 |
|
|
|
|
|
За една година в Регистъра на обществените поръчки са публикувани 7472 обществени поръчки Повече от 50 представители на фирми и браншови организации участваха в проведения на 28 октомври, в БСК семинар на тема “Прилагането на Закона за обществените поръчки – стъпка към единния европейски пазар”, организиран от Американската агенция за международно развитие (USAID), Агенцията по обществени поръчки (АОП) и Българската стопанска камара (БСК). Форумът беше официално открит от Лъчезар Борисов – зам.-министър на икономиката и енергетиката, Матей Матев – председател на Арбитражния съд при АОП, Грант Уилсън – директор на проект “Инициатива отворено управление” на USAID, и Божидар Данев – председател на БСК.
Участниците в семинара бяха запознати с развитието, приоритетите и практиката по прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП), с възможностите на Регистъра на обществените поръчки и с реда за оспорване на процедурите за възлагане на ОП чрез новосъздадения Арбитражен съд към АОП. Анализът на практиката по ЗОП показва, че основни трудности се срещат при изготвянето на техническите спецификации, попълването на утвърдените форми, определянето стойността на поръчката и критериите за оценка на кандидатите. Най-честите нарушения на ЗОП са свързани с изготвянето на документацията за участие, уведомяването на кандидатите, сключването и изпълнението на договорите.
Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки 2005-2007 г. предвижда работа в три основни направления: усъвършенстване на нормативната база в Р България в съответствие с правната рамка на ЕС, развитие на административния капацитет в страната, вкл. обучение на възложителите на обществени поръчки, контролните органи, съдиите и арбитрите, осигуряване на публичност, прозрачност и равнопоставеност на всички участници в процеса по възлагане и изпълнение на обществени поръчки.
От 01.10.2004 г. до 06.10.2005 г. в Регистъра на обществените поръчки са публикувани 7472 бр. обществени поръчки, като 37% от тях са по Закона за обществените поръчки, а останалите са по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Най-голям дял (45%) имат поръчките за доставки, следвани от тези в сферата на услугите (30 %) и строителството (24 %). Най-малко (1%) са конкурсите за проекти. Най-големи възложители са общините (35 %), министерствата и агенциите (22%) и лечебните заведения (14,7%).
Арбитражният съд към АОП (АСАОП) е алтернатива на държавния съд, специализиран за разглеждане само на спорове по обществени поръчки, като страна по спора могат да бъдат единствено участници в процедура по възлагане на обществени поръчки. За разглеждането на спор е необходимо наличието на съгласие (арбитражно споразумение) между участниците в процедурата - при липсата на такова споразумение компетентен е държавният съд. Последиците на арбитражното решение са приравнени на последиците на съдебното решение.
Въвеждането на арбитража при споровете по обществени поръчки е ангажимент на България по силата на редица международни актове, вкл. две препоръки на Съвета на Европа (Препоръка R(86)12 за предотвратяване и намаляване претовареността на съдилищата и Препоръка № R(2001)9 за алтернативите на съдебния спор) и две директиви на ЕС (Директива № 89/665/ЕИО от 21 декември 1989 г. и Директива № 92/13/ЕИО от 25 февруари 1992 г.).
Главното предимство на арбитражното производство е неговата бързина, вкл. кратките срокове за насрочване на заседанията по делото и постановяване на решение, както и ограничените възможности за отлагане и спиране на делото. Арбитражното решение не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага.
Сред причините за въвеждане на арбитражното производство, като форма за решаване на спорове, е неефективността на съдебната система, бавното движение на делата и множеството случаи на злоупотреба с процесуални права. Статистиката сочи, че от общо 83 съдебни дела, свързани с обществени поръчки, 67 са висящи и едва 16 са приключили с решение, като 8 от тях са прекратени, поради оттегляне на иска. До момента в АСАОП са заведени три дела, които вече са приключени – по две е постигнато споразумение между страните, а по едно дело е отхвърлен искът като неоснователен.
Макар да е създаден към АОП, Арбитражният съд не е част от административната структура на агенцията, която само функционално и административно-технически обслужва съда. С цел гарантиране независимостта на АСАОП неговият председател се избира от Министерски съвет с мандат от 5 години, като той не е служител на АОП и функционално не е подчинен на администрацията й. Арбитрите също се ползват с особен статут – те не са част от администрацията на АОП, а са външни лица.
Важна особеност на АСАОП е, че всяка от страните по спора има право да избере арбитър, който да я представлява, а двамата арбитри (на ищеца и на ответника) избират трети арбитър, който е председател на състава.
Арбитражната такса за завеждане на дело е сравнително ниска – тя не се определя като процент от стойността на поръчката, а има твърдо установен размер (от 500 до 850 лв. според вида на иска).
Днес+
02.11.2005 г.