Японката
Юмико Хаясаки прави докторат за архитектурата на Велико Търново
Особеностите на възрожденската архитектура във Велико Търново проучва Юмико
Хаясаки. Тя е тук като аспирант на университета Хосей в Токио, където е
спечелила стипендия. Всяка година висшето училище там изпраща само петима
студенти да учат по света и преди две години Юмико била една от щастливците.
В продължение на 12 месеца тя учила български език във ВТУ „Св. св. Кирил
и Методий”, след това изкарала специализация по археология. Най-дълго обаче
е работила под ръководството на арх. Теофил Теофилов.
Докато била близо до прочутия търновец, Юмико успяла да научи почти всичко
за възрожденската ни архитектура и да се влюби в Колю Фичето. Цял месец
посветила на това да мери зидовете, фасадата, всеки ъгъл и всяка стена
в стаите на хана „Хаджи Николи”. После още толкова й отнело чертането на
огромната сграда. Направила чертежа на ръка и посветила труда си на арх.
Теофилов, който до последно чертаеше проектите си единствено по този начин.
„Това е невероятна и много ценна архитектура. Никъде на друго място не
съм виждала, да не говорим, че в Япония е невъзможно да има подобна прелестна
сграда. Не зная още колко време този прочут хан може да бъде съхранен,
затова, за да го имам, аз го начертах”, обяснява мотивите си Юмико. Освен
за себе си тя е направила това и защото сградата на Колю Фичето ще фигурира
в нейната докторска дисертация, посветена на възрожденската архитектура
и новото строителство на Балканите. Най-впечатлена Юмико останала от фасадата,
която е любимата й част от сградата, от сводовете, арките и колоните, от
елементите във форма на кобилица, които японката е виждала единствено в
сградите на българския майстор уста Колю Фичето.
Ханът на Хаджи Николи не е единствената страст на Юмико. Тя признава, че
е пленена от архитектурата на старите дюкяни, къщи и мази. Направила е
стотици снимки и чертежи, за да ги покаже в Япония. „Нямам шанс да проектирам
такава сграда в моята родина, защото там вече всичко е 40-50-етажни блокове.
Аз самата живея в едно старо студентско общежитие, а мечтая за атмосферата
на древна японска къща”, усмихва се Юмико.
Тя вече е толкова навътре в българската култура и архитектура, че цитира
с абсолютна точност дати от историята ни, имена и събития, които са оказали
влияние върху нашите сгради. Смята, че по време на османското робство архитектурата
ни е търпяла силно влияние от турската архитектура, но след това започва
модернизацията.
Арх. Теофилов е завел Юмико на прочутите петъци при Понката. От тогава
и до сега момичето ходи при мъжете, които говорят за история, изкуство,
архитектура, литература, култура. Когато се качи в ателието на Панайот
Димитров – Понката, на върха на Търново, всички й се радват и вече я приемат
като част от заверата.
Освен Тео и неговите петъчни приятели Стефан Бейков е другият, който Юмико
ще помни цял живот. Той е уредник в Регионалния исторически музей и й позволил
да види повече от сто стари снимки на Велико Търново. „Такива стари къщи
с дух и атмосфера никъде няма. Вие трябва много да се гордеете с това”,
казва Юмико. Тя вече е изчела всичко, каквото има за архитектурата от края
на XIX - началото на XX в Централния архив. Чете при това на български
език./ В-к "Борба"
Copyright
© 1993 - 2009 От ВАС за ВАС
