Мечки
в Априлци, Троянско
Кафяви мечки наобикалят в опасна близост покрайнините на Априлци, съобщи
шефът на местното Дивечовъдно стопанство Валентин Шипковенски.
Според него в момента на територията на общината мечките били се развъдили
застрашително много. Нормата повелявала на площ от 1000 хектара броят на
най-едрия хищник у нас да е до 3, днес обаче той надхвърлял 10. Миналата
година били отбелязани две нападения на мечки върху хора. За щастие, без
да се пролее кръв.
При първото от тях животното - вписано в родната Червена книга като рядък
вид, уязвим от човешко въздействие - атакувало двуногата си мишена в гръб.
Корави балканджии обаче успели да прогонят нападателя преди фаталната развръзка.
При втората атака пък тромавият на вид звяр, който на къси разстояния може
да тича с 45 км/ч, се впуснал да преследва набелязана си жертва, въпреки
че двамата ги деляла отсечка от 90-100 метра. Човекът обаче успял да се
изплъзне на рунтавия си преследвач.
"Самият аз съм свидетел как мечка едва не уби един германец. Повали го,
изпохапа го, но преди да го разкъса, сколасахме да я застреляме. Издъхна
върху него. Човекът бе опериран в Ловеч, после от София го извозиха със
самолет в Германия и там го спасиха", спомни си Шипковенски.
На 8 август в Априлци било отбелязано последното мечо нахлуване. Неканената
гостенка се отбила в частна конюшня, разтъпкала се из двора й и се оттеглила
в планинската пустош. Преди това в авджийска вишка пък друга нейна посестрима
сгащила друг немец с пушка. Седнала в ниското и зачакала. Местният спътник
на чужденеца я прогонил, замеряйки я с бутилки минерална вода.
Случващото се това лято в местността "Мазането" обаче можело да се превърне
в играчка-плачка всеки миг. Там по пътя за хижа "Плевен" кафява мечка претръсквала
редовно туристи за сандвичи. Пресрещала дори и ученически групи, като ги
следвала плътно, докато не получи сандвича си дажба. Имало и случаи, когато
сама посягала да бръкне в детска раница. На тия хайдушки навици животното,
което има нужда от 14 кг храна на ден, нямало никаква вина - било приучено
обаче от лекомислени планинари. Именно те го навикнали да преживява покрай
пътя, подхвърляйки му редовно по някой и друг хамбургер. "Това е хищник.
Когато храната не стига, той убива. Приятелството с него е с непредвидими
последици. Едно по-рязко движение или писък, може да бъде разчетено от
него като заплаха и тогава той действа по своите неписани закони", мисли
Шипковенски, според когото само проредяването с огнестрелно оръжие на мечките
до разрешения от закона максимум било изход от техния тормоз. / Ловечпрес
