От ВАС за ВАС  - НОВИНИ

и

Близо 5,5 млрд. евро ще бъдат вложени в инфраструктурни проекти до края на мандата на правителството през 2009 г.

съобщи министър-председателят Сергей Станишев. Той бе домакин на обществено обсъждане на проекта на Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006-2015 г. Досега подобен документ не е изготвян и разработването му бе необходимо, за да се вземат най-правилните управленски решения. В дискусията участваха представители на бизнеса, местните власти, на международните финансови институции, медиите и т. н.
    Модернизирането на инфраструктурата е приоритет на българското правителство и е от особено значение за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика, за подобряване на инвестиционния климат и за цялостното икономическо и социално развитие на България и нейното успешно практическо интегриране към Европейския съюз, подчерта премиерът Сергей Станишев.
    Председателите на Българската стопанска камара Божидар Данев и на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов посочиха, че това е първото правителството, което предлага интегриран подход за развитие на цялата инфраструктура на страната за години напред. Бизнесът е готов да финансира връзките между отделните магистрали – връзка “Струма”, “Тракия”, “Хемус”, дори изграждането на трети мост на р. Дунав, обяви Данев.
    Председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин приветства срещата на правителството с бизнеса. “Ако Вие, г-н премиер, сте капитан на кораб, ние всички трябва да гребем в една посока, ако искаме да изведем България на правилния път”, каза Рагин. С реализиране на инфраструктурната програма на правителството българският туристически бизнес ще може да привлече между 10-12 милиона туристи, което е годишен оборот от 8-10 млрд. евро, каза още той.
    Планираните инфраструктурни проекти за периода 2007–2015 г. са за 7 млрд. и 477 млн. евро. В това число 5 млрд. и 300 млн. евро са за транспортна инфраструктура, над 2 милиарда евро в околната среда, и няколко десетки милиона евро в напоителни системи и ветеринарно-медицински дейности. Министърът на финансите Пламен Орешарски подчерта, че основните източници за финансиране ще бъдат Структурните и Кохезионния фонд на ЕС, публично-частното партньорство, бюджетни средства и заеми от международните финансови институции.
Министър-председателят съобщи, че през следващата година правителството планира много по-сериозен ръст на средствата за проектиране на инфраструктурните обекти. Очаква се те да достигнат около 180 млн. евро, през тази година те са 26 млн. евро. “Добре осъзнаваме, че без сериозен технически проект – не само идеен, а добре разработен от гледна точка на разположение на територията с всички необходими инженерни изчисления, не може да се реализира нищо ефективно”, посочи премиерът.
    Близо 720 км автомагистрални пътища ще бъдат изградени до 2015 г., е записано в проекта на Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006-2015 г. Програмата предвижда през следващите години да бъдат построени автомагистралите “Тракия”, “Люлин”, Марица”, “Струма”, Хемус” и “Черно море”. Финансирането на строителните работи ще бъде от Кохезионния фонд на ЕС, държавния бюджет и чрез публично-частно партньорство. Очаква се автомагистрала “Марица” (114 км) да бъде готова през 2009 г. До края на мандата правителството е амбицирано да завърши автомагистрала “Марица”, подчерта министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. За изграждането й ще са необходими около 360 млн. евро. Близо 600 млн. евро пък ще струва построяването на автомагистрала “Струма”. Очаква се тя да бъде готова до края на 2012 г. Автомагистрала “Черно море” трябва да е готова през 2017 г.
    За развитие на транспортната инфрастурктура са предвидени 4 млрд. и 700 млн. евро, които са разпределени между железопътната - 1 млрд. и 800 млн. евро и пътната инфраструктура - 1 млрд. и 700 млн. евро и около 1 млрд. и 200 млн. евро за останалата част, съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Като приоритет транспортния министър определя магистралните пътища и подобряването на железопътната инфраструктура и съвместимостта на железопътните ни връзки с тези на ЕС. Електрификацията на жп линиите е предимно от 1963-1983 г. Проектният срок за експлоатацията им е 30 години и 90% от нея вече е изчерпала срока си на “живот”.
    В краткосрочен план стратегията предвижда изграждане на новото летище София - до края на 2006 г., и отдаването на концесия на другите две големи летища в Бургас и Варна. Предстои още изготвянето на генерални планове за развитие на останалите летища и повишаване нивото на безопасност в тях, както и развитие на малките регионални летища чрез отдаването им на концесия чрез публично-частните партньорства.
