 |
|
|
|
|
|
Известни майстори на българската архитектура Във вътрешната украса на някои софийски жилища все още има запазени рисувани стени, тавани и стилно обзавежданео. Една от най-ранните жилищни сгради с красива старинна архитектура е къщата на генерал Добревски построена през 1908 г. в София. Нейната главна фасада е украсена с монументална скулптура и пластична декорация. В интериорът не липсват мраморът, бронзът излят в стълбищното парапе, кристалите на големите огледала, нишите с гипсови статуи. Добре запазените стенописи обогатяват вътрешната украса на всяко помещение. На жилищният етаж на сградата има дори висяща градина с фонтан, разположени на голяма тераса.
През 1911 г. по проект на арх. Никола Лазаров на ул. “Евлоги Георгиев” срещу Военната академия издигат кулообразната сграда на Юлиан Парушев. Къщата пък на българския дипломат Стоян Данев (на ъгъла на ул. “Париж” и ул. “Врабча”) е построена още по-рано – в периода от 1890 до 1895 г. и преустроена през 1966 г. Външната архитектура на постройката обединява неокласически стил с влиянието на бароко. Нейните най-интересни стенописи не са запазени, но все още са съхранени, дърворезбата, гравираните и рисуваните стъкла.
Сред най-красивите сгради от 1928 г. е тази на Френското посолство в центъра на София. Построена е по проект на арх. Т. Златев и арх. Д. Коев. Около 1925 г. са издигнати къщите на министър Мушанов и на неговата сестра. Характерна и за двете жилища е вертикално разчленената фасада и съчетанията на дърво и мазилка в интериора.
Още една интересна сграда с барокови форми е къщата на Атанас Димчев (на ъгъла на ул. “Дунав” и ул. “Врабча”) построена през 1914 г. от арх. Никола Лазаров. Особен акцент на сградата придават входа, извитите еркери, пластичната декорация.
Дело на арх. Никола Лазаров е и построеното през 1921 г. жилище на Андрей Ценков (преустроено по-късно в детска градина). Освен пластичната фасадна декорация, вниманието привлича и интериора с дърворезбата и гипсовите тавани.
Всеки който е минавал по ул. “Иван Вазов” е запомнил къщата на Съселов (зад театър “Сълза и смях”), както и разположената в близко съседство с Народния театър къща на проф. д-р Ватев. Подчертаното бароково влияние и архитектурата и на двете сгради им придава особена, “театрална” сила на внушение, която напомня за магическата сила на изкуството, чийто храмове се намират в близко съседство.
Може би е странно, че днес почти никой не гледа на тези малки дворци като на места за живеене. Вкусовете или предпочитанията ни с времето са се променили? По-скоро обществото приема тези сгради като паметници на архитектурата, но като че ли липсва грижата за тяхната поддръжка, както от страна на собствениците им, така и от отговорните институции.
internet
11.08.2005 г.