Новата
енергийна стратегия на България - въпросите остават
Проектът за нова енергийна стратегия на България до 2020 г. е факт. Документът
има изключително значение за бъдещото развитие на страната за един много
по-дълъг период от време. Причината за това е очакването, че той ще влияе
с натрупване в значителна степен на бъдещото икономическо развитие на страната
и на стандарта на живот на българина.
Трябва да бъдем обективни и да признаем, че в този вариант на Стратегия
са предложени решения на множество дълго отлагани актуални проблеми на
българската енергетика, които до момента не бяха дискутирани. В същото
време в нея липсва отговора на ключовия въпрос за основната стратегическа
цел и приоритите на бъдещото развитие на енергетиката - екстензивно развитие,
или, развитие с минимални разходи, “щадящо” интересите на потребителя.
В тази връзка е необходимо преразглеждане на някои от основните принципи
и водещи мотиви в предложения проект. Една от основните критики към документа
по отношение на поставената национална стратегическа цел - превръщането
на страната в регионален енергиен център е, че тя не е “остойностена”,
т.е. обществото не знае нито цената, нито предимствата на тази инициатива:
по-ниски или по-високи цени ще плащаме за енергия и енергийни ресурси,
колко по-сигурни ще станат доставките, ще придобием ли по-висока национална
сигурност ? На всички трябва да бъде ясно, че “превръщането” на страната
в регионален енергиен център има висока цена, че то е свързано със значителни
държавно гарантирани инвестиции и дори само идеята и плановете за това
трябва да се лансират след задълбочен маркетингов анализ на пазарите на
енергия и горива в региона. Това трябва да стане след разработване на множество
сценарии за развитие на енергетиката с прилагане на модерния подход на
интегрираното планиране. Получените резултати трябва да бъдат международно
одитирани от външна независима организация и едва след това предложени
за обсъждане и утвърждаване от Народното събрание.
Публикуваният проект има пряко отношение към развитието и на редица други
отрасли като транспорт, околна среда, регионално развитие, горско стопанство,
областно развитие и други, но така и при двете проведени обществени обсъждания
не стана ясно отчетени ли са стратегиите на развитие на тези отрасли и
взаимодействията с тях, техните специфики и проблеми.
Обсъждането на предложения проект единствено в среди на енергетици и бизнес-групи
с интереси в енергетиката крие опасности от залитания и необективност,
привнасяне на лобистки интереси и други възможни деформации. Този важен
проект за бъдещото енергийно развитие на страната трябва да се обсъди от
много по-широк кръг експерти с участието на макро-икономисти, финансисти,
социолози, еколози, профсъюзни дейци, браншови организации и други.
В документа бегло се коментират резултатите от извършената до момента приватизация
в отрасъла. Липсва анализ на извършеното, както и бъдещите цели на този
процес. В това отношение налага се мнението, че независимо от досегашните
спорни резултати от извършената приватизацията в енергетиката, сега е момента
нейното продължение да се преосмисли в светлината на причините за настоящата
световна финансова криза и действията на други държави в този момент.
“Узаконяването” на новосъздадения преди обсъждането и приемането на новата
Стратегия Български енергиен холдинг е една от целите на документа, макар,
че и в този случай изложените аргументи не са убедителни и не създават
впечатление, че това е една прозрачна пазарна реформа, водеща до “по-добро
управление” на отрасъла. Липсват публично декларирани задачите и критериите
за успех на тази структура, както и възможностите за обществен мониторинг
на неговата дейност. Как да си обясним защо бе необходимо тогава преструктурирането
на НЕК и Булгаргаз месеци преди това ? Как и с какви нови методи и средства
ше се повишат качеството и ефективността на енергийните услуги, прозрачността
в управлението, гаранциите, че отделните дружества няма да бъдат напречно
субсидирани за сметка на потребителя ?
