Гложенският
манастир - манастирът-замък
Един от най-интересните и живописно разположени старопланински манастири
е Гложенският “Свети Великомъченик Георги Победоносец”. Той не е сред големите
български манастири и за разлика от останалите не е закътан в пазвите на
планински вериги. Приличаща на замък, Божията обител е кацнала на висока
каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни
скали. Манастирът се намира на 870 метра надморска височина.
Разположен на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан,
под връх Камен Лисец, висок 1 095 метра надморска височина, и на 3 км югозападно
от село Гложене. Манастирското братство се състои от черква и жилищни сгради.
Последните сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както
и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен
вид на манастир-замък.
През 1230 г. княз Георги Глож със своята войска участва в битката при Клокотница
и помага на българския цар Иван Асен II да разгроми византийския император
Теодор Комнин. След успешния край, в знак на благодарност българският владетел
му разрешава да се засели с хората си по тези земи. Основава селище, което
и до ден днешен носи името на фамилията – Гложене. Ако се вярва на местното
поверие, старото име на Гложене било Чирен пазар и селото се е намирало
на около един километър от днешното село – на левия бряг на река Вит. Неслучайно
Георги Глож се заселва на това място. Точно тук е била намерена чудотворната
икона на Свети Великомъченик Георги Победоносец, която била изчезнала от
Киев. Княз Георги Глож решил, че по Божия промисъл и по волята на Свети
Георги на това място трябва да бъде манастира. В негова чест князът издига,
на левия бряг на река Вит, укрепено селище и започва строеж на манастир
и църква Свето Преображение. През 1250 година бил построен манастирът,
който просъществувал без да е превземан и опожаряван до 20-ти век. За да
избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на
високата, труднодостъпна скална тераса. От времето на изграждане на манастира
днес може да се види само тунелът, т. нар. Просечник, изсечен в скалата,
през който единствено може да се достигне до терасата.
Според легендата един ден стените на манастира започнали да се рушат по
необясним начин и чудотворната икона отново изчезнала. Дълго време не могли
да я открият. После иконата, носена по божие вдъхновение, била намерена
на клоните на едно дряново дърво на източния край на високата и непристъпна
скала под връх Камен лисец. Зарадвали се, че са я намерили, жителите върнали
иконата на мястото й в църквата, намираща се в крепостта Градището – Кулата.
На другия ден те с тревога разбрали, че иконата отново я няма. След нови
многодневни търсения я намират на клоните на същото дряново дърво. И така
три пъти изчезвала и се появявала чудатата икона на Свети Георги. Сега
тя се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.
Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници
откъм спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на
по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931
година. Развалините на този манастир и до ден днешен се виждат в местността,
известна под името Градището – Кулата, която се намира в подножието на
скалата, върху която е разположена сегашната божия обител. При разчистване
на руините на старата черква до подпрозорния камък на олтара, в основите
на каменния зид на самия ръб на скалата са намерени корени на дряново дърво
и десет позлатени копчета. Предполага се, че тези копчета са били на княз
Георги Глож. Това са безспорни доказателства, че тази легенда е историческа
истина.
Манастирското братство пострадва при двете земетресения през 1904 и 1913
година. През 1928 година при силното Чирпанско земетресение каменната църква,
просъществувала над 700 години, бива напълно разрушена.
Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски. Тук все още се пази скривалището
му. Този тунел фигурира още през 13-ти век. Тогава е бил направен да свързва
този манастир с другия, който се е намирал долу под манастирската скала.
Този тунел е съчетан и с пещери, но в момента тунелът е зазидан и представлява
само помещение, чиято дълбочина е около 3 метра. По-късно тази дупка е
станала скривалище на апостола Васил Левски. Манастирът му е бил като централно
място на действие. В близост се намира и село Голям извор, където е бил
учреден и първият революционен комитет. Дяконът тук е идвал при тогавашния
игумен на Гложенския манастир Хаджи Евтимий Симеонов, с когото са били
приятели от Сопот.
Гложенският манастир е обявен за паметник на културата.
В комплекса на Гложенския манастир се предлага настаняване – цената е 7
лв./легло в двойна стая, а храна може да намерите точно пред манастира,
в една тераса в битов стил, където може да опитате боб и зеле по манастирски,
скара и други интересни гозби. Относно пътят – отбивката за Гложенския
манастир е близо да гр. Ябланица по главния път София – Варна. След малко
има разклон за с. Малък Извор, след което следват около 5 км по живописен
черен (равен и хубав, но за съжаление тесен) път, с отвесни скали от едната
и пропаст от другата страна. Гледката там е невероятна, както и архитектурата.
/ Кафене.бг
