 |
 |
|
|
|
|
|
 |
|
12.10.2007
г.и
|
Бъдещето на мраморната индустрия е в преструктурирането Каменодобивът е една от индустриите с най-високо социално значение, тъй като е способен да създаде висока заетост срещу сравнително ниски финансови инвестиции. Не случайно Италианската асоциация на производителите и потребителите на машини и съоръжения за каменодобив набляга в свой доклад, че този сектор заслужава особено внимание точно в развиващите се икономики, където може да осигури значителна „добавена стойност” и да подкрепи ръста. За съжаление, в България държавна стратегия за бранша липсва, а редица нормативни недомислици спъват развитието му.
Проблемите
„В нашия бранш е някакъв хаос. Просто хаос.” – коментира инж. Кирил Петров, изпълнителен директор на „Бумар” АД и "Илинденски мрамор" ООД – „Събираме се с различните министерства, коментираме някои от проблемите, и в момента, в който въпросите трябва да се гласуват или да се облекат в някаква законова или поднормативна база, просто край. Бюрократите от администрацията взимат решенията си, както си знаят.” Изключително сериозен е и проблемът с концесиите. В рамките на седем години са дадени само около десетина концесии. По този показател изоставаме в пъти не само от съседна Македония, но и Албания, да не говорим за Гърция, където секторът е традиционно силен.
Според данни на Българската минно-геоложка камара (БМГК), oбщо произведената промишлена продукция в минната промишленост за 2006 г. у нас възлиза на 2.25 млрд. лв. Добивът на скалнооблицовъчни материали възлиза на 2.1% от тази сума, или 46.91 млн. лв., а на индустриални и строителни материали, съответно 15%, или 339.42 млн. лв.
Специфично, добивът на строителни материали (пясък, чакъл, трошен камък и декоративни скали) е изключително динамичен, благодарение на строителния бум и реализацията на инфраструктурни обекти.Сегментацията
Наред с няколкото големи фирми, като "Бумар", "Ескана", "Балша", "Холсим", "Хемус-М, "Булнед", и др., в бранша оперират над 280 по-малки дружества и еднолични търговци, малки и средни предприятия. Както го описва инж. Петров, секторът е толкова сегментиран, че някои даже го свързват със семеен бизнес. Макар че в Европа, и особено в Италия, може да се говори за известна консолидация, все още е рано да се прогнозира дали тази тенденция ще се наложи и в България. Тревожно е, че по информация на БМГК, над 30% от производството на строителни материали се извършва от незаконни кариери. Причината, според браншовата организация, е в недобрата практика на МОСВ и МРРБ, където с години отлежават заявления за проучване и добив. Това се дължи на липса на административен капацитет и провеждане на диференцирана и до голяма степен безпринципна политика по прилагането на Закона за подземните богатства, пораждаща според членове на Камарата условия за корупция.
Липсва и повсеместен контрол от отговорните ведомства по добива на строителни материали, което води не само до икономически загуби за държавата от неплатени такси, но и до съществени нарушения на околната среда и похабяване на подземните богатства.Специализацията
Друга спънка пред развитието на индустрията е, и че за разлика от Италия, у нас липсва тясна специализация на фирмите, работещи в отрасъла. Ако разделим предмета им на дейност според фазите на производствения процес, те би трябвало да се групират като геолого-проучвателна дейност, добив, груба, фина преработка, разнокаменни изделия, и търговия. Сред причините българските компании да избягват специализацията са липсата на корпоративна култура и средства за инвестиции. „Изключително сериозен е и фактът, че колкото по-близо отиваме до първите фази на производствения процес, толкова по-големи стават проблемите.” – коментира инж. Петров и допълва, че поради нормативни недомислица дейността в геолого-проучвателната дейност през последните пет - седем години е буквално стопирана.
Изпълнителният директор на "Бумар" допълва, че ако бъде предприето преструктуриране на бранша, българските фирми ще са способни да преработват много повече материали, не само гръцки и други европейски, но и от Северна Африка.
