Българка
работи за диамантените мини в ЮАР
Лиса Лисева от Лясковец е прокарвала стотици километри пътища до диамантените
мини в ЮАР. Тя е проектантка и повече от 20 години живее в южноафриканската
държава. До 1993 г. е работила за компанията, която експлоатира диамантените
находища на съседната държава Ботсвана - “Anglo Amerikan ot SA”. Лясковчанката
е изградила една от основните пътни артерии на Ботсвана.
Тя заминава за ЮАР през 1980 г. и живее в Йоханесбург вече над 2 десетилетия.
Започва първо работа към местната компания „SKOM”, която захранва с електроенергия
цялата страна. За десетина години Лиса участва в изграждането на инфраструктурата
към няколко теца на сателитни селища за работници.
Лиса Лисева хиляди пъти е стъпвала на скалите, под които се намират безценните
камъни. Признава, че усещането не е разтърсващо, просто местността прилича
на огромна строителна площадка. Парцелите, в които се намират находищата,
се наричат дигинс и са собственост на частни лица. Една от най-известните
притежателки на такъв терен в ЮАР и Ботсвана е английската кралица Елизабет
Втора.
Мините се намират в пустинни местности, където температурата през деня
достига 42 градуса, а вечер пада до 17 градуса. В тези райони почти липсва
каквато и да е флора или фауна, защото дори змиите са избягали от тежките
машини. Край диамантените мини камъните са трошливи и лесно се обработват.
Например находищата “Арапа” и “Дувенинг” в Ботсвана не са на голяма дълбочина
– около 50-60 метра. Скалните отломъци се извозват до предприятия за преработка.
Първо преминават през специални машини, които отделят пръстта и натрошават
големите парчета. Попадат в огромни сита с различни размери, подредени
на няколко етажа.
След това скалните късове, от които се показват диаманти, се подреждат
на специални повърхности, за да бъдат продадени. Купуват ги търговци, които
са само бели хора. С всеки се водят преговори, които остават в тайна.
В специални лаборатории продължава фината обработка на диаманта. Първата
операция е тръскане със специални сита, за да може да се отделят ненужните
примеси. После се потопяват във вода и се почистват със специални фини
прибори. След щателната подготовка специалистите преценяват кои са по-качествените
диаманти. Ако имат на повърхността и една черна точка, вече отпадат от
категорията първо качество. Тези петънца са се получили при образуването
им преди милиони години.
Въпреки че е работила години наред на диамантени находища, Лиса Лисева
за пръв път вижда диамант в лаборатория в Претория. За да влезе вътре,
минава през десетки тежки врати и специални решетки. Тя е свикнала със
задължителните проверки, сред които и облъчване с рентген, на което се
подлагат служителите на мините и лабораториите. Практиката е въведена,
след като работници са поглъщали безценни парченца. В мините до този град
е открит един от най-големите скъпоценни камъни, който краси короната на
английската кралица.
Обработените диаманти заминават за Англия и Швейцария. Въпреки че мините
са под шапката на правителството на Ботсвана, Англия и до ден-днешен има
думата как да се експлоатират находищата. Ботсвана е бивша английска колония
и залежите й са открити от жители на Острова.
По принцип терените с диамантени находища се обявяват от конституцията
на страната като непродаваеми. Десетилетия наред за парчета с “безценна”
земя се водят преговори, като основните мераклии са безумно богати израелци.
На практика малцина известни личности са успели да откупят “дигинс” – терени
с потенциали залежи.
Много интересни са взаимоотношенията между двете държави – ЮАР и Ботсвана.
Те приличат на скачени съдове, защото ЮАР подпомага индустриалното издигане
на своята съседка. Голяма част от работещите в Ботсвана са жители на ЮАР.
Те работят от понеделник до петък в Ботсвана и след това през уикенда се
прибират при семействата си.
Към момента около 60 000 българи живеят в ЮАР.
През последните години няма особен наплив на нашенци, които искат да се
установят в африканската страна. Въпреки това немалко са привлечени от
уредения живот и високите заплати. Инженерите със стаж в Ботствана вземат
2000 евро месечно. Малцина са нашенците, които след няколко години работа
успяват да се уредят и с имот. Средностатистически апартамент от 110 квадрата
в Йоханесбург струва 100 000 евро.
Най-предпочитани имоти в столицата Йоханесбург и други градове на страната
са т.нар. кластер хаус – двуетажни къщи за 200 000 евро. За толкова години
работа Лиса Лисева е срещнала само един българин на диамантените находища.
Той е бил нает за малко в една от фирмите, експлоатиращи мините.
