 |
|
|
|
|
|
Най-голямото славянско книжовно средище е направено на решето от иманяри Старият Килифаревски манастир, с който сме известни в света, е достъпен за търсачите на ценности, но не и за туристите. Иманяри вандалски са направили на решето, даже и със взривове, едно от най-големите книжовни средища с общобългарско и общославянско значение - средновековния Килифаревски манастир. Близо 15-те декара руини на крепостната стена и светата обител са надупчени в търсенето на ценности. Ровено е повсеместно. Тонове пръст са прехвърлени. Навсякъде личат изкопи. Някои са съвсем пресни. Независимо от огромната важност на обекта до него не може да стигне турист.
Наскоро служители на кметството в Килифарево са направили просека в гъстата гора от новия Килифаревски манастир до върха, където се намира светинята.
Заради посегателствата на иманярите монахините от действащата света обител държат под ключ вратата към пътечката за върха, показа наша проверка. „Идват, чедо, много хора. Питат, искат да отидат до горе, но ние не даваме. Знаеш какви времена са сега. Два пъти ни обираха. Вас ще пуснем, защото е за добро. Пазете се от змии обаче, защото ги има много”, напътства ни една от монахините.
Разстоянието между двата манастира – стария и новия, е почти половин километър, но теренът е стръмен и недостъпен. Наш екип го премина целия и остана потресен от вандалските набези на иманяри в незащитения участък. Още по-печален е фактът, че до светинята няма що-годе свестен път и вместо да е достъпна за туристи, за нея знаят само малцина иманяри. Нито табела, нито указателен знак показват местонахождението на най-значимото исихастко средище, създадено около 1350 година от Теодосий Търновски с мощната подкрепа на цар Иван Александър.
“Студент по история съм. Изучавал съм обекта, но не подозирах, че е толкова занемарен. Дойдох с близките ми да го разгледаме. Това е жалко и болно. Не само обществото е виновно, но и управляващите. Средства се дават за какво ли не, а за това, за което наистина са необходими, въобще не постъпват”, заявява Георги Григоров от великотърновския ВУЗ, на когото попадаме случайно в подножието на хълма.
В древността старият манастирски комплекс и крепостната му стена са служили за отбрана на Хаинбоазкия проход. Според изследвачите именно тук в средата на 14-и век е създаден Томчовият псалтир, който е един от най-блестящите средновековни ръкописи. Тук са идвали монаси от целия Балкански полуостров и много славянски държави.
Средновековният манастир и крепостната стена обхващат район около 15 декара. Монахините от действащия нов Килифаревски манастир разказват легендата, че по време на турските нашествия някъде около светата обител в гъстата гора са заровени чували с ръкописи, които съставлявали библиотеката на книжовното средище. Хартията била полята с восък, за да издържи на ерозията.
Угарки от фасове, недопити бутилки с алкохол и вода, остатъци от храна и даже счупени остриета се валят почти навсякъде в района на древния манастирски комплекс и крепостната стена. Руините са обвити в гъста растителност. Тук са правени няколко археологически експедиции в миналото, но останките не са експонирани. Районът изобщо не е включен и в туристическите маршрути. За значението на обекта учат единствено историци и археолози. Преди две години за малко той да получи финансиране по проект на ФАР, но в последния момент то е дадено другаде.
В-к "Борба"
15.08.2006 г.