 |
|
|
|
|
|
България усвоява едва 10-12% от парите, които ни отпускат еврофондовете България е рекордьор в усвояването на кредитите, които ни отпуска Световната банка, и в същото време е на опашката при оползотворяването на "подаръците" от еврофондове.
Степента на усвояемост на парите от Световната банка е 31.2%, което е много над средните равнища за цялата "клиентела" на трезора (24%), както и силно надвишава нивото за Европа и Централна Азия - 17 процента.
Това съобщиха експерти от международната финансова институция след среща с български министри. "Качеството на активното порфолио на финансираните от Световната банка проекти в България се е повишило, достигайки до удовлеторителна оценка за 100% от проектите", гласи официалното съобщение от трезора.
В същото време, според родни експерти, степента на усвояемост на еврофондовете е между 10 и 12 на сто, което ни поставя в дъното на европейската класация по този показател. Данните на Българската стопанска камара (БСК) са малко по оптимистични. Според тях България достига 18 на сто усвояемост, но за сравнение в Чехия процентът е 98 на сто.
По различните програми на ЕС усвояемостта у нас варира като най-зле са резултатите по ИСПА и ФАР.
Има реална опасност след членството ни в ЕС да се превърнем в донор на европейския бюджет. Това ще стане, ако парите, които усвояваме от фондовете са по-малко от вноската на България в единната хазна. Според данни на Европейската комисия новоприсъединилите се държави усвояват около 30-35 процента от еврофондовете в първата година от членството си, но ние може и да не стигнем до там поради ниския ни капацитет и опасността от създаване на "обръч от приятелски фирми" около европарите, алармираха експерти. Според шефа на БСК Божидар Данев част от проектите, които кандидатстват за европейско финансиране, се бавят поради политическа намеса с цел влагане на средствата в определени фирми.
Според анализатори най-трагично е положението при общините. Така например, от 4500 общински проекта само 300 излизат читави. В същото време 180 общини у нас се водят бедни и крайно нуждаещи се.
Общо правило е, че когато плащаш за нещо (както е при кредитите), имаш интерес да го извършиш. Това коментира пред "Монитор" Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Според финансисти кредитите, каквито дава Световната банка, винаги показват по-голяма ефективност от безвъзмездните помощи, които не излизат от джоба на бенефициента и затова се разхищават и крадат.
Световната банка прави изследване, което доказа тази теза в Африка, но за Европа статистиката е твърде разпокъсана и е по-трудно данните да се обобщят, каза Станчев. Сигурен съм обаче, че резултатите няма да са по-различни, добави той.11.08.2006 г.