 |
|
|
|
|
|
Правителството прие национален план за действие “Храни и хранене” 2005-2010 г. Министерският съвет прие Национален план за действие "Храни и хранене" 2005-2010 г. Документът е разработен в изпълнение на приетите от всички страни-членки на Световната здравна организация (СЗО) решения за провеждане на нова политика в областта на храненето, чиято цел е подобряване на здравето. Той е съобразен със съвременните изисквания за здравословното хранене и безопасността на храните, европейските директиви и препоръки и дългогодишния опит на България в тази област.
Сред дейностите за изпълнение на целите и задачите на плана са включени мерки като например: разработване на национални препоръки за здравословно хранене на населението, както и рисковите групи – деца, бременни, стари хора, тяхното публикуване, промоция и регулярно разпространение; прилагане на международната система за оценка на болници за придобиването на статут “Болница приятел на бебето”; разработване и въвеждане на модули за обучение по здравословно хранене на учениците от 1 до 12 клас, чрез интегриране на съответна за възрастта информация в подходящи за целта предмети от учебната програма и др.
Комплексният характер на продоволствената и хранителна политика изисква участието на много сектори от обществото: здравеопазване, образование, селско стопанство, икономика и финансиране, хранително-вкусова промишленост, търговия, обществено хранене, на различни правителствени и неправителствени организации, както и активното участие на всеки потребител.
Основните задачи на Националния план за действие "Храни и хранене" е да се извършат положителни промени в националния хранителен модел за намаляване риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето, замърсителите и добавките в храните, да се подобри осигуряването на храни, допринасящи за здравословен модел на хранене, и достъпа до тях на цялото население. С реализирането на плана ще продължи хармонизирането на националното законодателството в областта на безопасността на храните в съответствие с европейското. Ще се въвеждат унифицирани процедури и методи за извършване на държавния контрол за прилагане на законодателството в областта на безопасността на храните. Сред приоритетните задачи е и организирането на единна национална система за мониторинг на хранителния прием и хранителния статус на населението - важно условие за създаването на съвременна научна база за национална хранителна политика.
Нарушенията в хранителния статус, заболяванията, свързани с небалансираното хранене, производството и предлагането на некачествени храни, както и замърсяването на хранителните продукти с биологични и химични агенти могат да бъдат предотвратени най-ефективно само чрез прилагането на единна координирана мултисекторна национална политика по отношение на храните и храненето. По този начин може да се намали тежестта на здравните проблеми и заболяванията, свързани с храните и храненето, както и да се намалят разходите и загубите за обществото, предизвикани от тях.
В създаването на Националния план за действие "Храни и хранене" -2005-2010 г. са участвали широк кръг специалисти и експерти както от Министерството на здравеопазването и неговите структури, така и от министерствата на земеделието и горите, на образованието и науката, на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса, представители на медицинските висши учебни заведения, браншовите организации на производителите на храни, неправителствени организация, лечебни заведения. Проведено е и широко публично обсъждане на проекта.
Създаването на документа се основава на разработения от Регионалното бюро на СЗО за Европа План за действие по отношение на храните и храненето за периода 2000-2005 г. Документът подчертава взаимно допълващата се роля на всички сектори с отношение към храните и храненето при разработването и прилагането на такава политика. На конференцията на СЗО в Копенхаген през септември 2000 г. представители на правителствата на всички страни в Европа, включително и министърът на здравеопазването на България, подписаха Декларация, че приемат Европейския план за действие по отношение на храните и храненето и поемат ангажимента да разработят Национални планове за действие по храни и хранене, които да се прилагат съобразно националната специфика на хранителната ситуация във всяка страна.
През май 2004 г. всички страни-членки на СЗО, включително и България, приеха Глобална стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето. Главната стратегическа цел на Националния план за действие по храни и хранене е да се подобри здравето на населението в страната чрез подобряване на храненето и намаляване на риска от хронични заболявания.
През последните 10 години в страната бяха проведени 6 национални проучвания върху храненето и хранителния статус на цялото население над 1-годишна възраст и на рискови групи от населението за идентифициране на актуалните проблеми на съвременния модел на хранене на българина и оценка на здравния риск, свързан с храненето. Наблюдават се неблагоприятни тенденции в храненето. Отчита се и значително изместване на заболеваемостта, свързана с промените в храненето и стила на живот. Според специалистите тези промени са допринесли за епидемията от неинфекционни заболявания, като сърдечносъдови болести (коронарна болест на сърцето, хипертония, мозъчен инсулт), някои ракови заболявания, диабет, затлъстяване и др. Съгласно международната класация на СЗО България поддържа висока смъртност, свързана със заболяванията на циркулаторната система и е на едно от първите места в света по отношение смъртността от мозъчен инсулт. 62-65% от всички смъртни случаи у нас се дължат на заболявания на сърдечно-съдовата система, 13-15% - на раковите заболявания. Всички тези заболявания са свързани с храненето - ниска консумация на плодове и зеленчуци, висок прием на мазнини, злоупотреба с готварска сол и др.
Анализът на проведените у нас изследвания сочи намаление в консумацията на сурови плодове и зеленчуци, на риба, мляко, растителни влакнини и висока употреба на готварска сол, захар, захарни и сладкарски изделия. Проучванията в храненето показват свръхконсумация на мазнини и висок прием на наситени мастни киселини. По прием на месо и месни продукти България се нарежда на последно място в Европа, почти два пъти по-нисък от тази в страните с най-голяма консумация като Португалия и Ирландия. От друга страна относителният дял на субпродуктите от общото количество консумирани меса и месни продукти е най-висок в сравнение с всички европейски страни. По прием на мляко отново страната е на последно място на континента. Липсва достатъчно разнообразие на консумираните продукти. Средният дневен прием на много от витамините (тиамин, рибофлавин, витамин С и фолиева киселина) и минералите (желязо, цинк, калций, магнезий) са под нужните количества, особено при деца, бременни жени и стари хора.
Правителствена информационна служба
19.08.2005 г.