На местна почва, „Бумар” вече полагат усилия да следват този път, като от две - три години част от грубата преработка е изнесена в района на Мездра. „Ако успеем в преструктурирането, в рамките на пет до седем години ще сме в състояние да изпреварим даже някои от европейските производители.” – коментира инж. Петров и допълва, че развитието в тази посока се спъва предимно от липсата на корпоративна култура и средства за и инвестиции.Технологичното ниво
Макар че в технологичен аспект българските предприятия традиционно изпреварват Македония, от Гърция изоставаме с може би около 15-20 години. Благодарение на инвестициите на гръцки компании, много наши фирми отбелязаха значителен напредък в това отношение, но тяхното ниво все още не може да се сравнява с постигнатото в южната ни съседка. Лошото е, че дори Румъния, която водехме цели 15-20 години, вече започва да ни задминава. Засега тези недостатъци се компенсират от изключително високия внос.
„Ако до следващите 5-10 години, докато се наливат пари в нашата икономика, съответно и в нашия бранш, не го преструктурираме, и не изградим едни нормални конкурентноспособни предприятия, може да изостанем фатално.” – предупреждава инж. Петров.
Що се отнася до експорта, едва около 20 до 30% от нашата продукция се продава в чужбина. Още по-тревожно е, че с износ се занимават едва 5% от фирмите. Само най-големите успяват да се наложат зад граница, докато мнозинството малки фирми практически не изнасят продукцията си.Евро-фондовете
Добрата новина е, че ако българските компании усвоят евро-фондовете и ги вложат в подходящата посока, имаме реалния шанс да подобрим конкурентноспособността и да изпреварим някои от гръцките фирми. Други възможни форми за набиране на капитал за престуктуриране на сектора и обновяване на технологичната база са кредити и лизинги.
„Мисля, че българските фирми биха могли да усвоят не повече от 20-30% от капитала, усвоен от гръцките ни колеги в последните 15 години.” – коментира инж. Петров.
Стои опасността обаче тези инвестиции да бъдат влагани „на парче”, без необходимата обща дългосрочна визия.
„Моето предварително проучване показва, една фирма от нашия ранг може да усвои около 200 до 500 хиляди евро от фондовете, които ще влязат през следващите шест години. Моята амбиция е до края на годината да се изработи един голям проект, примерно в рамките на милион-милион и половина евро. Не е толкова важно дали ще успеем да го реализираме за пет, или за петнайсет години, колкото целенасочено да се следват съответните стъпки.”
За много предприятия стои открит и въпросът с екологията. От „Бумар” се надяват в рамките на 2-3 години всички проблеми в тази сфера да бъдат окончателно разрешени, като в момента са отстранени около 60-70% от тях.У нас...
Макар че през последните едно две десетилетия районът, включващ Сандански, Илинденци и Гоце Делчев се оформи като сериозен център в скално облицовъчния бранш, през последните 2-3 години той не успява да поддържа темповете на развитие, постигнати в Мездра. Опасността е в следващите няколко години други райони да ни надминат. Може би една от основните причина за това е, че сме център на сивите мрамори. Отчасти в района се добиват и бели мрамори, но те са не повече от 10-15%, а в момента тези кариери са затворени.
Проблемът е, че мраморите не отбелязват темповете на растеж, регистрирани при варовиците. Фактор е и липсата на сериозен капитал за инвестиции, поради което докато Мездра отбелязва ръст от около 15 до 25%, тук за последните 3-4 години той се движи от 10 до 15 на сто. Съществуват обаче и изключения – ръстът, отчетен от „Бумар” за миналата година бе над 40%, а за 2007 г. се очакват около 20-30%.
и по света
Световната каменодобивна индустрия продължава да отбелязва ръст, по-висок от средното за глобалната икономика, сочат данни на Италианската асоциация на производителите и потребителите на машини и съоръжения за каменодобив. От началото на 90-те години производството нараства със 7.2% годишно, а търговията с 8.9%, докато през 2005 г., сравнено с предходната година, тези проценти са съответно 4.9 и 9.8.
Основните производители (Китай, Индия, Италия, Испания, Иран, Турция и Бразилия) отговаряха за 67.8% от световното производство, което говори за една концентрация на бранша по географски признак.
По-специфично, продукцията за 2005 г. се изчислява на около 175 млн. тона, а оборотът – на приблизително 48 млрд. долара. / инт