 |
|
|
|
|
|
Сградата на ОНС Велико Търново можела да стане музей за 2 милиона лева Поредната сериозна сделка на община Велико Търново ще стане причина за поредния сблъсък на интереси – икономически и политически. В четвъртък общинските съветници ще трябва да кажат думата си за това да стане ли хотел или не сградата на Окръжния народен съвет. Както в. “Борба” първи написа, сградата е оценена на 1 465 346,74 лв. По предложение на кмета д-р Румен Рашев тя може да бъде продадена за хотел. Първата оферта е на Георги Вълев.
Отвън красива, отвътре съсипана. Това представлява днес сградата на някогашния Окръжен народен съвет. Тя е разположена на едно от най-атрактивните места във Велико Търново, затова и апетитите към нея са толкова сериозни. От прозорците на съвета се виждат Царевец, Трапеза, Света гора. Няма значение от сезона – гледката винаги е фантастична. Като се прибави и това, че гостите на евентуалния хотел ще могат да гледат безплатно “Звук и светлина”, повече думи не са нужни.
От 1981 г., когато през Велико Търново премина Дипломатическият корпус, до сега сериозен ремонт на сградата не е правен. Преди 2-3 г. “Красива България” работи по фасадата. “До тогава знаехме, че покривът капе на едно място, и всеки път, щом завали, вземахме мерки. Сега, след ремонта, капе на 10-15 места и всеки път ни изненадва”, казва археологът Иван Църов.
Всички археолози на Регионалния исторически музей, както и отдел “Християнско изкуство”, се помещават в момента в сградата до Царевец. Там има и две фондохранилища - на Историческия музей и на Националния музей на архитектурата. В сградата офиси имала и фирма “Агропром инженеринг”, която от 35-40 служители допреди години сега е едва с трима.
Два конкурса са предшествали избирането на окончателния проект на арх. Георги Козазов. Първият е от 1909 г., тогава постъпили 15 проекта, премираният бил на арх. Н. Лазаров. Работата по строителството обаче не започнала веднага заради появили се съмнения относно икономичността и осъществимостта на проекта. Тези съмнения предизвикали втори конкурс, който бил спечелен от арх. Георги Козазов.
Преди да се появи тази сграда, в подножието на Царевец била Сарашката джамия. Тя имала часовникова кула, а площадът пред нея се казвал “Сахат чаршия”. “По този часовник се ориентирали всички работещи в Асеновата махала”, разказва Тодорка Недева от Регионалния исторически музей.
Новата сграда била завършена през 1911 г. и също имала часовникова кула, за да се запази традицията. Имала и кръгли прозорци. След земетресението през 1913 г. часовникът се повредил. Тогава общината го смъкнала, за да го ремонтира, и до днес не го е върнала на старото му място.
Сметната палата е първата институция, настанила се в първата електрифицирана сграда във Велико Търново. През 1948 г. сметните палати в България били закрити и в сградата влиза Околийският съвет. От 1958 г. там е настанен Окръжният народен съвет, който маркира славата на сградата и до днес. “Тук са работили 400 от общо 700-те служители на Окръжния народен съвет. Последният му председател беше Христо Станев. Когато през 1986 г. разделиха България на области, той стана председател на Общинския комитет на БКП.
Регионалният исторически музей има помещения в сградата от 1989 г. “Дадоха ни я с идеята да бъде направена реконструкция и да създадем модерен Археологически музей. По тогавашни цени музеят щеше да струва около 2 млн. лв. Днес трябват 15-20 милиона, което ще рече, че изграждането на музей е невъзможно”, коментира Иван Църов. Преди 6-7 г. били водени разговори с Швейцарското посолство, което обещало да даде сумата от 600 000 евро, но останалите пари трябвало да осигури общината.
Като всяка стара сграда във Велико Търново и тази е уникална по своему. Тя е на три етажа, погледнато от юг, и на два - от противоположната страна. Има и тавански етаж, където навремето също имало офиси и кабинети. Освен кулата, в която до 1913 г. звънели камбанките на часовника, има и витражи. “Витражите са страхотни, но когато хората на “Красива България” се правиха, че реконструират покрива, замеряха с керемиди витражите. Успяха да откъртят някое и друго парче”, с яд разказва Иван Църов. Въпросните витражи са описани в учебниците, по които се образоват днес бъдещите художници.
В-к "Борба"
29.07.2005 г.