Белград
отваря врати за руски инвеститори
Проточилите се преговори за бъдещия статут на Косово отвориха възможности
пред големите руски инвеститори в Сърбия, където през следващите месеци
се очаква продажбата на мащабни държавни предприятия, пише Financial Times.
Алексей Милър, изпълнителен директор на Газпром, посети Белград във връзка
с преговорите със сръбския президент, премиера и други държавни лица във
връзка с евентуално сътрудничество в енергийния сектор.
Александър Попович, министър на минното дело и енергетиката, е съобщил,
че се надява „Нефтена индустрия на Сърбия“ (NIS) да бъде обявена за продажба
до края на годината, като ще бъдат поканени кандидат-купувачи от всякакви
националности.
Въпреки това компании, близки до президента Путин, са установили по-добри
позиции на сръбския пазар в замяна на политическа подкрепа пред ООН тази
година, смятат икономически наблюдатели.
Според руски официални представители не може да става дума за такива уговорки
между политика и икономика. Въпреки това Сърбия все още се колебае дали
да приеме принципите на политиката на НАТО, дори на ЕС, докато руските
капитали в страната са „по-добре дошли от всички останали“, по думите на
неназован бизнесмен, търгуващ между двете държави.
Руските бизнес лидери се радват на особено внимание през последните години.
Премиерът на Сърбия Воислав Кощуница, който превърна Косово в свой приоритет,
наскоро проведе срещи в Белград с Валери Окулов, генералният директор на
държавната руска авиокомпания Аэрофлот, която има интерес към закупуването
на бившия югославски превозвач JAT, както и с бизнесмена Олег Дерипаска,
който проявява интерес към сръбския минен комплекс RTB Bor.
Процедурата по неговата продажба за 400 млн. долара беше спряна през април
от правителството след като купувачът, румънската Cuprom, не спази срока
за плащане.
Тогава приватизационните органи отстраниха сръбския консорциум, който бе
класиран на второ място в конкурса, с което дадоха шанс на Дерипаска да
участва в нов конкурс. Той е с начална цена от 340 млн. долара, а Кощуница
е заявил, че се надява „руското икономическо присъствие да се увеличи“.
Руските инвестиции от края на югославския режим през 2000 г. насам възлизат
на около 400 млн. долара, което е едва една малка част в сравнение с тези
в съседните страни, а досега руският бизнес е коментирал, че не се чувства
добре дошъл в най-голямата бивша югославска република, пише Financial Times.
Руският петролен гигант Лукойл е водил редица спорове с държавни официални
представители и синдикати след приватизацията на сръбската Beopetrol преди
четири години.
Отново руски фирми са вероятните претенденти за приватизацията на NIS догодина,
както и на държавната енергийна компания Elektroprivreda Srbije (EPS) по-късно
през следващата година. Двете продажби се смятат за последните мащабни
сделки в процеса на раздържавяване на икономиката на страната. След политически
спорове, продължили месеци наред, те са били отложени за периода след изборите
през януари.
Лукойл
е настоял държавата да предложи за продажба мажоритарен пакет в NIS вместо
начален дял от по-малко от 30%.
Сърбия натрупа огромен дълг към Русия под формата на нефт и газ от периода
на международното ембарго, което бе наложено върху тогавашната Югославска
федерация. По мнението на някои икономисти тези дългове са поставили страната
в неизгодна позиция при бизнес преговори с Русия.
От своя страна, Русия по-рано тази година се съгласи да опрости дълг на
Сърбия в размер на 188 млн. долара в замяна на получаването на водещата
роля в рехабилитацията на водноелектрическата централа Джердап.
Руският посланик в Сърбия Александър Алексеев окуражи страната да се възползва
по-пълноценно от споразумението си за свободна търговия с Руската федерация,
което освен нея имат само бившите съветски републики.
Въпреки това споразумението е в сила само частично и технически все още
не е официално, тъй като не е ратифицирано от руския парламент, пише изданието.
/ инт