Имайки предвид приключилата в началото на годината газова криза и симптомите
на новозадаваща се нова подобна такава, учудващо в документа не се споменава
нищо за необходимостта от анализи на риска от други подобни кризи. Мерки
за ограничаването им се планират, но този детерминистичен подход трябва
да бъде само една част от задачата, защото страната ни е 100% зависима
от доставките не само на природен газ, но и на ядрено гориво от една страна
и един доставчик. Потенциална опасност от кризи в доставките на енергийни
ресурси съществува и за другите видове базови горива: вносни въглища и
петролни продукти. Все в тази връзка необходимо е в Стратегията да бъде
отделено повече внимание на политиките за гарантиране на доставките на
тези енергийни ресурси в дългосрочен план и особено за предотвратяване
на двете крайни ситуации: монопол или кризи. Друг сериозен недостатък на
документа е отсъствието на анализи и прогноза за възможната степен на отражение
на настоящата икономическа криза, която може да провали изцяло цели структурни
политики като например: инвестициите във ВЕИ и нарастването на дела им
в общия енергиен баланс на страната, реализирането на националната програма
за енергийна ефективност, инвестициите в нови ТЕЦ, изграждането на АЕЦ”Белене”
и други големи инвестиционни проекти.
Предимства на ядрената енергетика като надежден източник на беземисионно
производство на електроенергия са безспорни и страната трябва да планира
развитието й. Условието за това, обаче е обществото да получи обективна
информация, както за предимствата, така и за тежестите, които поколенията
след нас трябва да понесат по преработка и съхраняване на радиоактивните
отпадъци от тези централи в един дългосрочен план. При планиране развитието
на ядрената енергетика трябва бъде регламентиран подхода за остойностяване
на всички рискове и разходи за т.н заден горивен цикъл.
В предложения проект не се коментира и не се предлагат политики за решение
на постепенно зараждащия се сериозен конфликт между ВЕИ и АЕЦ по отношение
на мястото им в товаров график. Енергетиката трябва да прояви мъдрост и
да намери балансиран подход за избягване на грешки с аналогични последствия
на бума в строителството и презастрояването на курортите ни - този път
в енергетиката със свръх-строителството на ВЕИ. Безпорен положителен факт
е огромния инвестиционен интерес в тази област и навлизането на много чужди
инвестиции, но на всички трябва да е ясно, че този процес води до повишаване
на цената на електроенергията, до все по-трудно трудно управление на енергийната
система и трябва да бъде регулиран. Поносимата от обществото “разумна”
степен на развитие на ВЕИ в бъдеще в предложения документ е повърхностен.
Никъде в него не се предлага политика на стимулиране строителството на
нови поколения ВЕИ с подходящи системи за стабилизиране на генерацията.
Липсва същественото заключение за една дългосрочна стратегия, че тези генериращи
мощности ще имат най-ниската себестойност на енергията след изплащане на
инвестициите в тях (след период от 10-12 г.) и по този начин може да се
постигне снижаване на средната производствена цена на електроенергията
в дългосрочен пран. Тази стратегическа цел е основополагаща в енергийните
стратегии на редица страни-членки на ЕС, като Германия, Дания, Холандия,
Испания и много други.
Пак в тази връзка в Стратегията трябва да бъде маркирано концептуално,
а впоследствие и на регулаторно ниво, решаването на другия важен технически
проблем: какви типове генериращи мощности (освен ВЕЦ) в бъдеще трябва да
се развиват за регулиране на честотата на системата и компенсиране на ветроенергийните
производства. Бегло се споменава идеята за генериращи мощности на природен
газ, но това е най-скъпия възможен вариант. Пренебрегва се най-изгодния
от икономическа гледна точка вариант с използване на множеството чакащи
за строителство малки ВЕЦ и ПАВЕЦ.
Другият нетърпящ отлагане въпрос е въвеждане на нов регламент, при който,
освен предвидения единен координиращ административен орган да се осигури
финансова реципрочност на отговорностите в процеса на присъединяване на
двете страни “електрическа компания - инвеститор”.
Маркираните
в Стратегията амбициозни инвестиционни планове определено са нереалистични
и изискват огромен кредитен ресурс, непосилен за страната. Изграждане на
2 големи хидроенергийни каскади на Дунав, които сами по себе си имат редица
предимства пред другите производства, е в остър конфликт с безопасността
на АЕЦ”Белене” и това трябва да бъде добре известно на ядрените експерти,
участващи в разработване на въпросния проект на стратегия.
