Изнасянето
на пристанището извън центъра на Варна е реално, смятат пристанищни власти
в Генуа и Барселона
“Варна има всички шансове да повтори опита на Генуа и Барселона за изнасяне
на товарното пристанище извън центъра на града”. Това беше категоричното
мнение на пристанищни власти и оператори в двата града, изразено пред членовете
на варненската група, която миналата седмица направи обиколка на портовете.
В състава и бяха председателят на Общински съвет-Варна Борислав Гуцанов,
изпълнителният директор на “Пристанище Варна” – ЕАД Данаил Папазов, председателят
на УС на Морската камара кап. Веселин Генов и др. “Много работа ви чака”,
не скри Бруно Ферари, директор на контейнерния терминал в Генуа. Същото
потвърди и Джовани Нови, президент на “Пристанищна администрация” – Генуа.
Идеята за изнасяне на порта там се родила през 1982 г. във връзка с 500-та
годишнина на града. Тогава общинският съвет и кметът на града решили, че
трябва да върнат територията на товарния порт на гражданите и да направят
зона за отдих, яхтени кейове и пасажерски терминал. “Тези дейности носят
много повече печалба за града отколкото товарните дейности”, беше категоричен
г-н Нови. Като начало били проведени разговори със съответните държавни
власти, които финансирали строежа на новия контейнерен терминал, с което
бил даден старт на изнасяне на товаро-разтоварните дейности далеч от центъра.
После той бил отдаден на концесия, като за разлика от България, тя се дава
от местната пристанищна администрация, която не е централизиран орган.
Концесионерът получава право да управлява терминала за 25 години като плаща
съответна такса на портовите власти. Ако той поиска да инвестира в кея
дължимото се намалява с 5 до 50 процента.
Постепенно започнало и преустройството на старите кейове и магазии. Днес
първият кран, изграден от дърво, в Генуа е издигнат на пиедестал. Част
от старите кранове са оставени по местата им само за атракция. На мястото
на складовете има красив хотел, търговски център, Аквариум. За да е пълна
картината в морето е закотвен макет на корабен кран – бига. На най-дългото
рамо е монтиран асансьор, който срещу 1 евро дава възможност за панорамен
поглед отвисоко. Останалите държат купола на ледена пързалка. Заведенията
наоколо са от типа наколни. Местните жители и гостите на града използват
платформите и за плаж. Яхтите са многобройни, пръснати по цялата територия.
На практика преустройството продължава и сега. В момента се мисли за самолетна
писта, която ще бъде отвоювана от морето, оформят се нови яхтени стоянки,
стари складове се ремонтират, за да станат хотели. Зоната около порта непрекъснато
е оживена. Потокът от хора не спира както денем, така и нощем. Пристанището
се управлява от нарочна компания – “Порт антик”, в която 33 процента държи
общинския съвет, 30 процента “Пристанищна администрация”, а останалите
частни инвеститори. Рождената дата на плана за преустройството и развитие
на пристанището в Барселона е от 1987 г. Тогава общината и пристанищните
власти си дават сметка, че портът става неизползваем в това състояние.
Правят изчисления, че за проекта ще се нужни 300 млн. евро. Държавата дава
50 млн. евро, а останалите 250 млн. идват от вложения на концесионери,
които получават правото да строят и работят там след конкурс. За всяка
отделна сграда или кей се обявява международен конкурс. Реално строежът
започва през 1990 година. Финалът е сложен през 1995 г. Първоначално пресметната
сума набъбнала до 600 млн. евро. Люке уточни, че всички частни инвестиции
са от испански фирми.
За пример послужили пристанището в Лондон и портове в Холандия и Щатите.
Като начално общинските власти одобрили устройствен план на новата територия,
правилата на застрояване и какво точно трябва да бъде изградено. Само след
няколко години кейовете се превърнали в алеи за разходка, обилно “гарнирани”
с палми. Цялата зона заема 55 хектара, разказа Енрике Калденте Люке, технически
директор на фирмата, която се занимава с оперативното ръководство на пристанището.
Иначе то се управлява от борд на директорите, или обществен съвет, в който
влизат представители на държавата, на общинските власти, на операторите
и браншовите организации. Общината печели от процента участие, които има
в пристанището.
Повече от 16 милиона души на година минават през атракционните зони – впечатляващ
Аквариум, бънджита, кафенета, детски забавления и търговските центрове
в порт Барселона. Яхтите са хиляди. Под всеки кей има подземен паркинг.
Пасажерският терминал посреща най-големите световни лайнери. Над цялата
зона минава лифт, от който се открива гледка както към пристанището, така
и към града. “Варна повече от всеки друг град заслужава да има подобна
пристанищна зона и затова никой от нас няма да жали сили, за да може да
бъде осъществен подобен проект. Всички сме наясно, че тази визия няма как
да бъде постигната за две или три години. Ще се сменят поколения и управници,
но направеното ще остане завинаги като символ на града. Затова най-важно
от всичко е планът да бъде осъществен и да няма отстъпление от вече започнатото”,
коментира председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов./ Днес+
