 |
|
|
|
|
|
Нови стратегии за развитие и инвестиции в енергетиката Отпадането на държавните монополи и прогресивната либерализация в европейския енергиен пазар налагат необходимостта от нови стратегии за развитие и привличане на инвестиции в сектора. Как България ще се впише в тези нови реалности? Отговор от Иванка Диловска - зам-министър, отговарящ за енергетиката в министерството на икономиката и енергетиката.
“Новото в региона е това, че чрез Атинския меморандум за създаване на общ регионален пазар, всички страни тук се ангажираме да развиваме пазарни отношения и да създадем интегриран енергиен пазар, отворен и към пазара на енергия в Европа като цяло, казва г-жа Диловска. Оттук произтича и новостта – край на старите методи за привличане на инвестиции чрез дългосрочни договори с фиксирани цени за години напред и чрез държавни гаранции. Вместо това трябва да се търсят механизми, които да не спъват пазарното развитие. Всъщност голямото предизвикателство е в това да се съчетаят няколко важни изисквания - да се осигурят инвестиции, за да има сигурност в снабдяването с енергия, но това да се извърши по начин, който да не пречи на зараждащия се пазар и конкуренцията в енергийния сектор. Трудността се състои в това хем да има достатъчни гаранции за инвеститорите, хем да има и пазар.”
Според прогнозите на Организацията на операторите на електропреносните системи в Европа към 2010-2012 г. много от остарелите мощности за електроенергия в Европа ще излязат от строя и на континента ще се появи дефицит на енергия, ако дотогава не бъдат изградени нови централи. България в момента е най-големият износител на електроенергия в ЮИЕ и българският ток до голяма степен гарантира развитието на икономиките в немалко съседни страни. За да запази лидерските си позиции на пазара и осигури собствената си икономика България също има нужда от изграждане на нови централи след затварянето, по настояване на ЕС, на 4 реактора в АЕЦ Козлодуй.
“Същевременно, новите реалности на отварящ се енергиен пазар налагат внимателна преценка, подчертава зам.-министър Диловска. - Ако регионът успее да направи интегриран пазар - то нуждата от нови мощности ще бъде по-ниска. Защото няма да трябва всяка държава да поддържа собствен резерв, а може интегрирано и по-гъвкаво да се ползват от всички съществуващите мощности в региона. Така развитието на пазара до известна степен намалява необходимостта от нови инвестиции, но от друга той намалява и рисковете за тях. От гледна точка на приоритетите на региона, усилията на всички държави са съсредоточени основно върху диверсификацията на доставките на горива. Върви подготовката за редица проекти за газопроводи и нефтопроводи, които да свързват Каспийско море с Балканите и след това и със Западна Европа. Вторият аспект на развитие е газификацията в бита, тъй като тази перспективна алтернатива за екологично и по-икономично снабдяване на населението все още е слабо застъпена в региона.”
Ето как г-жа Диловска вижда мястото на България в регионалния и общоевропейския енергиен пазар в близко бъдеще: “Първо като много важен център, през който ще преминават повече електропреносни линии и проводи за снабдяване с нефт и газ. Второ като източник на енергия, което и сега е факт със значимия износ от България. На трето място много ми се иска България да се превърне в генератор на пазарни идеи в региона. И на тази основа да привлечем повече инвеститори, които да работят при пазарни условия, а не чрез държавно гарантирани кредити и дългосрочни договори за изкупуване на енергия. Тъй като държавната гаранция в крайна сметка се плаща от всички нас. ”
Според зам.-министър Диловска, бъдещето на двата най-големи енергийни проекта в България – нова 670-мегаватова ТЕЦ в Марица-Изток І и нова АЕЦ в Белене - не се поставя под съмнение, тъй като е свързано със сигурността на доставките на електроенергия.
БНР
22.09.2005 г.