Хранителните продукти в ЮАР са на сравнително достъпни цени. Едно от любимите
им ястия е милипап, което се приготвя от царевично брашно с парче говеждо
или пилешко месо. Популярно ястие е сийфут, което се приготвя от миди,
скариди и омари. Цената му 8-10 евро порцията и е предпочитано от бялото
население на ЮАР, които са потомци на холандски заселници.
Лиса Лисева е проучила историите, свързани с откриването на диамантените
находища в двете южноафрикански държави. Вълнуваща като холивудски сценарий
е историята на англичанин, който станал владетел на диамантените находища
в ЮАР.
Той се казвал Сесил Родес и дошъл в африканската страна да сее памук, а
пожънал милиони. През 1870 година 17-годишният младеж пристигнал в Дюрбан,
главен град на днешната провинция Натал, Южна Африка. Той бил сериозно
болен от туберкулоза и дошъл на Огнения континент, за да подобри здравето
си. Започнал да работи във ферма за памук при своя брат Херберт, който
бил се установил наблизо.
Една
година след пристигането на Сесил започнала диамантената треска. Братята
Родес изоставили своята ферма за памук и се включили в човешкия водовъртеж
от авантюристи от цял свят. Те създали три фирми и скоро започнали да преуспяват.
Но при пожар в къмпинга, в който са отседнали, загинал по-големият брат.
Сесил продължил бизнеса и през 1880 година създал фирмата "De Beers" Mining
Company ("Де Биирс" Компания по минно дело). Ключов момент в живота и в
кариерата му е съревнованието му с конкурента италианец Барней Барнато.
“Сцена” на битката между двамата била мината “Голямата дупка”, която се
намирала край град Кимберлей. Любопитна е историята на откриването на диамантените
находища в района.
Първият щурм на търсачи на съкровища тук започнал през 1869 година. Тогава
били намерени диаманти в стените на къща на фермер в близко селище. Ентусиазирани
копачи съборили къщата и обозначили района на фермата.
Две години след тези разкрития диаманти били открити на близко хълмче,
наречено Колесберг Копи. След като станало обект на безумно претърсване,
хълмчето се превърнало в мината “Голямата дупка”, която придобила колосални
размери.
Тук само за 5 години работа италианецът Барней Барнато станал мултимилионер.
Преди да дойде в Южна Африка, той бил обикновен барман в Лондон. Успехът
му обаче продължил до появяването на Сесил Родес, който през 1870 г. бил
един от хилядите търсачи на съкровища. Но Сесил притежавал невероятен магнетизъм,
с който успявал да накара хората да работят и да му се подчиняват. Така
след 8 години съревнование с италианеца успял да откупи цялото му състояние.
С чек от 5 338 650 паунда той придобил цялото състояние на италианеца и
станал повелителят на диамантените находища в Южна Африка. Тогава бил само
на 35 години. Всеки, който работел в компанията му, получил чек, който
можел да бъде осребрен във всяка банка по света.
През
1887 г. Сесил разширил своята империална мощ с формирането на гигантската
фирма "Gold Fields of South Africa Company". Дo 1893 година Британско-южноафриканската
компания станала първостепенна сила в икономиката на Родезия, сега Зимбабве.
Междувременно успял да завърши Оксфордския университет. Преодолял и сериозна
здравословна криза, защото неговото сърце и бели дробове били отслабнали.
Родес умира през 1902 година в своята вила около Кейптаун и е погребан
в Родезия, сега Зимбабве. Паметникът му е един от шестте мемориала, които
са издигнати в ботаническата градина, създадена от Ян фон Рибек - основателя
на държавата Южна Африка.
Лиса Лисева посетила музея на Сесил Родес. Чекът, с който откупил империята
на италианеца, е окачен в заседателната зала в Кимберлей. Това е сградата,
от където англичанинът контролирал своята финансова империя. Лиса Лисева
била възхитена от бляскава колекция от естествени диаманти, представени
в експозицията. Сред тях най-интересен бил 616-каратовият жълт диамант,
петият по големина, открит в света.
За дългите години работа във фирми, свързани с диамантените находища, Лиса
Лисева не е успяла да си вземе и парченце скъпоценен камък. Нейните „съкровища”
се пазят в апартамента й в Йоханесбург и това са пластики от абаносово
дърво и картини върху кожа. Върху повечето от тях са изобразени африкански
животни - лъвове, леопарди и др. Най-любимата й творба е изображение на
хипопотам, който има невероятно изразителни движения, въпреки че се смята
за тромаво животно. Лиса признава, че най-голямото й богатство са спомените
за работата на находищата.
Най-ценното е, че е имала възможност да се докосне до местата, които разпалват
разтърсващите човешки страсти, свързани с добиването на най-ценните камъни
– диамантите. / инт
