1
200 000 000 евро дава Европа до 2013 г., но си остава проблемът с добри
проекти
Добре познати лица от областта имат амбицията да си изкарват прехраната
през следващите 7 години пишейки и реализирайки проекти финансирани от
европейски фондаве, програми и проекти. Това показа разяснителната среща
на представители на МТСП, АЗ, АСП и МОН за оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси” пред заинтересованите институции, НПО и граждани.
Особено засилено бе присъствието на щатни служители на общинските администрации
от областта и по-големи неправителствени организации с право на стопанска
или нестопанска дейност, в чиито състав отново влизат общинари.
Интересът не изненадва, защото с него се обяснява и “страстта”, с която
действащите сега чиновници ще работят за предстоящите местни избори. Общините
са само един от бенефициентите, т.е. подписващите договори за финансиране
от Европейския социален фонд. Срастването между политика и бизнес пък е
публична тайна. В случаите, в които по конкретен проект се налага избор
на изпълнител, свързан с извършване на строителство, предоставяне на услуги
или доставка на стоки, тръжните процедури ще се извършват съгласно българското
законодателство. Така предприемачите получават възможност да кандидатстват
за проекти по изпълнението на обществени поръчки по ЗОП или нарочно разписаното
ПМС 55 от март 2007 г. за определяне на изпълнител на дейности, безвъзмездно
финансирани от структурните фондове на ЕС.
Предлаганите проекти засега са в три основни направления - заетост /пазар
на труда/, образование и социална интеграция, обясни за „Борба” Пламен
Гергинов – началник-сектор „Координация и оценка” към главна дирекция „Европейски
фондове, международни програми и проекти” в МТСП. На практика това са неща,
за които парите, отделяни от държавната хазна у нас, не стигат. Очакванията
са, че именно еврофинансите ще подобрят качеството на живот на българина.
Затова поне трябва да бъдат разходвани всичките 1 млрд. и 213 млн. евро
в програмата, отпускани поетапно до 2013 г.
Само за 2007 г. по план финансирането стъпва на 88 млн. лв. Досега бенефициенти,
т.е. кандидати да усвояват пари по програми, са заявили проектни предложения
за 80 млн. лв. Първи приоритет е заетостта, а целта - справяне с проблемите
на т.нар. сива икономика. Европарите ще трябва да преборят безработицата
у нас, защото само 55.8% от българите са с трудови договори. Всички други
работят „на сянка”, трайно безработни са или никога на се работили. Сигурно
финансиране ще има за предложенията за повишаване на производителността
на труда и адаптивността на заетите, един от най-ярките и съществени недостатъци
на българския пазар на труда. Приоритетно ще се дават пари за повишаване
качеството на обучение, подобряване достъпа до образование, насърчаване
на социалната икономика, техническа помощ и т.н.
През 2008 г. финансирането скача на 129 млн. евро., а през 2013 г. ще набъбне
до 225 млн. лв. Според Гергинов обаче страната ни попада в ситуация на
„много пари срещу дефицит на добри проекти”. Така догодина финансиране
ще може да получи едва ли не всеки подал що-годе приличен проект. Де факто
тук проблемите няма да са в самото писане на проектите /те са на български
език/, както е при програма ФАР, а в тяхното изпълнение. Бенефициенти,
с които ще се подписват договорите за дейности и насрещни плащания, освен
НПО, общини, държавни и местни институции, могат да са представители на
бизнеса, здравни завадения и отделни физически лица. Всеки проект ще получава
до 20% от средствата под формата на авансово плащане, а се позволяват и
т.нар. междинни плащания /до два пъти, т.е. още 25-30% от парите/.
В МТСП се подготвят от очакваните общо 50 000 проектни предложения да отпаднат
минимум 1000. Такъв бил поне примерът с програма ФАР, където на всеки 100
проекта един до два не ставали за нищо. Дори и да върнем нечие предложение,
ще даваме насоки какво не е наред и ако бенефициентът го отстрани, ще може
де се включи на по-късен етап – при последващо текущо набиране на кандидати.
Възможността физически лица сами да кандидатстват за финансиране от оперативната
програма „Развитие на човешките ресурси” ще даде програмата за личен асистент.
Тя все още не е отворена, за разлика от пуснатата програма за домашен помощник
и социален асистент, за която “Борба” вече писа.
“Личен асистент” ще бъде институционална програма, а парите ще се дават
от Агенцията по заетостта. Там хората с увреждания ще кандидатстват лично,
като представят свой роднина, близък или приятел за личен асистент, който
да бъде назначен на трудова длъжност и заплата. Така бенефициентът се оказва
физическо лице, т.е. човекът с увреждане, а получилите заетост и заплата
асистенти - целевата група в проекта. Друг пример за кандидати - физически
лица, са програмите за докторанти, стипендии за ученици и студенти, практики
и т.н. Приложимостта им обаче ще важи за страната, а не за чужбина, защото
целта е да се подкрепи българското образование.
“Проектите приличат на бизнес сделки, където има ангажименти, изпълнявани
срещу пари, при това отпускани в аванс. Затова бизнесът може да бъде пряк
потребител на проектите, като обучава служителите си, извършва доставки
на стоки и услуги или определени дейности”, каза Пламен Гергинов. Проекти
могат да представят и здравните заведения. Но преки инвестиции за болници
няма, допустими са предложения за обучение на персонал, реорганизация на
бързите помощи и психиатричните отделения, както и кампании за превенция
на общественозначими заболявания. Здравето никъде не било упоменато директно
в програмите, затова експертите на МТСП намерили обосновка с мотива за
подобряване достъпа до здраве на всички българи и на база здравословните
и безопасни условия на труд.
“Искаме средствата да се усвоят 100%. Но има разходване на хартия и разходване
на терен, т.е. изразходвани и изцяло възстановени пари. Затова имаме програма
минимум, където трябва да разпишем договори за всичките 1 млрд. и 213 млн.
евро. Програма максимум е пълноценното изпълнение на проектите, за да се
възстановят парите на бенефициентите”, каза още началникът от МТСП. / "Борба"
