И

НОВИНИ

и21.11.2008 г.и

България няма връщане назад към старите времена

    Под заглавие „Скучни успехи” авторитетният германски всекидневник „Франкфуртер алгемайне цайтунг” публикува на челната си страница коментар, посветен на развитието на България в навечерието на втората годишнина от присъединяването на България и Румъния към ЕС. „Състоянието на България благодарение на членството й в ЕС е по-добро от репутацията на страната”, извежда като акцент авторът Михаел Мартенс, кореспондент на изданието за Източна Европа.

    Следва пълният текст на публикацията на изданието:
    „Дали бе погрешно или най-малкото прибързано България и Румъния да бъдат приети в ЕС през миналата година? Който основава преценката си само на това, което може да бъде научено от медиите за двете най-нови държави-членки на Съюза, изобщо няма да може да се отърси от впечатлението, че може би щеше да бъде по-добре да се изчака още малко. Докладите на Европейската комисия за реформите в двете страни след присъединяването им  все още съдържат обезпокоителни моменти.
Перспективите обаче съвсем не са чак толкова мрачни. На първо място обичайното приравняване на България и Румъния не е справедливо и за двете държави. Само факта, че се касае за съседи, които са влезли едновременно в ЕС, не дава основание да се твърди, че те са изправени пред едни и същи трудности. В Букурещ, както и в София, могъщи свързани групи от времената на диктатурата играят все още гибелна роля. Режимите на тези страни обаче са били толкова различни, колкото са и днес отровните им изпарения.

    Корупция и престъпност – само един фрагмент от действителността
    След присъединяването си към ЕС Румъния, с активната помощ на парламента в борбата срещу корупцията, направи обезпокояващи обратни стъпки. За България това не можем да твърдим, тъй като няма опасност от връщане там, където е нямало напредък и където изходната ситуация е била много жалка. Несправедливо обаче българската държава се ползва понастоящем от репутацията, че нейните стълбове са само некадърни политици, корумпирани чиновници и мафията с нейните постигащи целта си поръчкови убийци и техните безнравствени жертви. Всяко ново поръчково убийство в центъра на София подхранва това клише. Но медиите, дори сериозните, съобщават винаги само за откъс от действителността, а онова, което остава в съзнанието на обществеността, е най-често само откъс от този откъс и най-често няма много общо с цялостната картина. От това понастоящем страда и България.
    Вярно е, че Брюксел и държавите-членки наблюдават страната с цялата възможна строгост. Но при това понякога не се вижда, че там най-накрая има начален напредък вследствие на политика, насочена срещу корупцията и организираната престъпност. Обвиненията заради злоупотреби със средства на ЕС в последно време обещават като минимум поврат към подобрение.
    Освен това, присъединяването на България към ЕС можем да разкажем по принцип и по друг начин – като историята на една мощна модернизация и промяна, която можеше да бъде предизвикана само от ЕС. Защото ярките недостатъци на съдебната система в борбата срещу подкупната икономика и престъпните безчинства на олигархията представляват, както бе казано, само един откъс от цялата картина. Ако изберем друг откъс, става ясно, че страната в наши дни еднозначно утвърдена като част от Запада, при това не само по отношение на икономическата политика. Дори в средата на 90-те години не бе подразбиращо се, че ще се стигне дотук.

    Добре подредена страна с няколко милиона неопетнени граждани
    Тогава България бе на кантар. Под крадливия режим на една нереформирана партия-наследник на комунистите страната претърпя икономически колапс, безпрецедентен дори за бившия Източен блок. Това, че не се стигна до кървав конфликт или връщане към старите времена, се дължи на ЕС. От 1997 г. насам, в процеса на подготовката си за първоначално почти символичната цел за членство в ЕС, България се промени значително и необратимо.
    Докладите за този процес на преобразуване предизвикват обаче рядко внимание, тъй като прекалено техническите доклади на ЕС относно постигнатите успехи са често пъти до смърт скучни. Те не стават за заглавия в медиите. Говори се за търгове за пречиствателни станции, преустройство на кадастъра, реституция на земи, насърчаване на средните предприятия или въвеждане на надеждна статистика за млеконадоя на кравите. Наистина нищо вълнуващо. Но в десетки хиляди от тези незначителни наглед реформи и действия на администрацията, взети поотделно, се отразява една действителност, която често се пропуска: тази на добре подредена страна с няколко милиона безупречни граждани. Тази друга България остава почти невидима в сянката на новините за корумпирани съдии и прокурори или за един добре организиран подземен свят, отчасти дори в персонален съюз със свързания подземен свят.
    В едно все още непубликувано изследване чужди учени изследваха подробно промените, които през последното десетилетие ЕС разглеждаше само в областта на земеделието и опазването на околната среда. Резултатът е впечатляващ. Не е останал камък върху камък. Това се дължи не само на европейските милиарди, потекли към България и превърнали Съюза в най-важния инвеститор, макар че това не се вижда в специалните статистики. Тук се касае основно за постепенното изграждане на стабилни институции, възникнали едва вследствие на подготовката за членство. ЕС направи някои неща погрешно в България – и вероятно на практика взе прекалено рано решение за влизането на страната в ЕС. Но той не се отказа от намерението си.
    Тогава България се клатеше. Под клептократичния режим на една нереформирана партия-наследник на комунистите страната пострада от икономическа катастрофа, безпрецедентна дори за бившия Източен блок. Това, че не се стигна до кървав конфликт или връщане към старите времена, се дължи на ЕС. От 1997 г. насам, в процеса на подготовката си за почти символичната цел на членството в ЕС, България се промени значително и необратимо.
    Информациите за този процес на промени обаче само в редки случаи получават внимание, тъй като твърде техническите доклади на ЕС за постигнатите успехи често са ужасно скучни. Те не стават за заглавия във вестниците. Става въпрос за конкурси и водопречиствателни станции, преустройство на кадастъра, реституция на земи, насърчаване на средните предприятия или въвеждането на надеждна статистика за млеконадоя на кравите. Наистина нищо вълнуващо. Но в десетки хиляди от тези незначителни наглед реформи и действия на администрацията, взети поотделно, се отразява една действителност, която често се пропуска: на една добре подредена страна с няколко милиона безупречни граждани. Тази друга България остава почти невидима в сянката на новините за корумпирани съдии и прокурори или за един добре организиран подземен свят, частично обвързан дори с избрания свят на елита.
    В едно проведено наскоро, но все още непубликувано прецизно изследване чужди учени отразиха промените, предизвикани от ЕС в последното десетилетие само в областта на селското стопанство и опазването на околната среда. Резултатът е впечатляващ. Не е бил оставен камък върху камък. Това се дължи не само на европейските милиарди, потекли към България и превърнали Съюза в най-важния инвеститор, макар, че това не се появява в съответните статистики. Тук става въпрос главно за постепенното изграждане на стабилни институции, създадени в процеса на подготовката за членството. ЕС направи някои неща погрешно в България – и може би действително се обвърза твърде рано с присъединяването на страната. Но Съюзът не се провали.
 
 

Copyright © 1993 - 2008  От ВАС за ВАС