 |
|
|
|
|
|
Старопланинската къща – ценен паметник на строителната култура Особен интерес предизвикват различните типове народни къщи, израснали в старопланинския масив през XVIII и XIX век. Голямото разнообразие в жилищната архитектура на българския народ, принуждава етнографската наука да класифицира традиционното народно жилище в няколко регионални форми. Старопланинската къща е една от тези форми. Нейният ареал на разпространение е твърде голям и трудно може да обхване всички нюанси в развитието на архитектурата в тази област. Плановата композиция и концепция, строителните материали и конструкции, външното и вътрешното архитектурно оформяне, са елементи на три основни типа къщи в Стара планина: тетевенска, тревненска и жеравненска.
Тетевенската къща е строена по северните склонове на Средна Стара планина – в гр. Тетевен и близките селища. Развила се върху основните прости форми и двуделното жилище, тетевенската къща придобива свои специфични черти в плановата композиция. Приземието е каменно, а за етажа е характерна нестабилната конструкция. Разпределението на запазените жилища от началото на XIX в., включва две помещения: едното с огнище наречено “къща” и второто жилищно помещение – “соба” с покрито пространство – “ чардак” откъм улицата. С увеличаване на материалните възможности и културните потребности на част от населението, статистичността при фасадното оформяне на сградите намалява. За това допринасят еркерно издадените етажи и кьошкове, както и паянтите, подпиращи широките стрехи.
Към втората половина на XVIII век градовете Трявна, Дряново и Елена се издигат като търговско-занаятчийски и културни средища. В тези центрове се развива вторият тип старопланинско жилище – тревненската къща. Ранната тревненска къща, подобно на тетевенската, е с каменно приземие и етажна паянтова конструкция. Типичното в тревненската къща е това, че разпределението обхваща четири пространства – “чардак”, помещение с огнище -“къща”, второ жилищно помещение – “соба” и помещение с домакинско-складови функции – “одая”. Схемата на плановата структура обединява всички пространства около една вертикална ос, което диктува и комуникационните връзки между тях.
Друга особеност на тревненската къща е мястото и формата на огнището. То се отличава с големи размери. Изгражда се в ъгъла на “къщата”. Доминиращ елемент в архитектурното и художествено оформяне е приспособлението за отвеждане на дима наречено “прекрил”. С годините тревненската къща променя своя облик. Главната фасада се обръща от двора към улицата. Къщата израства във височина, тъй като приземието поема търговско-занаятчийските функции.
Ярък представител на строителното творчество е жеравненската къща. Обособена в района на Източна Стара планина, тя се отличава с богатство и разнообразие на архитектурния детайл. Запазената до днес най-стара форма е приземната талпена, двуделна къща. Организационен център на жеравненското жилище е преходното помещение “пруст”, което я отличава от другите типове къщи в Старопланинската област. Около него са наредени помещението с огнище, “собата” и “чардакът”.
Жеравненската къща има скромна външност. Но зад дървените й стени се крият едни от най- богатите интериори на къщите от българското възраждане. Неделима част от архитектурния образ е дърворезбената украса, която е удивително постижение на зряла техника и тънък естетически вкус.
в-к "СТРОЕЖИ & ИМОТИ"
09.11.2005 г.