Наскоро беше открито новото крило на ДНТ. По този повод тук бяха министър Асен Гагаузов (МРРБ) и академик Васил Сгурев (председател на Федерацията на научно- техническите съюзи). Пред цялата врачанска техническа интелигенция новооткритата зала “БИАД – 21г.” беше осветена. Питах се какво ли чувствате, когато след толкова борба се осъществява една мечта?
    - Посланието на Маркес “Красотата не е да си на върха. Красотата е в изкачването.” отразява моята философия, когато се захвана с една работа. Като си държах свещта и слушах гостите, се питах: “ Евелино, защо не си в еуфория?” Защото еуфорията започва от копката на 25 април 2003г. и продължава до този момент. Като прибавим и сагата с водене на дела за собственост, стават пет години борба с безкрайни бариери.

    Идеята за разширението не е моя. Още през 1967г., когато се решава да се строи дома, разширението се оставя за бъдещето. Идейният проект е готов през 1987г., но настъпват метежни години. Когато застанах начело на ДНТ през 1992г., взех присърце тази работа. Тогава мечтата на инженери и архитекти се смяташе за утопия, в която никой не вярваше. От 1999г. започнах да търся инвеститори. Никой не се решаваше. Споразумяхме се с управителя на фирма “Корект” Огнян Бенински. През юли 2000г. на общо събрание около 100 инженери си сложиха подписа под пълномощното за създаването на ново крило с изложбена зала. След две години ходене по мъките и две и половина строителство, ето я мечтата в действителност – крило, с разгъната площ 3 500 кв.м., от които 700 кв.м. собственост на ДНТ. Тук е и изложбената зала “БИАД – 21г.” Кръстихме я така в чест на учредителите на Българското архитектско дружество, между които е имало и врачани.

    - Осъществявайки стародавната мечта на врачанската техническа интелигенция, постигнахте ли своята мечта?
    - Не съм идеалист, а реалист. Търсейки романтиката, трябва да отчитаме реалността. Първата изложба беше “Младостта на Враца”. Оттук нататък тя трябва да се изпълни със съдържание и затова трябва да помагат и областната и общинска администрация. Мечтая зала “БИАД – 21” да се изпълни с жени с дълги рокли и да се танцува. Не да се яде и пие. Във всички страни се провеждат балове за големите празници. Три пъти в годината баловете могат да са с благотворителна цел. Мечтая залата да се превърне в танцувален салон. В петък и събота хората от “добрата” възраст над 40 да се срещат тук, за да танцуват салонни танци. Залата има възможност да се използва и като автосалон. Чакам предложения. След Нова година тя ще трябва да се самоиздържа. Ще бъде жалко, ако се наложи да се пренасочи дейността й

    - Как приехте опожаряването на Хижата?
    - Жегна ме дълбоко. Засегна една много тънка струна в душата ми. От бабите си съм чувала как врачани са строили този символ на града ни.

    Тухличка по тухличка, камъче по камъче. Тя беше идея за възвишение. Когато един ден преди празника на будителите Хижата изгоря, видях сълзи в очите на майка ми. Макар и малка и тя е помагала за строежа. Спомените на всички ни са там – с гадже, без гадже. Моят абитуриентски бал беше там. Трябва да възстановим Хижата. Днес вместо с камъче, с левче всеки врачанин трябва да помогне. Онези, които имат – с повече. И да има някакъв формуляр за спомен. Някога арх. Дограмаджиев и инж. Новоселски , които са ръководели врачанското дружество след учредяването, са направили проектите на Хижата безплатно. Ние ще трябва да сме достойни техни наследници. Само че, трябва да има строг контрол за изразходване на средствата. Местният парламент да излезе с особено статукво за Хижата. Защото тя е символ на желанието на хората да живеят добре. Да ходят горе на чисто и красиво, да се пречистят.
                                                                                                                                                                                                vratza.info
05.12.2005 г.