 |
|
|
|
|
|
Електроразпределителните дружества преследват свръхпечалби През последните седмици на различни форуми и в различни медии се дискутира ценовата политика на електроразпределителните дружества в България. Скандалът в столичната топлофикация силно завиши чувствителността на потребителите към причините да им олеква джоба. След като стана ясно, че монополисти включват в сметките и яденето, и пиенето, и джетовете, и джакузитата, заедно с любовниците, лъскавите лимузини и депозитите си в австрийски банки, българите искат no-висока прозрачност върху процесите на ценообразуване.
На 12 юни в централата на КНСБ в столицата се проведе среща на синдикатите с фирмите, приватизирали българските електроразпределителни дружества, народни представители от комисията по енергетика, представители на Министерството на икономиката и енергетиката и на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). На срещата тогава, поради ангажираност, не присъстваха представители на EVN - собственик на Електроразпределителните дружества в Пловдив и Стара Загора. Затова месец по-късно - на 10 юли, бе проведена среща на КНСБ с представители на EVN.
Експозето на д-р Желязко Христов, председател на КНСБ, на срещата с представителите на EVN вестник Национална бизнес поща публикува със съкращения.
Изминаха 18 месеца, откакто EVN - България е мажоритарен собственик на електроразпределенията в Пловдив и Стара Загора. Времето е достатъчно дълго, за да направим равносметка на постигнатото и да разгледаме направленията за развитие на двете дружества. Започна се и продължава комплексно преструктуриране - както организационно, така и по отношение числеността на персонала. Възникнаха редица спорове между работодатели и синдикати, доколко преструктурирането в този си вид е обосновано... Пред синдикатите не бяха посочени крайните цели и резултати, които се търсят. Нашата оценка е, че механично се пренася модел на преструктуриране от други европейски страни с недоказани положителни ефекти по отношение на потребителите нивата на цените на електроенергия и качеството на обслужване на потребителите. Този модел, според нас, преследва основно драстично намаляване на всички разходи, бърза възвръщаемост на вложените средства и гарантиране на свръхпечалби на собствениците, загърбвайки напълно социалните ефекти.
Необходимият брой на работните места, според нас, не беше обоснован от гледна точка на възможността за гарантиране сигурността и надеждността за работа на експлоатираните съоръжения и безаварийното обслужване на клиентите. Не само че бяха извършени и се планират драстични съкращения, а извършваният подбор при тези съкращения е порочен.
Така например, допуснаха се нарушения на критериите за заемане на определени длъжности, изработени от самите собственици, като на определени работни места бяха назначени хора с несъответстващо образование и професионална квалификация, но бяха освободени други, които ги притежават. Предприемането на мащабни съкращения на персонала при преструктурирането на ЕРД неминуемо ще доведе до неспазване на редица нормативни документи, гарантиращи безопасна експлоатация и сигурност на енергийните съоръжения.
Безспорен интерес представлява и инвестиционната програма на новия собственик. От една страна поради това, че именно инвестициите са средството за намаляване на загубите при разпределението, от друга - необходимостта от масова подмяна на електромерите, от трета - това, че инвестиционната програма е един от основните мотиви, изтъквани от електроразпределителните предприятия в техните предложения за повишаване цената на електроенергията.
Нека поговорим за извършените и планираните инвестиции и ефекта от тях в горните направления. Нашите впечатления са, че за този период се правят значителни инвестиции за ремонти на административни сгради, наемане на скъпо струващи офиси, закупуване на луксозни автомобили. В същото време липсва транспортна техника, компютри, комуникации, които да обезпечат нормалната дейност на работещите след въвеждането на новите структури. Адекватно ли е заплащането на енергетиците? - въпрос, който също не може да не засегнем. Определено считаме, че в крайната цена на електроенергията разходите за персонал заемат все по-малък дял. В преобладаваща част от предприятията заплатите са замразени на ниво 2003 г., а за този период, както всички знаем, цените бяха вдигани неколкократно...
Посочените въпроси са от изключителна важност за развитието на електроразпределителните дружества. Наред с това обаче, има неща които засягат цялото население, като потребител на електроенергия. Драстично ниското жизнено равнище на населението е причина за остра реакция спрямо всяко искане за повишаване цените на електроенергията. Болезнена е реакцията не само на битовите потребители, но и на фирмите. Цената на тока у нас отдавна надхвърли онези 3,5 цента, договорени с МВФ още през 2002 г. Редуват се постоянни повишения на цената за битовите и стопанските потребители. И въпреки всичко, отново сме в ситуация, в която електроразпределенията искат нови увеличения: между 6,9% и 8,5% за бита и между 15% и 24% за фирмите, при това съчетани с въвеждане на такса за електромер - от 1,50 лв. за битовите потребители до 100лв. за клиентите на високо напрежение. Тук е мястото да изслушаме мотивите за исканите увеличения и да разберем доколко те са обосновани от гледна точка на регулаторния ценови орган - ДКЕВР. Още повече, че към настоящия етап вече е факт увеличението на изкупната цена на тока, а НЕК иска увеличаване на таксата за пренос на електроенергия.18.06.2006 г.