И

НОВИНИ

07.06.2007 г.и

Иманяри на лов за имането на Цеперанските хайдути

    На много места край Райковци и околните безлюдни махали зеят дупки, които са оставили след себе си златотърсачите. Някъде се е действало даже със земекопна техника, разказа кметският наместник на Райковци Петьо Коев. На изкопи той се натъкнал и край местността Беловръх, където някога е загинал неговият баща. „Качих се до там. Татко е бил затрупан от лавина и на скалата, където е открито тялото, е поставена паметна плоча. Даже и край нея са копали. Имаше Т-образни ями. Чувал съм, че като намериш имане, задължително трябва да оставиш жълтица, но не се сетих да проверя. Многократно съм засичал групи иманяри. Действат по класическа схема – двама копаят, други двама отцепват района. След това се сменят. И в източната част на Райковци е копано много. Тука има много легенди за съкровища”, твърди Коев.

     Най-невероятните истории за местата, където са заровени съкровищата, са свързани с прочутите Цеперански хайдути.
    Според кмета иманярската инвазия в района тръгва, след като краеведът Митьо Митев издава книжката „Цеперанските хайдути”. Макар и с основно образование, райковчанинът събирал през целия си живот в книжлето спомените на всички столетници в Балкана за славните хайдушки времена. Някои от дядовците и бабите му споделили и доста истории за места, където било скрито имане. За кратко творбата се превръща в бестселър и е почти невъзможно да я откриеш. „Явно тя е като настолно четиво за иманярите”, предполага кметският наместник на Райковци.
    От безлюдната махаличка Цепераните, която се намира само на няколко километра от Райковци, са родом легендарните воеводи Бойчо и Богдан. За Бойчо, който е хайдутувал в началото на 19 век и е бил учител на Филип Тотю, има запазени няколко народни песни. Четата му е всявала страх у всеки, който дръзнел да премине Балкана, и често опустошавала богати турски кервани. Намереното хайдутите прибирали на скришни места из Балкана, защото не могли да отнесат всичко със себе си. Много от закопаните накити и пари после не са потърсвани, тъй като много от четниците са избити или прокудени по далечни земи. Несметно богатство разхвърлял край прохода и Богдан войвода. Мъжът по принуда хванал гората, след като изклал турчин и свитата му, които идвали да отвлекат местна мома. Бойчо даже съставил нещо като наръчник и законник на хайдутина, който достига до нас със записките на Филип Тотю.
    Сега контролът е по-слаб. Има много затворени къщи, в които не живее никой. Край Райковци има многобройни махали, като Цепераните Русковци, Семковци и т.н. Преди години тук е имало близо 2500 жители, а сега едва петдесетина”, твърди кметът Коев. Самият той допуска, че злато е намирано, тъй като интересът към района не секва. Иманярите са проучили почти целия фолклор и са разговаряли с почти с всички възрастни хора, които живеят в Балкана, за да си набелязват местата, на които да копаят. Един от най-възрастните жители в района е родената през 1911 г. баба Цана Тахова, която помни много разкази за иманета.
    Местните твърдят, че неведнъж из гората са виждали огньове и тайнствени пламъци, което се смята за един от белезите за наличие на съкровище.
    Най-много златотърсачи привлича районът над известния Осенарски разклон край Райковци и светещата могила край Дойновци, където се появявали нощем пламъци. Иманярите кръстосвали и двете популярни местности в Балкана - Голямата и Малката калимавка, които носят тези названия, тъй като приличат на попски шапки, твърдят на чашка местните жители. Според тях търсачите идвали насам, привличени и от факта, че тук в древността е минавал римски път.
    Именно намерено имане е послужило за строителството на църква в намиращото се наблизо Войнежа, припомнят запознати.

     Камилската пещера край Вонеща вода
    Обвитата с легенди и мистерии Камилска пещера се намира над каменния мост в началото на Вонеща вода. Тя е една от най-дългите на Балканския полуостров, но отворът й е бил затрупан през 1949 г. при строителството на Хаинбоаз. За пръв път след повече от 56 години пещерата ще разкрие тайните си, тъй като зидът на входа й ще се премахне и мястото ще се превърне в туристическа атракция, каза кметът на Вонеща вода Христо Долчинков.
    Тя носи името си от многобройните, натоварени с богатства камилски кервани, които някога са пресичали района в посока Цариград и вътрешността на Турция. Керванджиите са бивакували и тук са намирали подслон при лошо време. Много хайдути са ползвали пещерата като скривалище. Местните смятат, че вътре те са трупали богатствата си.
    На няколко пъти иманяри са правили безуспешни опити да проникнат във вътрешността на Камилската пещера. Нито един не се е оказал успешен, твърди кметът.
    След като за пръв път след толкова години бъде разкрит входът й, той ще постави постоянна охрана, за да я опази от златотърсачи, преди да бъде цялостно проучена. / В-к "Борба"