Около
3,5% от българите се самоопределят като богати
„Около 3,5% от българите се самоопределят като богати“, каза Весела Илиева,
изпълнителен директор на специализираната в продажби и наеми на луксозни
имоти Unique Estates, по време на откриването на конференцията Lux Only
в Шератон. Тя се позова на проучване на агенция Маркет Линкс, като се наблюдава
повишение от 2 процентни пункта спрямо 4 години по-рано.
Същевременно 44% от българите до 70 години се определят като средна класа,
цитира още проучване на Галъп Илиева.
В страната вече се оформя заможна средна класа, представителите на която
търсят все по-високо качество на живот и инвестират в картини, произведения
на изкуството, голф, яхтинг и покупка на луксозен имот, каза Илиева.
Българите вече купуват и „втори дом“ - ваканционен имот в морските и зимните
курорти, както и в чужбина, допълни тя. По думите й има и такива, които
се интересуват от наем на луксозни резиденции на френската Ривиера например.
Сред критериите за луксозен имот са локация, панорама, архитектура, обзавеждане,
детайли и технологии, поясни Илиева. Голямо влияние оказват и съседите,
както и това дали в дома е живяла известна личност.
Средните цени на луксозните имоти в столицата все още изостават от средните
за Европа и региона и сегментът тепърва ще се развива, прогнозира Илиева.
Понятието „лукс“ са различава в развитите страни и в развиващите се пазари
като Китай, Индия, Русия и Източна Европа, стана ясно още по време на конференцията
от презентация на Янис Кавунис от изследователската компания Henley Centre
Headlight Vision.
В развиващите се пазари се обръща много по-голямо значение на парите и
материалните измерения на лукса, докато на Запад сред ключовите елементи
на лукса са самото преживяване, натрупаните познания, както и възможността
да разполагаш с време и спокойствие.
Кавунис
очерта няколко основни типа потребители, които се стремят към лукса, като
по-характерни за развиващите се пазари са тези, които се стремят към показност
и признание, докато на Запад по-често се срещат потребители, които търсят
качествено и автентично преживяване, каквото например е гмуркане сред тектонични
плочи в Исландия срещу 2 хил. долара.
Интернет до голяма степен направи лукса достъпен до масите – чрез ebay
например всеки потребител може да си купи луксозна стока, каза Кавунис.
Според него по този начин масите изтикват луксозните брандове към крайности
– каквито например са създаването на лаптоп с вградени диаманти за 1 млн.
долара или проектът за изкуствени острови „Светът“ в Дубай.
„Българите често се самоопределяме като бедни. Зависи обаче с кого се сравняваме
– 80% от населението на света живее с по-малко от 1 долар на ден. Така
че България е един относително беден член на общността на богатите“, каза
при откриването на конференцията Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията
на банките в България и председател и главен изпълнителен директор на УниКредит
Булбанк. / инт
