 |
|
|
|
|
|
Търсенето у нас е по-скоро с инвестиционна цел, а не задоволяване на жилищни нужди Всичко би звучало като приказка, ако не беше истина. Във Виена няма жилищна криза. Причините за това положително явление трябва да се търсят в историята, и по-точно в периода между двете войни, когато социалдемократите построяват 60 хил. социални жилища, за да подслонят 220 хиляди души.
Тази инициатива остава единствена по рода си в Европа и по-късно е наречена "австромарксизъм", пише rfi.bg.
И днес тази социална политика продължава, а неин символ остава комплексът "Карл Маркс Хоф" изграден през 20-те години и обявен за исторически паметник. Това със сигурност е един от малкото комплекси със социални жилища, където хората не се оплакват, а туристическите гидове препоръчват посещение.
Ето какво споделя един от жителите на "Карл Маркс Хоф":
"Тук е направо супер да се живее! Малко е далеч от центъра на Виена, но пък е зелено. Има много дървета и тревни площи. Много е красиво!
Живея тук повече от 40 години. Преди 15 години имаше ремонт и всичко бе обновено, а предстоят още ремонти."
По времето, когато е бил построен комплексът, луксът на апартаментите шокирал виенската буржоазия. От общо 15-те хектара, закупени тогава от кметството, едва 3 били предвидени за строителството, а останалите за зелени площи и игрални площадки.
"Карл Маркс Хоф" представлява най-красивия пример за т.нар. "виенска социалистическа архитектура". За разлика от Австрия Полша изпитва силна нужда от жилища с умерен наем, въпреки че обещанията на президента Лех Качински предвиждаха облекчаване на кризата. По време на предизборната си кампания той обяви, че ще бъдат построени 3 млн. нови жилища. Според последния анализ на експерти в Полша не достигат 1 млн. жилища, а други 7,5 млн. се нуждаят от спешен ремонт.
В страната се падат по 330 жилища на 1000 души, докато в Западна Европа съотношението е средно 500:1000. Според публикация във в. "Газета Виборча", положението в Полша е най-тежко в Европа. Засега обещанията на управляващите не се спазват и през 2005 г. са построени едва 115 хил. жилища, като става дума основно за частни инвестиции.
Цените обаче растат по-бързо от заплатите, а безработицата от 16% и ниските доходи лишават много поляци от възможността да имат жилище. Социалният фонд, който финансиран от държавата пък, включва едва 70 хил. жилища.
България още не е решила проблема с жилищата за социално слабите граждани. Цените се повишават с бързи темпове, а наемите с още по-бързи. С 50% обаче е нараснало строителството на нови жилища, но на много хора се налага да теглят кредити, за да си купят апартамент. Купувачите са две основни категории: търсещи много евтини жилища и търсещи много луксозни. Според брокерите у нас търсенето е не толкова за задоволяване на жилищни нужди, а с инвестиционна цел. С оглед на приемането ни в ЕС потенциалните купувачи смятат, че ще могат да препродават жилищата на по-висока цена. Иначе най-търсените жилища са евтините боксониери - стая с кухненски бокс. Брокерка със съжаление отбелязва, че се опитвала да откаже четиричленно семейство да купи такава кутийка, защото просто няма достатъчно пространство.
Има и много хора, които не могат да изтеглят кредити, за да си купят апартамент.
Проблемът е провокирал интереса на френската жилищна асоциация, която има намерение да предлага апартаменти на ниски цени за социално слаби.
Асоциацията строи жилища във Северозападна Франция за хора с ограничени доходи. У нас тя ще търси съдействие на общините, защото един от вариантите за евтини жилища е местните власти безплатно да предоставят терени за строителство.
Досега всяка община имаше своя политика за осигуряване на жилища за нуждаещи се, но провеждането й вече е почти невъзможно. След приватизацията и реституцията т.нар. "фонд общински жилища" се стопява.
Жилище могат да получат само тези граждани, които успеят да докажат, че са социално слаби, не могат да плащат свободен наем, а нямат и друга възможност.
Голяма част от сдобилите се с жилище граждани са успели впоследствие да го купят, тъй като общината го продава на цени, много по-ниски от пазарните. Схемата обаче отдавна е породила доста съмнения за прозрачността на тези сделки.16.11.2006 г.