Легендарният
Трабант, колата-символ на ГДР стана на 50 г.
Той лъсна на първата страница на „Ню Йорк Таймс“, кръстоса пътищата на
източния блок и гордо премина през Бранденбургската врата, за да влезе
в „свободния свят“, когато Берлинската стена падна: легендарният Трабант,
колата-символ на ГДР, чукна 50-те. Излязла от конвейрите на 7 ноември 1957
г. „Траби“, както я кръстиха германците, изживя най-голямата си слава на
9 ноември 1989 г. Междугерманската граница се отвори и хиляди жители на
Източен Берлин се втурнаха на Запад с малките си коли.
Това бе върхът на еуфорията. Снимките, запечатали този момент обиколиха
света - от Ню Йорк до Джакарта, отбелязва АФП в материал, посветен на половин
вековния юбилей на картонения символ на източногерманското автомобилостроене.
Трябва да му се признае, че с двутактовия му двигател и пластмасовото купе
Трабантът се откроява сред големите западногермански возила каквито са
БМВ, Мерцедес и Порше. Осемнайсет години по-късно „костенурката на Изтока“
шумно пърпори по улиците на възстановената германска столица.
Фирмата Трабисафари предлага почасово наемане на някой от моделите на тази
култова кола, с която да се обиколят последните реликви на марксизма-ленинизма
в Берлин. В Кьолн пък човек може да се бракосъчетае не като си поръча за
церемонията открит Ролс Ройс, а „Траби“ за 165 евро с шофьор. Историята
на единствената кола „произведена в ГДР“ бе в началото един от най-сериозните
проекти. През 1954 г. Президиумът на министерския съвет на Източна Германия
решава да даде старт на производството на малък икономичен автомобил.
Три години по-късно първият модел излиза от поточните линии на ВЕБ Захсенринг
Аутомобилверке в Цвикау, Саксония. Според специалистите Трабантът е образец
в жанра с извънредно логична си конструкция и отлично постигнато опростяване.
„Поршето на Саксония“, произвеждано в три цвята – кремав, небесносин и
пастеленозелен, до края не променя стила си. Скоростта му не надвишава
100 км/час, каросерията му съдържа памучни фибри, тъй като стоманата е
кът. Поръчките валят.
Чака се по 10-15 г. за доставката на кола. Всеки източногерманец мечтае
за своя Трабант, с който лятото да пърпори по пътищата на комунистическа
Европа – от Будапеща до София. „Картоненият кашон на колела“ преживя и
трудни времена, точно след падането на Стената, когато източногерманците
му обърнаха гръб и се юрнаха на по-големите, по-лъскави и по-надеждни негови
западни посестрими. Изхвърлян край пътя, на дъното на езера, разфасован
в гората, Трабантът изживя своята Голгота. Собствениците изоставяха нощем
старата си кола, като не забравяха да свалят регистрационните табели и
да изпилят номера на двигателя, защото изоставянето на кола се наказва
с глоба.
За да заметат следите, някои дори поставяха регистрационни номера на чужда
кола... На 30 април 1991 г. производството на Трабанта спира с един последен
екземпляр – бонбонено розов. Произведени са общо 3,05 милиона коли. И тогава
започва митът, вдъхновяван от стотици негови почитатели, които си разменят
резервни части или се обединяват в сдружения и фенклубове. През 1989 г.
регистрираните Трабанти са 1,8 милиона, днес те са едва 52 432. През относително
краткото си съществуване малката кола роди и няколко парадокса и преди
всичко стана по-скъпа на старо отколкото бе като нова. / инт