В предложения проект не се коментира достатъчно задълбочено един друг сериозен
проблем на развитието на българската електроенергетика, за който страната
предстои да бъде санкционирана от ЕС - либерализацията на енергийните пазари
на електроенергия и природен газ и пазарните взаимодействия по веригата
обществени доставчици-производители-преносни компании-търговци-пазари.
Вина за това като че ли основно носи националния енергиен регулатор, но
този въпрос е пряко свързан с много други политики, които са в компетентността
на държавата и не регулатора трябва да бъде винен основно за закъсненията.
В тази връзка липсва и формулирана стратегия за следващите стъпки. По отношение
на либерализацията на пазара на електроенергия трябва да се подчертае,
че задачата е почти неизпълнима на фона на свръх-дефинирания и стагниран
„пазар” от множеството дългосрочни и държавно-гарантирани договори, както
и най-новото ограничение за това - дългосрочните договори за ВЕИ. Някой
в тази държава трябва да каже най-сетне откровено на обществото, че за
сегашната и планираната бъдеща структура на енергетиката на България пълната
либерализация на пазара на електроенергия ще доведе със сигурност до повишаване
на цените на дребно. Това ще изисква поетапно осъществяване на този процес,
като в началото справедливо ще бъде това да стане без битовите потребители
и малките и средни предприятия.
Във всички предизборни енергийни програми на партиите енергийната ефективност
се декларира като първи приоритет. Така е и в новата енергийна стратегия,
но за да бъде тя реализирана ефективно е необходимо редица мерки и планове
в проекта да се преработят. Така например приоритета в новата инвестиционна
политика в енергетиката трябва да бъде изместен от екстензивно развитие
и първоприоритетно изграждане на нови генериращи мощности, към масирани
инвестиции с държавно гарантирани заеми в 2 направления: рехабилитация
на мрежите за пренос и разпределение на енергия и снижаване на загубите
в тях до нивата в ЕС (под 10%), и повишаване на енергийната ефективност
в промишлеността и транспорта.
Крайно време е държавата да се откаже от прилагането на небалансирания
подход - да разчита основно на външно финансиране за повишаване на енергийната
ефективност в страната, а от друга страна - да влага значителни собствени
средства за изграждане на нови генериращи мощности.
В заключение, отчитайки предстоящата икономическа и финансова криза в страната,
най-разумно е да се приложи програма за действие с минимални рискове по
отношение на дългосрочни решения и приоритети, като например:
1.
Предложената Стратегия да бъде разработена за период от 3 години, за хоризонта
2009-2012 г., с отчитане на очакваната стагнация на финансовите пазари
и респективно на потреблението и производството на енергия за местния и
регионалните пазари.
2.
Решенията в дългосрочен план да се базират на проведен маркетинг-анализ
на региона, както и на обективен План за развитие на енергетиката с минимални
разходи.
3.
Първоприоритетните инвестиционни разходи в периода до 2012 г. да бъдат
насочени основно в направленията с нулеви пазарни рискове:
-
рехабилитация на електропреносната и разпределителната системи, с цел намаляване
на загубите и не-технологичните разходи;
-
повишаване на енергийната ефективност в индустрията и транспорта като най-ефективен
начин за пестене на енергия, като държавата отдели значително повече средства
за съфинансиране на тези дейности чрез специалните фондове;
-
внимателно да бъдат анализирани кои от разходите на държавата и големите
енергийните дружества трябва да продължават да бъдат извършвани за големите
инвестиционни проекти.
4.
Да се разработи и приложи подход за обществен мониторинг на дейността на
БЕХ, като предварително бъдат дефинирани и огласени неговите задачи и критерии
за успех.
5.
Предложенията за строителство на АЕЦ”Белене”, двата хидроенергийни комплекса
на р.Дунав, новите въглищни централи, както и други големи инвестиционни
проекти изглеждат рискови инвестиционни проекти на този етап и трябва да
се преоценят в светлината на настъпващата икономическа криза.
Copyright
© 1993 - 2009 От ВАС за ВАС
