До
каква степен са гарантирани спестяванията на българските граждани в банките?
В България има 34 банки, 99 процента от които са частни. Банковата система
е стабилна, чрез кредити тя подпомага икономиката и отделните граждани
и печели от това.
Българската банкова система преживя сериозен срив в периода 1995-1996 г.,
когато държавните тогава банки раздадоха необезпечени кредити за милиони
левове. Кредитите не се обслужваха, банките рухнаха и спестяванията на
вложителите изгоряха. Правителството на СДС, дошло на власт в средата на
1997 г., пристъпи към бърза приватизация на банковата система. За няколко
години банките успешно преминаха в ръцете на солидни европейски банкови
институции и успяха да си възвърнат доверието на хората. Днес те отново
депозират средства в тях или пък теглят кредити. Влоговете на гражданите
и фирмите вече са гарантирани до определена сума със специален Фонд за
гарантиране на влоговете в банките, създаден през 1999 г., по силата на
приетия през 1998 г. Закон за гарантиране на влоговете в банките, припомня
БНР.
За целта всяка година търговските банки са задължени да отделят и внасят
във Фонда 0,5 процента от сумата по всички влогове на съответната банка
за предходната година. Към момента във фонда са събрани 502 млн лева, съобщи
наскоро председателят на Управителния съвет на фонда Бисер Манолов. Средствата,
натрупани във фонда, са предназначени основно за изплащане на гарантирания
размер на влоговете на граждани и фирми в случай на банков фалит. По този
начин фондът съдейства за поддържане на стабилността и доверието в банковата
система. Максималната гарантирана стойност на влоговете в България от началото
на 2007 г. е 40 000 лева на едно физическо или юридическо лице в една банка.
До края на 2006 г. тази сума възлизаше на 25 000 лева. Така че българите
със спестявания до споменатите вече 40 000 лева, вложени в местна банка,
могат да спят спокойно. Ако депозитът обаче е с по-голяма стойност, при
евентуално изпадане на банката в несъстоятелност и отнемане на нейния лиценз
за извършване на банкова дейност от БНБ, депозантът ще получи обезщетение,
равностойно също на 40 000 лева. При особено големите депозити, при които
се допуска договаряне на лихвения процент между депозанта и банката, ситуацията
е различна. В Закона за гарантиране на влоговете има текст, който гласи:
“Не се изплащат гарантираните размери на влогове в банките на лицата, на
които са били предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение
от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите
вложители.”
Това важи за случаи, при които сумата на влога на физическото или юридическо
лице, примерно, е 100 хиляди лева /50 хил. евро/, за която са договорени
индивидуални лихвени условия. При подобни случаи вложителят - физическо
или юридическо лице, рискува да не получи пълния размер на гарантираната
със закона сума. Практиката обаче показва, че мнозинството от българите
предпочитат да влагат свободните си пари в имот, вместо да ги депозират
в банка. В сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките са публикувани
отговорите на въпроси, които най-често вложителите в банките задават. Влоговете
в различни банки са гарантирани поотделно. Ако обаче дадена банка има един
или повече клонове, централата и всички офиси на клоновете се считат за
една банка. Така че ако дадено лице има няколко влогове в централния офис
и в един или повече клонове на една и съща банка, когато се изчислява гарантираното
покритие, влоговете се сумират. Какво обаче става, ако една банка се влее
в друга банка? “В случай на сливане или придобиване, включващо две или
повече банки, влоговете в тях се гарантират поотделно за период от 6 месеца
от датата на консолидацията – обясняват експертите на фонда. - След това
обаче, при определяне на гарантираното покритие, влоговете се сумират.”
Също така депозантът не може да разчита, че ако разпръсне влоговете си
в различни банки, гарантираната от закона сума ще важи за всеки влог в
различните банки.
Неотдавна финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че Фондът за гарантиране
на влоговете в банките практически разполага с ресурси, които напълно покриват
размера на влоговете, попадащи в обсега на гаранциите, и по този начин
не съществуват рискове за спестяванията на хората.
