 |
|
|
|
|
|
Поправките в Закона за водите заплашват развитието на строителния бизнес Вместо да ограничат строежите по Черноморието, промените в Закона за водите ще увеличат цената на подкупите, прогнозират предприемачи.
Спирачка за развитие на строителния бизнес и предпоставки за административен произвол създават някои от промените в Закона за водите, приети от парламента.
Това е обобщената оценка на строителни предприемачи. От браншовите организации подсказаха, че ще настояват пред президента Георги Първанов да наложи вето на закона.
Измененият закон забранява да бъдат включвани в канализационна мрежа сгради, когато в населеното място липсва изградена пречиствателна станция или същестуващата инфраструктура няма капацитет да поеме отвеждането и пречистването на отпадни води. Един от основните аргументи на вносителите на проекта е по законен път да бъде ограничено безразборното строителство по морските и планинските курорти. "Държавата и общините бягат от отговорност, тъй като те са длъжни да изграждат инфраструктурата", казва Калин Балкански, председател на контролния съвет на строителната камара. В момента от 65 ВиК дружества в страната само едно е дадено на концесия, останалите са държавни, общински или със смесена собственост. "Вместо да реши проблема с изграждането и финансирането на канализационната система на страната, законодателят избира най-лесния начин и казва - няма пречиствателни станции, няма да строите", коментира Пламен Андреев, съсобственик на "Планет холдинг". "С този закон сроковете за издаване на разрешителни за строеж ще се увеличат и ще зависят от много хора, което ще създаде предпоставки за рекет", категоричен е Иван Андонов, главен инженер на строителна фирма "Лъки" от Варна.Каква е ролята на ВиК дружествата
В закона не е посочено каква точно ще бъде функцията на ВиК дружествата. Индиректно обаче те получават неписани правомощия, тъй като водните оператори стопанисват и управляват водопроводната и канализационната мрежа. Едно от новите изисквания на закона е да се опазва количеството на водите и да се осигурява ефективното им използване при предоставяне на водни услуги. Точно водните услуги са основният предмет на дейност на ВиК дружествата. За целта е предвидено да се определят норми на потребление, които ще бъдат регламентирани в наредба на Министерския съвет. Подзаконовият нормативен документ трябва да бъде изработен от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От ведомството на министър Джевдет Чакъров признаха, че все още няма разработен проект за наредба. Не е ясно и какви ще бъдат критериите за определяне на нормите на потребление, тъй като работата по наредбата все още не е започнала, но най-вероятно изходните данни ще бъдат поискани от ВиК дружествата.
Сериозен пропуск в закона според строителни предприемачи е, че в него не е указано кой орган ще определя какви са възможностите на водопреносната и канализационната мрежа. Предвидени са обаче санкции за длъжностните лица, които издадат разрешение за включване на нови сгради в канализационната мрежа, без тя да има капацитет. Както е известно, пречиствателните станции се стопанисват от ВиК дружествата, но те изпитват хроничен недостиг на инвестиции. Възможност за привличане на средства във водния сектор е програма ИСПА на ЕС, която е за инфраструктурни проекти. Малко са обаче водните оператори в България, които имат разработени инвестиционни планове, за да кандидатстват по предприсъединителната програма. Доказателство за това е, че до 30 юни т.г. само 12.5% от предвидените за България пари по ИСПА са усвоени.Печална равносметка
Прогнозите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството показват, че са нужни 9 млрд. евро инвестиции до 2014 г. за водоснабдяване и канализация в България. В приетата от правителството преди месец Национална стратегия за развитие на инфраструктурата на България е записано, че трябва да бъдат изградени 363 нови пречиствателни станции, да се доизградят 10 и да се модернизират още 40. Дори е изчислено, че трябва да се намерят над 2 млрд. евро инвестиции, защото около 70% от градовете и само 2% от селата имат канализация, а населението в тях е над 3.8 млн. души. Над 20% от изградените канализационни мрежи са физически и морално амортизирани и се нуждаят от реконструкция, а в някои случаи - от цялостна подмяна. Неефективното функциониране на канализационните мрежи води до висока инфилтрация и ексфилтрация, замърсяване на водни обекти, както и до аварийни ситуации и наводнения на потребители.Законодателни противоречия
На въпрос защо в закона не са предвидени критерии и норми за инвестиционната политика на ВиК фирмите от пресцентъра на МОСВ отговориха: "Ако някой е смятал, че има нещо нередно в измененията на закона, е трябвало да възрази при приемането му. Щом законът е приет, няма проблеми!"
Оказва се, че при разработката на законопроекта не е потърсено мнението на строителната камара - най-голямата браншова организация в сектора. "В последните 15 години не се правят закони, за да вършат работа, а да угодят на някого. Депутатите трябва да привличат компетентни хора, за да не се налага постоянно да се променят закони", препоръчва Калин Балкански.
Приемането на промените в Закона за водите също е някакъв вид законодателен компромис. Признава го и ръководството на парламентарната комисия по околна среда и водите, вносител на поправките за разглеждане в пленарната зала. В мотивите е посочено, че законопроектът има за цел спешно да транспонира разпоредбите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС в българското законодателство, но извън неговия обхват остават много въпроси, свързани с водния сектор. За пример са посочени два съществени проблема - за собствеността върху водостопанските системи и съоражения и за управлението на водите.
В Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета от Министерския съвет през 2004 г., е предвидено да бъдат приети два специализирани закона - за управление на водите и за водоснабдяване и канализация. Законопроектът за управление на водите е внесен в парламента, а законопроектът за водоснабдяване и канализация още не е готов. И двата законопроекта трябва да се разглеждат в пакет, единодушни са от парламентарната комисия по околна среда и водите.
Поради липсата на специални закони вече няколко години не може да се намери решение на конфликта между строителните предприемачи и ВиК дружествата за изграждане на водоснабдителните и канализационните мрежи. По закон изграждането на публичната инфраструктура, каквито са ВиК съоръженията, е задължение на държавата и на общините. ВиК дружествата, които са държавна или общинска собственост, нямат средства за подобна инвестиция. Строителните предприемачи са принудени да изграждат водопроводните и канализационните съоръжения за своя сметка, за да не спират дейността си, но искат възмездяване на вложените средства.
Най-често се прилага схемата за дарения. Предприемачите подписват договор с общината, че ще изградят водопроводната и канализационната инсталация за своя сметка. Този казус е нерешим, докато не се приемат двата липсващи закона за водния сектор, единодушни са строителните предприемачи. Когато става въпрос за 10-20 метра тръби, проектът не се оскъпява значително, но има случаи, в които се налага изграждането на километри водопровод и канализация, които по закон стават собственост на водния оператор, а се плащат от инвеститора.
imoti.net
14.08.2006 г.