В
Свищов откриха римски басейн без аналог в България
Древен римски басейн-нимфеум, с портал на който е имало множество статуи
откриха археолозите в Нове в Свищов. Находката няма аналог в България.
Единственото място в света, където археолози са разкопавали подобно съоръжение,
е чак в Ламбези, Северна Африка.
Д-р Анджей Биернадски, който копае в Нове от месец, се натъкна на уникалната
находка в петък. „Нимфеумът е много красив басейн с портал. През този портал
е текла водата и е пълнила басейна”, обяснява д-р Биернадски. Той все още
не е разкрил басейна в целия му блясък, но е категоричен, че частите от
архитектурата, на които е попаднал, му дават пълно основание да твърди,
че в Нове има точно такъв вид древен басейн.
Полският археолог, който е преподавател в познанския университет „Адам
Мицкевич”, и това лято работи на територията на легионните терми. „Те се
простират на 7500 кв. м и заемат цяла квартал. И най-вероятно термите в
Нове ще се окажат по-големи от тези в Одесос, които досега бяха обявени
за най-мащабните терми в България”, казва още д-р Биернадски. Вероятно
баните са били построени за Първия италийски легион, на който Нове е бил
постоянен лагер. Случило се е в началото на II век, когато легионът побеждава
даките и в чест на тази победа Траян или Хадриан финансират този огромен
комплекс.
Тази година д-р Биернадски е ограничил комплекса в южна посока и е достигнал
до улица, зад която попаднал на още сгради от лагера. Проучвал е част от
епископската резиденция, където е разкрил нови помещения, допълващи плана
й. Различни архитектурни детайли, много керамика, монети и други дребни
находки е събрал полският археолог. Той признава, че най-много се радва
на архитектурните детайли, защото е специалист именно в римската архитектура.
Съвсем скоро ще излезе неговата монография, в която ще са описани само
архитектурните детайли, открити през годините в Нове. Тази книга ще е първата
по рода си и според колегите на археолога заради това ще е и много ценна.
Д-р Павлина Владкова е българският археолог, който работи в Нове и това
лято. Тя копае в резиденцията, която е извън римския лагер, и е успяла
да разкрие четири огромни помещения от римска баня. „Толкова е голяма тази
баня, че не успях да стигна до края на сградата. За съжаление и физическо
време нямаме, и достигнахме до частни дворове. Пресякохме един коларски
път, а зидовете и градежите продължават под него”, обяснява д-р Владкова
от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Според логиката на
това, до което тя и екипът й достигат, може да се надява да открие портик
с колонада.
Всички помещения на римската баня са с подово и стенно отопление, което
е добре запазено и дава идеална представа за този вид отоплителна система
за тогавашното време. „Подовото отопление се нарича хипокауст и е било
изградено от тухлени колонки, като всяка от тези колонки е била висока
7-8 тухли, наредени една върху друга. Върху тях са били поставени големи
тухли с дебелина осем сантиметра и 60 на 60 големи. Върху тях пък е хоросановата
замазка, а над нея – подовата настилка на помещението”, описва системата
на древните римляни Павлина Владкова. Топлият въздух е циркулирал между
тези тухлени колонки, като е идвал от пещ извън помещението.
Успоредно с това подово отопление е имало изградено и стенно. Малки тръбички
от глина, подобни на макари, са били в основата му, казва археоложката,
която е събрала доста от тези тръбички, при това добре запазени. Всички
помещения в банята са били с цветна мазилка, с богата украса от геометрични
и растителни орнаменти. Части от мазилката археоложката открива запазена
върху стените.
Мраморна са нарекли археолозите една от тези зали заради голямото количество
мраморни облицовъчни плочи, на които са се натъкнали. Мраморът е бял и
цветен и добре оформен в пана. „Мисля, че това е бил топлият басейн на
банята, от който са се възползвали римски сенатори, управители на различни
провинции, когато са идвали в лагера, както и членовете на императорското
семейство”, уточнява д-р Владкова.
Извадила
е от земята глинени лампи, фрагменти от стъклени съдове, стъкло от прозорец,
метални и глинени части и предмети. Запазила е рязани рога, което означава,
че наблизо е имало работилница за кост. Търновската археоложка се радва
и на един стъклен слитък, който е признак за наличието на стъкларска работилница.
Той е изключителна рядкост при разкопки и в Нове се появява за първи път.
Д-р Владкова се е натъкнала и на добре запазена кирпичена стена, което
също не е сред най-честите археологически находки. Тази стена е част от
сграда, надстроена над римската баня, вероятно след разрушаването й през
III век.
Павлина Владкова работи на 1200 кв. м територия. Иначе целият римски комплекс
Нове се простира на 280 дка площ. Освен двамата специалисти там това лято
е и Елена Кленина от Украйна, която е специалист по керамика. На обекта
копаят и студенти от Полша и от Софийския университет. За да бъде проучена
цялата територия на Нове, обаче трябват няколко човешки живота, казва д-р
Биернадски, който за първи път стъпил на Нове през 1969 г. като студент.
От тогава се връща тук всяко лято.
„Тазгодишните ни проучвания обаче ще променят досега известния план на
лагера, който беше изграден само върху теоретични предположения”, казва
археоложката. Тя работи на Нове години наред заедно с колегата си д-р Биернадски.
Поляците финансират разкопките тази година и правят това вече 47-а година
по ред. България не е особено щедра към разкопките край Свищов, а и иманяри
често успяват да унищожат запазената векове архитектура.
Така преди известно време Нове се оказа единственият български паметник,
който влезе в списъка на 100-те най-застрашени обекти в света. Ако не бъде
консервиран и реставриран, ерозията, природните стихии и иманярите ще унищожат
това, което земята пази векове наред. Разкопки тук има от 60-те години
на миналия век и вече изцяло е разкопан и проучен центърът на военния град
с главната сграда, офицерските жилища, легионните терми и болницата, специално
построена от император Траян за войните с даките, която е била една от
най-големите в римската империя.
