Лица,
подали сигнали за корупция, да бъдат законово защитени
На заседание Съветът за координация между антикорупционните комисии в НС,
МС и ВСС и с участието на представители на Върховна касационна прокуратура
взе решение за сформиране на работна група за промени в Наказателния и
Наказателно-процесуалния кодекс, съобщиха от пресслужбата на НС.
Промените са във връзка с освобождаване от наказателна отговорност на свидетели
и посредници, дали сигнал за подкуп на компетентните органи. Подобна мярка
се налага с оглед оптимизиране и презициране на процедурите за повдигане
на обвинения срещу лица, замесени в корупционни схеми. Работната група
ще включва представители на прокуратурата, Министерството на вътрешните
работи, Министерството на правосъдието и Комисията за борба с корупцията
в Народното събрание. На Съвета за координация беше представено и изследване
на НЦИОМ, възложено от Комисията за борба с корупцията в Народното събрание
и проведено между 29 юни и 3 юли 2008 г. Интервюирани са 1000 граждани
в 86 населени места за национално представяне на обществените нагласи за
корупцията в България. В сравнение с месец януари, през юли т.г. е регистрирано
повишение с 5 % на мнението, че корупцията е широко разпространена у нас
( от 29 % на 34 %). С 6 % по-малко са респондентите, според които корупция
в страната винаги ще има, но тя може да бъде сериозно ограничена (от 49
% на 43 %), посочва изследването. Непроменен от началото на годината остава
процентът на гражданите, според които корупцията у нас може да намалее
съществено (19 %). Според данните на НЦИОМ оценките на интервюираните не
са политически оцветени, въпреки политическите дебати по темата за корупцията.
Отговорите на въпросите към гражданите показват не толкова познаване на
явлението “корупция”, колкото силни негативни емоции към него. 83.4 % от
интервюираните твърдят, че не е искан подкуп от тях или от техен близък
през последната година. Елитните обществени прослойки (висшисти, респондети
на възраст между 30 и 49 г. и хора с високи доходи, както и жители на областните
градове) по-често се сблъскват лично с корупцията и са по-скептични по
отношение на усилията за борба с явлението. Продължава тенденцията корупцията
да се разглежда като универсален обяснителен механизъм за всички неблагополучия
в обществото – икономически, социални и нравствени. Според изследването
на НЦИОМ за промяна на масовите представи за ефективността на борбата с
корупцията може да допринесат както засиленият контрол вътре в администрацията,
така и провеждане на сериозна информационна кампания за мерките и резултатите
от борбата с корупцията. За ползотворни обществени дебати би следвало негативното
явление да се въведе в ясни правни и морални рамки и по този начин да се
демитологизира. Необходими са конкретни административни и наказателни мерки,
които да бъдат обществено приемливи и ефективни. За периода 2005 – 2007
г. всички извършени проверки от 6 агенции, натоварени с контрола при усвояването
на европейските средства за закононарушения, са завършили с данни, че няма
нередности, съобщиха от парламентарната Комисия за борба с корупцията.
Едва през 2008 г. започват масирани проверки и политически атаки при регистриране
на злоупотреби със средства на ЕС. Необходимо е да се проследят констатациите
на контролните органи при първоначалните данни, тъй като често тези констатации
са решаващи за крайния резултат, посочиха по време на заседанието от Комисията
за борба с корупцията. По отношение на осъдените лица за извършени неизгодни
за държавата сделки при замяна на имоти, от прокуратурата посочиха, че
има две първоинстанционни присъди, които още не се влезли в сила.
Проблемът при подобен тип сделки е, че те се извършват от колективни органи,
а според наказателното право отговорността може да е само лична, заявиха
от прокуратурата. По този начин в съда се пледира, че в извършеното деяние
няма умисъл и съответно няма законово основание за постановяване на присъди,
изтъкнаха магистратите. Във връзка с образувани досъдебни производства,
внесени обвинителни актове и осъдени лица за престъпления, свързани с незаконна
сеч на горския фонд и нерегламентирани сделки с дървесина от Върховна касационна
прокуратура предоставиха информация, според която са образувани 1666 досъдебни
производства по чл. 235 и 236 от Наказателния кодекс за периода 1.01. –
31.12.2007 г. В съда са внесени 697 обвинителни акта, а обвиняемите лица
са 527. През 2007 г. осъдителни присъди за този вид престъпления са постановени
на 656 лица, а са оправдани 32. За периода 01.01. – 31.03.2008 г. по данни
от прокуратурите в страната са образувани 384 досъдебни производства. Общият
брой на прокурорските актове, внесени в съда, е 1417, а броят на обвиняемите
лица е 102, съобщиха още от Върховна касационна прокуратура./ Днес+
