 |
|
|
|
|
|
В Троян започна ново производство на заваръчни конструкции Италианецът, известен в Троян като Франко, започна производство на заваръчни конструкции, за чието разширяване разчита на нежния пол - в Америка най-добрите заварчици са жени, а българките не им отстъпват
Необичайна подробност в обикновена иначе обява за курс за заварчици предизвика интереса ни към подателя й - "Студио Дело" ЕООД.
Съобщението е отправено специално към жени, които искат да се реализират по-добре на пазара на труда и обещава на успешно завършилите курса добре платена работа във фирмата. Тя се оказа собственост на италианеца Делермо Касадио, който вече 12 години живее в Троян, но тук той е по-известен като Франко.Наблюденията и съвместната му работа с българите през това десетилетие го убеждават категорично, че у нас жените са по-стабилни от мъжете, по-сериозни, по-прецизни и по-коректни. "България още не го усеща, но сега тук е времето на жените. Във вашата страна те имат по-голям капацитет от мъжете", твърди Делермо-Франко, който само ден преди нашия разговор бе назначил дама за началник цех. "Мъжете не са много доволни, защото не искат жена да ги командва, но аз съм доволен и мисля, че тя ще се справи", продължава той.
Италианецът отрича да има нещо общо с отминалия източноевропейски социализъм, чийто идеал беше "жената-другарка", която наравно с мъжете работи по строежи, слиза под земя или покорява небето: "Какъв социализъм! Жената не трябва само да чака кога мъжът й ще се прибере вкъщи пиян, за да я наругае или набие. Тя не бива само да готви, да чисти и да пере, защото българката има големи възможности."
Колкото до работата на заварчика, то тя е идеална за жени, смята Франко. Тя е като изкуство и за нея е необходима точна и стабилна ръка: "Мога да я сравня с шиенето. Само че вместо плат, заварчиците "шият" ламарина." И още: "Нали всички гледаме Америка. Ами в Америка най-добрите заварчици са жени!"
Тук много трудно се намират истински професионалисти и затова фирмата е решила сама да обучи необходимите кадри. А те ще й трябват с оглед на планираното разширяване на производството. В момента дружеството дава хляб на 25 работници и служители, като намеренията на г-н Касадио и неговия сътрудник инж. Пламен Пеевски са до края на годината броят им да се удвоят.
Всъщност производството на заваръчни конструкции е съвсем нова дейност за "Студио Дело". През март дружеството купува цеха на "Машстрой" в Априлци, на 15 май започва работа, а в края на месеца е първият износ за италианска фирма, която пък работи за известната американска компания "Джон Диър". Чрез подизпълнители "Студио Дело" изработва детайли и за други фирми, най-големите от които са "Катерпилар" и "Копма". Има и още няколко фирми в Италия, които също искат да работят с Делермо Касадио.
"Те познават нашето качество на производство, точността и прецизността ни при изпълнението на поръчките и затова ни търсят", казва Франко. Ако обаче приеме офертите им, ще са му необходими още около 20 - 25 добри заварчици, каквито на практика много трудно се намират в района на Троян и Априлци. Оттук и решението му да ги създаде за сметка на фирмата. Очаква и нова машина за обработка на детайли, с която също ще се увеличи производството.
Всъщност рядко се срещат не само добри заварчици, а добри работници изобщо. "Тук повечето хора ходят на работа, само за да получат заплата в края на месеца. Те не се интересуват от нищо друго, а имат претенции за високи заплати. Съгласен съм да давам повече, но насреща трябва да има нещо", споделя впечатленията си от българските трудещи се Франко. Има още нещо, което силно го е впечатлило у нас - навикът на нашенеца да чака успехът, парите или признанието да го "споходят от небето".
А без работа, без много работа, нито едно от тези неща не идва. И като пример 50-годишният италианец посочва собствения си живот. В България пристига през 1992 г. като командирован от италианска фирма специалист по монтаж на поточни линии в керамичното производство. До този момент вече е обиколил Европа, Азия и части от Африка, но България и специално Троян особено му допадат. Той решава да остане тук и да започне собствен бизнес, за което страната ни е повече от подходяща. Тук липсват много неща и един предприемчив и находчив човек лесно може да намери с какво да се занимава.
Като всеки италианец в чужбина и Франко прохожда в бизнеса със заведение. В него се продава истинско кафе и сладолед, който самият собственик приготвя всеки ден. След това се насочва към търговията като посредничи на италиански фирми да открият у нас производители на необходимите им стоки. И да стигне до днес, когато самият той произвежда част от тези стоки.
В-к "Троянски глас"
13.09.2005 г.