 |
|
|
|
|
|
Българите работят дълго, но непродуктивно България се нарежда на едно от челните места в ЕС по продължителност на работната седмица, но поради относително посредственото качество на работната сила и слабите синдикати многото работа не води автоматично до по-бързо нарастване на заплащането.
Това сочат данни от 2005 г. на доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, анализ на "Икономист интелиджънс юнит" (ИИЮ) за българския пазар на труда и публикации в западната преса от последните дни, пише evropa.dnevnik.bg.
България следва тенденцията на повечето от новоприетите държави - членки на ЕС - най-много работят в Естония и Литва, а най-малко - в Италия и Франция. Официално у нас се работи 40 часа в седмица при 48 часа максимално допустими според действащата директива на Еврокомисията.
В доклада обаче се посочва, че недостатъчно активната позиция на синдикатите е основната причина да няма и помен от усилие работната седмица да бъде намалена до 35 часа, например както е във Франция. ИИЮ също откроява България като страна със сговорчиви профсъюзи и без сериозни стачки през последните години.
В България се работи сравнително дълго, но страната отстъпва сериозно от европейските стандарти по ефективност. Според чуждестранни инвеститори продуктивността на българските им предприятия в началото на дейността е до 7-8 пъти по-ниска от тази на европейските. Спрямо ниското заплащане, на което се съгласяват (основната заплата е близо два пъти по-ниска от тази в Латвия, в момента най-бедната в ЕС), българите предлагат относително добри начални умения, но много хора продължават да емигрират и е особено трудно да се намерят добри счетоводители и мениджъри, посочва ИИЮ.
Въпреки това сходната култура и манталитет са достатъчно основание поне в следващите 5-10 години България да привлича голям инвеститорски интерес от западни компании, допълват от "Икономист".Продължителността на работната седмица в България е сред най-големите в ЕС. В същото време почиваме по-малко дни през годината и имаме по-малко официални празници. По тази тенденция страната не се отличава особено от 10-те новоприети държави в ЕС. Това сочат данните в публикуван миналата седмица доклад от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и за продължителността на работното време. Освен 25-те докладът обхваща Норвегия и страните - кандидатки България и Румъния. Последните данни, които са заложени, са от 2005 г. Хората от 10-те работят средно с три седмици повече от населението на старите страни -членки на съюза. Най-много работят в Естония, Литва, Полша и Словения, докато най-често възможност да се отдават на жадуваната почивка имат в Италия, Франция и Холандия.
В ЕС тенденцията сочи, че работното време постоянно намалява. Това обаче става с твърде бавни темпове - от 1999 г. до миналата година продължителността на работната седмица е намаляла с едва 1.6%, или с по-малко от един час. Това, което прави впечатление при анализирането на данните от доклада, е, че в работните часове не е включено извънредното работно време. По презумпция Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд залага, че те не променят общата картина, тъй като се предполага, че след като е работил допълнително, човек ще получи и компенсация от почивни часове или дни.
На практика обаче това не винаги е така. Поради тази причина много от обявената информация за продължителността на работната сфера всъщност се разминава с реалната и в някои случаи може да се окаже чувствително занижена. Именно поради тази причина Европейската комисия се опитва да изработи единна система за отчитане на реално изработените часове (виж карето). Другият момент, който често е обект на разминаване на ниво теория и практика, е допълнителното заплащане на изработеното над нормата време. През изминалата година 12% от жените и 17% от мъжете са работили извънредно. Интересното е, че освен висшите ръководни кадри на предприятията най-често с допълнителна работа се нагърбват мъжете над 55-годишна възраст.
С близо час седмично повече работят "новите европейци" от останалите 15 държави членки. България не прави изключение от общата тенденция. Една от причините за това е липсата на работеща политика от страна на синдикатите за изграждане на единна позиция за продължителността на работното време. По това отношение се нареждаме на диаметрално противоположната точка от Франция, където синдикатите бранят извоюваните социални отстъпки с чести и масови общонационални стачки.
Според приетата през 1993 г. директива за продължителността на работната седмица максимално допустимите часове, които даден човек може да изработи на седмица, са 48. Реално изработените обаче са далеч по-малко. Дължината на работното време варира и в зависимост от отделните отрасли и сектори на икономиката. В Евросъюза като цяло най-продължително работят заетите в химическата промишленост, както и търговците на дребно. Сред най-облагодетелстваните пък са заетите в банковия сектор. В някои страни като България обаче установената 40-часова работна седмица се спазва във всички сектори. Тази тенденция е най-ясно изразена и сред останалите новоприсъединени към ЕС страни. Така българските банкери работят средно с 3 часа повече седмично от средния си европейски колега (виж графиката).
Макар и България да се нарежда сред страните с най-голяма продължителност на работната седмица, тя отстъпва сериозно по ефективност на свършената работа според анализатори. Въпреки това обаче фактът, че голямата част от хората са високо образовани, а работната ръка е много евтина, прави страната притегателен център за чуждестранни инвестиции. Пример за това е нарастващият брой на международни онлайн фирми, които откриват свои офиси в България или просто наемат българи на работа. От 2001 г. насам са открити над 30 call-центъра в страната, а близо 3600 души са заети в този бранш по данни на "Хералд трибюн". Едно от възможните обяснения за това звучи по следния начин - "Обучението е едно и също навсякъде, но културата е от изключително значение за общуването. А в това отношение България е много по-близо по манталитет до Запада, отколкото Китай или Индия", цитира изданието изпълнителен директор на водеща онлайн туристическа фирма, която работи с български персонал.
Брюксел от години спори за работната седмица
На общоевропейско ниво страните членки спорят от години за продължителността на работната седмица. От една страна, синдикатите във Франция бранят ожесточено 35-часовата работна седмица. От друга - Великобритания и Еврокомисията се опитват да постигнат компромис за възможността работната седмица да бъде удължавана над 48 часа. Париж обаче се противопоставя категорично на това искане. По силата на настоящата директива, която регулира продължителността на работната седмица, тя не може да надвишава 48 часа. Лондон обаче иска да бъде запазено правото на неучастие и неприлагане при промяната на европейската директива.
Другият спорен въпрос е дали изчисляването на продължителността на работното време да се извършва на договор за работа, или на всеки работник. Ако в промяната на директивата залегне, че 48-те часа се изчисляват върху един договор, а не върху сумарното време, което дадено лице работи на различни места, то това ще стимулира работниците да навлязат на черния пазар, като не узаконяват трудовите си правоотношения с втория или третия работодател. По силата на сега действащата директива максималната продължителност от 48 часа на работната седмица може да бъде спазвана най-дълго в продължение на четири месеца. Минималната почивка на ден възлиза на 11 часа, а нощните смени не могат да надвишават 8 часа.Средно работно време - Страна / Работни часове (седмично) / Общо часове (годишно) / Годишна отпуска / Официални празници
Унгария 40 / 2080 / 20 / 6
Полша 40 / 2080 / 20 / 11
Румъния 40 / 2080 / 24 / 7
България 40 / 2080 / 22 / 10
Испания 38.5 / 2002 / 22 / 11
Великобритания 37.2 / 1934.4 / 24.6 / 8
Франция 35 / 1820 / 25 / 11
ЕС (средно) 38.6 / 2006 / 23.8 / 9.6
Източник: EIRO
19.09.2006 г.