И

НОВИНИ

11.07.2016 г.и

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи сравнителен анализ на някои от образователните системи в света

    Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи сравнителен анализ на някои от образователните системи в света и свързаните с тях синдикални организации и в резултат на това изследване установи, че са налице сериозни проблеми, свързани с формулирането на политиките по отношение на училищното образование на макро ниво. Голяма част от проблемите на тези политики са свързани с това, че макрополитиките се разработват без достатъчното участие на социалните партньори в лицето на учителските синдикати.
    В конституцията на Република Полша, например, е визирано задължение на държавата и институциите не само да осъществяват социален диалог, но и императивно да ползват постигнатите резултати от този синдикален диалог. Това осмисля упоритата работа на участниците в  диалога, гарантира волята на суверена-електората на синдикалните организации. Но най-важно е, че този принцип поставя сериозна пречка пред тясно партийните и комерсиални интереси на групи политици и държавници. Гаранция за този формат на социалия диалог в Полша дава „Закон за съвета на социалния диалог“.
    Историята на всички синдикални организации на учителите е свързана с договаряне на по-добри условия на труд – КТД, активно участие при създаването на закони и наредби, дискутиране и договаряне на всички проблеми и идеи, засягащи образованието  и защита правата на членовете – трудови спорове в съда, обучение и създаване на училищни лидери и ръководители.
    Показателна в това отношение е политиката на Казахстанския учителски синдикат, който участва в разработването на всички нормативни документи, касаещи образователната система, които не могат да съществуват без подпис от учителския синдикат.  Педагогическият труд в тази страна е високо ценен. Всяка година за сметка на държавния бюджет се квалифицират повече от 400 000 педагогически специалисти. Професията „педагог“ е много привлекателна за младите в страната. Ежегодно се разкриват по 100 нови училища и в тях влизат по 5-7 хиляди млади специалисти.
    Изхабяването в учителската професия е безспорно, като научно е доказано, че достига до 5% на година. Поради голямото натоварване педагозите достигат максимално износване за 20 години стаж. Международният синдикален опит е утвърдил компесаторни механизми за съхранение на работещите в системата на образованието. Тези механизми са повече и по–ефективни там, където синдикатите обхващат почти всички работещи в системата. Усилията на Израелския учителски синдикат успяват да постигнат много добра компесаторна политика – годишен отпуск на всяка седма работна година за всички членове на Синдиката. Тази договорена година за квалификация и въстановяване помага за съхраняването на учителите до по-висока възраст за пенсиониране. Подобна практика са постигнали учителските синдикати във Франция, Полша, Румъния и др.
    Австийският учителски синдикат е утвърдил друг много успешен конпесаторен принцип: по-ранно пенсиониране на педагозите при натоварване над седмичната и годишна норма. Часовете допълнитена работа в системата калкулират възможност за по-ранно пенсиониране.
    Финансовият приоритет на образователната система е една от най-важните предпоставки за успешни образователни политики. Безпорен финансов приоритет са постигнали синдикатите в Дания, Швеция, Кипър, Финландия, Казахстан и др. В Македония има, извоювана от Синдиката, независимост на заплащането на труда на учители и директори от броя на учениците, принцип, който позволява запазването и на най-малките училища. Това запазва системата от вредните въздействия на недобросъвестни родители и ученици, претенциите им за оценки и намесата им при наказания за провинения от позицията, че са определящ фактор за финансовата стабилност на учебното звено.
    Важна и ценна е оказваната помощ и съдействие на синдикалните структури при нарушаване на нормативите и постигнатите договорености на всички нива. Чрез активни разговори, преговори, заведени съдебни дела и протести при драстични нарушения, синдикатите са гарант за достойни условия на труд и защита, за достойно заплащане и социален мир. Те са кръвоносната система, която прави жив и действен държавния организъм, защото са най-важният посредник между тези, които произвеждат благата (материални и духовни) и тези, които ги управляват.
    Изборът на училище в много наблюдавани образователни сфери не се определя на училищно ниво. Разпределението на учениците още от първи клас е поверено на регионални и държавни образователни структури. Не е открита система, в която това разпределение да е оставено само на ниво учебно заведение. По идея на Израелския синдикат е организиран планиран прием в първи клас, като той се провежда от общинските образователни институции. Според регламента родителите могат да изберат до три училища, а образователният отдел определя учебно заведение, съобразявайки се и по местоживеене. Същият отдел следи баланса между отделните училища и не допуска броя на учениците в едно учебно заведение да се увеличава за сметка на друго.
    Вече е история „синдикат“ да бъде символ на митинг, стачка и протест. Днес визията на синдикатите на страните от света с водещи образователни системи е експертна, авангардна, насочваща и всяваща авторитет, сигурност и просперитет на образователния бранш – гаранция за бъдеще и прогрес на съответната държава.
 

