 |
|
|
|
|
|
5 млрд. лв. от ЕС за селските райони Около 5 млрд. лева ни дава ЕС за развитие на селските райони за следващите седем години, съобщи Марина Димова, координатор на ФРМС, на среща във В. Търново с представители на селския бизнес от общините в Централна Северна България. Необходимо условие обаче е страната ни като член на Евросъюза да изгради национална селска мрежа за развитие на тези райони. Тя ще обедини всички организации и административни органи в райони до 30 000 души, като се изключват курортните градове. Кампанията за селското движение, под ръководството на МЗГ, ФРМС и ПРООН, стартира първо в четири града в страната и е част от проекта "Селска мрежа и ЛИДЕР", който насочва своите усилия към подобряване на готовността на местно ниво за по-ефективно усвояване на парите за развитие на селата.
Общо 37 мерки има за развитие на селските райони, те са в областта на опазване на околната среда, екологичното земеделие и природните ресурси, подобряване на достъпа до средствата и комуникациите, изграждане на инициативни групи за техническо подпомагане и стратегии за оживяване и развитие.
Като начало селското движение трябва да събере всички организации, фермери, земеделски производители, собственици на гори, преработватели, браншови организации, агенции за управление на земята, агро-екологични и горски институти, служби за земеделски услуги и др. После ще бъдат сформирани консултативни групи, които да помагат за реализация на европарите.
Над 1,5 млрд. лв. ще вземат фермерите ни годишно, но при условие че парите и средствата се усвояват изцяло. Около 4 млрд. лв. са предвидени догодина за преки плащания или директни субсидии за стопаните, но те трябва да се регистрират като земеделски производители и до края на годината в земеделските служби да очертаят върху карта на землището границите на обработваните ниви.
Най-сигурни са за стопаните така наречените преки плащания, които се очаква да бъдат между 15-20 лв. на дка. Цифрата не е ясна, защото не се знае още за каква площ точно ще се кандидатства. Освен това България има право да допълни от бюджета си преките плащания до 55 процента от тези в ЕС.
Директните субсидии ще се увеличават с всяка година. За 2007 г. ЕС ни дава 25 на сто от нивото на подпомагане на старите държави членки. С годишна стопка от 5 процента до 2010 г. и после с 10 процента до 2016 г. трябва да се достигне субсидирането в еврозоната.
Парите ще се дават при минимална граница от 10 дка пшеница, ечемик, слънчоглед, зеленчуци и 5 дка овошки и лозя. Тези цифри могат да се получат от няколко терени на различни места.
Условие парите да стигнат при стопаните е нивите да бъдат в добро земеделско състояние. Предстои наредба да определи тази квалификация. Но стопаните трябва да регистрират нивите си от 1 март до 15 май.
Освен преките плащания земеделските производители ще могат да вземат пари и за т.нар. пазарна подкрепа. Това включва интервенция на основни продукти и експортни субсидии. Ако стопанин не иска да си продаде житото на търговци, той може на използва интервенционната търговия. Този механизъм ще действа от 1 ноември до 31 май на следващата година. Продаденото зърно става собственост на ЕС.
Хората, които са влезли със земите си в кооперации, няма да получат пари от ЕС. Те ще бъдат дадени на самата кооперация. Може обаче, ако общото събрание реши да се разделят парите на всички член-кооператори. Има и възможност стопаните, които имат под 10 дка земя, да получат средства по други национални и международни фондове.
Оказа се, че Великотърновска община е новатор и още преди пет години е създала своя селска мрежа с учредяване на сдружението на кметовете и на наместниците "Янтра 2001". Организацията е помогнала за разработването на 56 проекта и участва в разработването на всички нормативи, свързани с управление и инвестиции в селата на общината.
В-к "Борба"
20.10.2006 г.