Днес
честваме 122 години от Съединението на България
На този ден през 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните
дела в своята нова история - Съединението на Северна и Южна България. Този
ден, превърнал се в символ на националното единство, е официален празник
в нашия календар.
Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор
разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо
и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение
и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска
война.
Особено болезнено българското общество изживява изкуственото създаване
на автономна област Източна Румелия в земите на днешна Южна България. В
началото на 1884 г. въпросът за съединението с Княжеството е вече в центъра
на предизборната борба между двете южнобългарски партии - Народната и Либералната.
Но след назначаването на Гаврил Кръстевич за главен управител на Източна
Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от борбата за
съединение, като се позовава на неблагоприятното международно положение.
Тогава с каузата се заемат по-радикално настроени личности.
По инициатива на ветерана от осводителните борби Захари Стоянов през февруари
1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет
(БТРЦК). На 25 юли 1885 г. е свикано негово заседание, на което е взето
решение да се започне борба за "съединението на Южна със Северна България
под скиптъра на княз Александър".
Комитетът установява връзки с представители на румелийските либерали и
командирите на въоръжените сили в Източна Румелия - майор Райчо Николов
и майор Данаил Николаев. Решено е акцията да започне към средата на септември.
През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации;
най-масови са в село Голямо Конаре /днес град Съединение/.
На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена демонстрация, която служи
като сигнал за масови протести в редица селища на областта. В следващите
дни се вдигат народните маси в много селища, дори там, където няма местни
комитети на БТРЦК.
На 6 септември рано сутринта войските, разположени в околностите на Пловдив,
начело с майор Николаев и четата на Продан Тишков влизат в града, обкръжават
конака и арестуват Гаврил Кръстевич.
Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна
и Северна България. В Пловдив е образувано временно правителство начело
с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър
І.
След Съединението на 6 септември България изпада в трудно международно
положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската
граница.
Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2 ноември 1885
г. сръбският крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, заповядва на армията
си да нападне България.
В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение.
Победата на България в тази война прави невъзможно възстановяването на
статуквото. След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава
международно признание с подписването на българо-турската спогодба през
1886 г.
Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното
развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.
Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е
премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства
пътят за независимото държавно съществуване на страната. /
БНР