ЕК
докладва за 1 милиард евро злоупотреби с европейски фондове през 2006 г.
Годишният доклад на Европейската комисия за усвояването на средствата от
европейските фондове показва, че през 2006 г. са регистрирани злоупотреби
за един милиард евро. Европейският комисар по административните въпроси
Сийм Калас заяви, че липсва единна и адекватна политика по предотвратяване
на злоупотребите, а страните в ЕС не докладват пълно за регистрирани нередности.
Калас подчерта, че от това страда сериозно авторитета на ЕС, съобщи сайтът
EUobserver.com.
Като основни слабости при борбата с корупцията и злоупотребите с европейски
фондове Калас спомена липсата на докладване навреме и в подробности на
регистрираните нарушения, както и омаловажаването на проблемите. Най-засегнати
от злоупотребите са средствата от кохезионния фонд, за подпомагане на земеделието,
предприсъединителните фондове. Не по-малък проблем представлява усвояването
на структурните фондове, както и събирането на митнически такси и данъци
от държавите-членове за сметка на ЕС.
Нередностите при усвояването на средствата за подпомагане на земеделието
са се повишили с 3% спрямо 2005 г., но са намалели с 15% спрямо общата
стойност на злоупотребите през предишната година до 87 милиона долара.
Директорът на агенцията за борба със злоупотребите ОЛАФ Франц-Херман Брюнер
каза, че най-добре работи с властите от Италия, а най-лошо с тези от Белгия,
където има липса на ресурси и администрацията е „мудна“ при разследване
на случаите. Белгия попадна под подобни критики и през 2005 г.
Злоупотребите с европейски фондове в България
В края на юни 2007 г. министърът на финансите Пламен Орешарски и комисарят
по регионалната политика на ЕС Данута Хюбнер подписаха Национална стратегическа
референтна рамка 2007-2013 година. България получава достъп до 6.8 милиарда
евро от европейските фондове. Но още през 2006 г. премиерът Станишев призна,
че липсва административен ресурс, както и подготовка на бизнеса за пълноценно
усвояване на структурните фондове и на кохезионния фонд след 1 януари 2007
г. Затова и правителството стартира кампания „Бъдете активни“, която продължава
и в момента. Въпреки това се очаква усвояване на средствата от ЕС през
първите две-три години едва около 15%. Междувременно България остава под
строго наблюдение за прозрачността на предоставянето на субсидии и контрола
по проектите, който според новите изисквания на ЕС се прави на всеки три
месеца.
В доклада на ЕК от края на юни се казва, че България не е готова за оползотворяване
на структурните фондове и програмите за подкрепа на селското стопанство.
Основната тревога е свързана с интегрираната система за администрация и
контрол за директните плащания за земеделските производители IACS: а именно,
за връзката между земеделския регистър и идентификационната система на
парцелите LPIS. Експертите твърдят, че нивото на вписаните данни е ниско,
а административният капацитет – недостатъчен. Предстои и проверка на Разплащателната
агенция, която трябва да заработи до края на годината. След това може се
вземе решение за прилагане на предпазна клауза - ограничаване на средствата
във фонд „Земеделие“.
Засега говорителят на ЕК по въпросите на земеделието Майкъл Ман нарече
„чиста спекулация“ информацията, че земеделските субсидии за България ще
бъдат намалени, както е предвидено с 25%. „Средствата, предвидени за българското
селско стопанство, могат да бъдат намалени с решение на ЕК по предложение
на европейския комисар по земеделието, но подобни дискусии до този момент
въобще не са водени“, обясни той.
През
2006 г. прокуратурата обвини седмина български бизнесмени за международна
афера по злоупотреби със стари машини по програма САПАРД. Те бяха изправени
пред съда, който прецени, че няма доказателства срещу шест от тях и ги
освободи. На 26 февруари 2007 г. Софийски градски съд наложи запор върху
три банкови сметки в размер на 30 хиляди лева на фирми, чиито управители
са сред седмината обвиняеми. Прокуратурата от своя страна разследва 15
лидери на престъпни групировки. Агенцията за борба със злоупотреби в ЕС
ОЛАФ и МВР упражняват контрол.
Министърът на земеделието Нихат Кабил твърди, че е затегнал сериозно контрола
във ведомството след злоупотребите във фонд „Земеделие“ и разкритите измами
по програма САПАРД. Той твърди, че не е разпитван по корупционната афера
във фонд „Земеделие“. През февруари министър Кабил каза, че земеделското
министерство през 2006 г. е върнало други 11 проекта с искане за субсидия
от близо 32 милиона лева, отново в сектора месопреработване. Проектите
са отхвърлени, тъй като не са били покрити критериите за допустимост.
Според проучване на МБМД от март 82% от представителите на неправителствените
организации, 67 на сто от представителите на местната власт и 47% от представителите
на малкия и на средния бизнес ще кандидатстват по оперативните програми
на структурните фондове на ЕС. 48% от българските фирми смятат, че трудностите,
които ще срещнат при усвояването на европейските фондове са предизвикани
от тежките бюрократични процедури. Близо 30 на сто от анкетираните твърдят,
че са затруднени от липсата на практическа информация. 1% посочват корупционни
практики.
Най-голяма
готовност за кандидатстване по структурните фондове имат местните власти,
а най-слаба – бизнесът. Фирмите предпочитат да кандидатстват по проекти,
свързани със земеделието и строителството, местните власти - към регионалното
развитие и социалните дейности, а неправителствените организации - към
образованието и социалните дейности. / Bulgarian Post