    Синдикат „Образование“ е обезпокоен от тенденциозното раздухване в медийното пространство на запис с комуникация с персонала в 41 ОДЗ „Адам Мицкевич“ , нерегламентирано направен от дете в съответната детска ясла. За пореден път се хвърля незаслужено петно върху образователната система с полуистини или най-меко казано с малки, подбрани порции информация, върху които се строят хипотези, изказват се мнения, правят се заключения, издават се категорични морални присъди.
    Синдикатът „Образование“ внася следното уточнение, че в ясли за деца до три години няма педагогически персонал, а само медицински и обслужващ, от което следва, че твърденията, които квалифицират лицето, срещу което са използвани специалните подслушвателни средства, като учителка са манипулативна лъжа.
    За съжаление родителите, техните асоциации и организации, настоятелства и обществени съвети, необяснимо защо забравят, че условията в детските учебни заведения не са на световно ниво поради редица обективни фактори. Броят на децата в групи достига до 35, което прави социализацията невъзможна. Една такава среда е пагубна за децата и безкрайно стресираща и изхабяваща за персонала в тези заведения.
    Размерът на единния разходен стандарт за дете в ясла и детска градина не позволява наемане на повече персонал. Броят на детските градини, както ще се наричат всички видове детски заведения по новия училищен закон, не е достатъчен. От 2000 година се закриха 1200 детски градини, а за днешните нужди е необходимо да се построят поне на половина от закритите, само че това не не е тема и борба на българските родители и техните асоциации.
    На територията на страната вече има открити много частни детски градини, които предлагат далеч по-добри условия, с разумен брой деца в група и високо качество на образование, но таксата за дете е не по-малко от 4000 лв. годишно. Средствата, които държавата и общините заделят за дете в тази възраст, заедно с таксата от родителите, е около една трета от горепосочената такса.
    Следователно българското общество трябва да реши какво иска -качествено образование и грижи за своите деца или безплатно образование, което клони към мизерия. Но ако ние като общество изберем качеството и по-доброто за нашите деца, трябва да платим за това, респективно да принудим тези, на които плащаме данъци,  да ги насочат към заявения от тях самите приоритет – образованието.
Ако няма промяна във финансирането, организацията, квалификацията и статута на педагозите и работещите в учебните заведения, няма как да очакваме да се промени качеството на образованието. Едва ли излизането от тази криза ще стане с очернянето на отделния учител или учебно заведение.
    Синдикат „Образование“ от години предлага детските градини да преминат на делегирани бюджети, за да могат директорите да имат финансова независимист. Това би ги направило не само отговорни, но  и адаптивни и решителни във всяка ситуация. Друга важна стъпка е намаляването на децата в група, като се въведе лимит на група не повече от 22 деца.
    Отново поради липса на средства се пропуска задължителният и така необходим щат за психолог в детската градина,  защото това лишава децата от квалифицирана и специализирана помощ и води до непоправими щети в детската психика.
    Физическата среда на детската градина е съзнателно пропусната в новия закон за предучилищното и училищно образование, защото държавата не иска или не може да осигури финансовите средства за изграждане на физкултурни салони, плувни басейни и площадки във всяка детска градина, съобразно броя на децата.

Copyright © 1993 - 2016  От ВАС за ВАС