Чрез публично-частното партньорство ще бъдат реализирани повечето проекти от пристанищната инфраструктура, жп-гарите в София и Пловдив, както и летищата във Варна и Бургас, които ще бъдат отдавани на концесии. В пристанищната инфраструктура предстои подобряване на навигацията по река Дунав на българо-румънския участък и създаване на речна информационна система на стойност 5 млн. лв.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров съобщи, че 5 млрд. и 712 млн. лева са необходими за изпълнение на инфраструктурни обекти в областта на околната среда до 2015 г. Средствата са за реализацията на обекти в областта на качеството на водите и управлението на отпадъците. Отделно от това за изграждане на водоснабдителни обекти, предложени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), са необходими още 1 млрд. и 499 млн. лв. В разработената от Министерството на финансите индикативна финансова рамка за сектора “Околна среда” са заложени инвестиции от всички източници на финансиране в размер на 3 млрд. и 831 млн. лв. за периода 2007-2013 г.
    Министър Чакъров подчерта, че основните приоритети на инфраструктурата, свързана с опазването на околната среда, са изграждане и развитие на инфраструктура за събиране и пречистване на отпадъчните води, доизграждане и ремонт на инфраструктурата за питейно водоснабдяване и изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъците.
    За инфраструктурата за събиране и пречистване на отпадъчните води са необходими общо 2 млрд. евро. От тях 822 млн. евро са за градски пречиствателни станции за отпадъчни води и канализационна мрежа в населени места с над 10 000 еквивалент жители, а 1 млрд. и 250 млн. евро – за градски пречиствателни станции за отпадъчни води и канализационна мрежа в населени места с 2000 до 10 000 еквивалент жители.
    В областта на питейното водоснабдяване трябва да бъдат вложени 749 млн. евро. От тях 178 млн. евро са за язовири, чието строителство е започнало; 125 млн. евро са за нови язовири; 21 млн. евро за пречиствателни станции за питейни води; 125 млн.евро за водоснабдителна инфраструктура в туристическите и курортните комплекси и 300 млн. евро за ремонт на водоснабдителните системи в населените места.
    В областта на третиране на отпадъците трябва да бъдат инвестирани общо 847 млн. и 734 хил. евро. От тях 538 млн. евро са за регионални съоръжения за битови отпадъци; 45 млн. евро за инсталации за третиране на биоразградими отпадъци; 92 млн. и 800 хил. евро – за закриване и рекултивация на съществуващите депа за битови отпадъци; 56 млн. евро за изграждане на Национален център за опасни отпадъци; 28 млн. и 600 хил. евро за възстановяване на замърсени терени и затваряне и саниране на големи депа за производствени и опасни отпадъци, за които държавата като бивш собственик е отговорна за причинени щети; 23 млн. евро – за съоръжения и инсталации за третиране на инфекциозни и други опасни отпадъци от лечебни заведения; 37 млн. евро – за инфраструктура за разделно събиране на отпадъци и 26 млн. евро – за регионални съоръжения за строителни отпадъци.
    Министър Чакъров посочи, че в областта на водоснабдяването съществуват възможности за публично-частно партньорство при изграждане, поддържане и ремонт на необходимата инфраструктура. Това се отнася особено за инфраструктурата в туристическите райони, а също и за изграждането на язовири за водоснабдяване.
    В областта на управлението на отпадъците ще се работи за насърчаване на публично-частното партньорство при изграждане на съоръжения за строителни и битови отпадъци и на инсталации за третиране на биоразградими отпадъци. Предварителните проучвания за привличане на частния сектор показват, че публично-частното партньорство може ефективно да се реализира при изграждане на съоръжения и инсталации в райони със значителни по обем строителни и ремонтни работи като София, големите областни градове и курортните комплекси.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров подчерта, че енергийната инфраструктура е много ясно пазарно ориентирана, ще разчита на инвестиции от реалния сектор от икономиката. За следващия четиригодишен период са планирани инвестиции за над 5 млрд. евро.
Националната стратегия е подготвена от ръководения от министър-председателя Сергей Станишев Съвет за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение. В края на месец януари премиерът разпореди на членовете на съвета да анализират проектите, които страната ни ще реализира през следващите години, и да подготвят график с ясна финансова обосновка.
    Съветът за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение бе създаден с решение на правителството от 27 декември 2005 г. Членове са министрите на икономиката и енергетиката, на транспорта, на околната среда и водите, на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и горите и на държавната администрация и административната реформа. В него участват и изпълнителният директор на ИА “Пътища” и директорът на дирекция “Икономическа и социална политика” в Министерския съвет.
    С проекта на стратегията можете да се запознаете в рубриката “Документи”, „Проекти” в правителствената интернет страница.

13.06.2006 г.